Решение № 10768 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2012 г.

Решение № 10768 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез процесуалните му представители Петьо Петков и Цветослава Тодорова срещу решение № 2280 от 15.02.2012 г. по адм. дело № 10020/2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение като са изложени доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът по касационната жалба "Мотор Ойл енд трейдинг" ООД чрез своя представител не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата и приема за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил Заповед № РД-331/2011 г. на министъра на околната среда и водите, с която е определено "МОТОР ОЙЛ ЕНД ТРЕЙДИНГ" ООД - със седалище гр. Плевен - да заплати продуктова такса за масла по чл. 36, т. 2 от Закона за управление на отпадъците, за периода - 01.01.2010 до 30.08.2010 г., в размер на 508 400 лева, поради това, че дружеството не е представило одиторски доклад, съгласно чл. 52 от Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти /НИТТОМОН/. Видно от данните по делото, "Мотор ойл енд трейдинг" ООД е притежавало утвърдена програма за индивидуално изпълнение целите по НИТТОМОН, с Удостоверение № 08-ИИ-01-00/27.08.2009 г. на МОСВ-РИОСВ-Плевен, чието действие е прекратено, с Решение № 08-ПУО-745-01/308.2010 г. на РИОСВ - Плевен, поради преустановяване дейността на дружеството. С оспорената Заповед № РД-331/2011 г. министърът на околната среда и водите е определил, че дружеството - жалбоподател пред първоинстанционния съд, не е представило доклад по чл. 51, ал. 1 от Наредбата. По силата на цитираната разпоредба е предвидено задължение на дружествата - производители и вносители на масла, в срок до 31 март на текущата година да представят пред министъра на околната среда и водите доклад за предходната година с ясно изразено мнение и заключение дали са изпълнили целта по чл. 9, ал. 1 съгласно сроковете по § 2. Видно от данните по делото, неизпълнението на това задължение в определения от Наредбата срок не се оспорва от страна на търговското дружество. От представляващия "Мотор ойл енд трейдинг" ООД се излагат твърдения пред първоинстанционния съд за представен доклад с изискуемото съдържание, изготвен от регистриран одитор, който е представен на административния орган на 27.06.20011 г. Този факт се установява и от приложеното по делото копие на доклада, с отразен входящ номер при административния орган. Обсъдени са от съда възраженията на жалбоподателят, който излага, че макар да е изпълнил задължението си по чл. 51, ал. 1 от Наредбата след 31.03.2011 г., дружеството не е в нарушение на закона, тъй като принципно дружеството няма задължения да изготвя отчет за 2010 г., за изпълнението на целта по чл. 9, ал. 1, съгласно сроковете по § 2 от Заключителните разпоредби на НИТТОМОН. При контрола за законосъобразност на обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд се установи, че не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съдът правилно е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна, предвид на това, че материалноправните предпоставки за нейното издаване за заплащане на продуктова такса от страна на търговското дружество не са били налице. Нарушението от страна на дружеството адресат на процесната заповед по чл. 52, ал. 1 НИТТОМОН не е установено по безсъмнен начин, тъй като анализирането от съда на относимите за спора доказателства сочат, че за процесния период дружеството не е произвеждало и не е пускало на пазара отработени масла. Обстоятелството за липсата на производство и реализация на пазара на посочените в заповедта продукти е установено от тричленния състав на Върховния административен съд, който за да стигне до извода за незаконосъобразността на оспорената заповед е намерил опора в асоциираните към административната преписка доказателства. Соченото обстоятелство е безспорно установено и е отразено в доклада за фактически констатации, изготвен от регистриран одитор, в справката към който изрично е акцентирано, че дружеството е търгувало на пазара само като вторичен търговец, от което следва, че то няма качеството на "лице, което пуска на пазара масла" по смисъла на дефиницията на § 1, т. 23 ДР на НИТТОМОН. След анализ на относимите за спора правни и фактически основания, тричленният състав на Върховния административен съд обосновано е приел, че продуктова такса не се дължи и правилно е стигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената заповед. Констатациите от одиторския доклад, че дружеството няма производство и пускане на масла съгласно Наредбата за процесния период не са опровергани пред съда от административния орган - ответник пред първоинстанционния съд и касатор в настоящото производство. Следва да се има предвид също така, че оспореният пред първоинстанционния съд акт е издаден при незачитане на принципа за съразмерност, намерил регламентация в чл. 6 от АПК, тъй като с процесния административният акт, с който е наредено дружеството да заплати парична такса без реално да е осъществено нарушението за което таксата се дължи, по същество са засегнати неговите правата и законните интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден. Изхождайки от тези разбирания, петчленният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваният съдебен акт е законосъобразен. Не са налице касационните основанията на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, второ колегия