Решение № 6899 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1285/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Василева като процесуален представител, срещу решение 27441 от 17.12.2024 г., постановено по адм. дело 7561/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед САГ24-РА-52-31/15.07.2024 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът твърди, че строежът е недопустим по време на изграждането му и към настоящия момент. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което оспорената заповед да се потвърди. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът А. С. В., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

По делото е постъпила и молба, подадена от него, с искане за поправка и допълване на протокола от съдебното заседание, проведено на 05.05.2025 г.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

1. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема искането за поправка и допълване на съдебния протокол, подадено от ответника А. С. В., за процесуално недопустимо по следните съображения:

С молбата в действителност се претендира повторно провеждане на съдебното заседание, тъй като страната не е участвала в него.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, за разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. В протокола се записва същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, както и представените писмени доказателства. Съгласно ал. 2 на чл. 150 ГПК протоколът се съставя под диктовката на председателя.

Протоколът съгласно чл. 150, ал. 1 ГПК удостоверява извършените от съда и страните процесуални действия в рамките на публично проведеното съдебно заседание. Разпоредбата на чл. 151, ал. 1 ГПК има предвид процесуална легитимация за искане за поправка на протокол само досежно лица, взели лично и непосредствено участие в открития процес, каквото качество А. В. няма. Той твърди, че е бил пред съдебната зала, но не е чул повикването на съда за страните по делото поради намален слух. При положение, че искателят не присъства при провеждането на съдебното заседание на 05.05.2025 г. не е ясно какво точно счита, че не е отразено правилно в съдебния протокол, за да заяви поправянето или допълването му. В производството по чл. 151 ГПК не могат да се извършват нови процесуални действия от страните, в т. ч. да се правят нови изявления или да се представят нови доказателства. С оглед на това няма как по отношение на искателя отразеното в съдебния протокол да е довело до нарушаване на процесуалното му право на защита. Поради това молбата за поправка и допълване на протокола е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

1. Касационната жалба, подадена от главния архитект на Столична община е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед САГ24-РА-52-31/15.07.2024 г., с която касаторът, по заявлението на настоящия ответник от 09.03.2023 г., отказва издаване на удостоверение за търпимост на обект: Гараж, надстройка и двуетажна пристройка с общ идентификатор 68134.1970.342.1 към триетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1970.342.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор по КККР 68134.1970.342, попадащ в улична регулация и частично в УПИ VI-342, кв. 45, м. Киноцентъра - І част разширение по плана на гр. София, район Витоша, с административен адрес: [улица].

С обжалваното решение заповедта е отменена и делото е изпратено като преписка на главния архитект на Столична община за ново произнасяне по искането на А. С. В..

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до несъответствие с материалния закон. Развива съображения, че след като в заявлението за издаване на удостоверение за търпимост е посочена къща за живеене и никъде не се споменава за гараж, пристройка и надстройка, не ставало ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган приема, че искането е за обект: Гараж, надстройка и двуетажна пристройка с общ идентификатор 68134.1970.342.1 към триетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1970.342.2. Отделно от това приема, че към настоящия момент триетажната къща и залепената към нея двуетажна пристройка и надстройката над гаража са с общ покрив, което означавало, че сградата е една, независимо че в КК са нанесени като две отделни. При установени по делото противоречия между искането за издаване на удостоверение за търпимост и построеното в имота на жалбоподателя, съдът счита, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не изяснява безспорно за кой строеж се иска същото, годината на изграждането му, както и неговото предназначение. По изложените съображения отменя заповедта и изпраща преписката за ново произнасяне по молбата на А. С. В., като са дадени указания на главния архитект на Столична община да укаже на молителя да отстрани констатираните нередовности на заявлението за издаване на удостоверение за търпимост на къща по реда на чл. 5в ЗУТ и след уточняване на предмета на искането - да извърши преценка дали са изпълнени условията за търпимост на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по следните съображения:

По делото е безспорно установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и представлява валиден акт. Административният акт отговаря на изискванията за форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК.

С него е постановен отказ за издаване на удостоверение за търпимост на обект: Гараж, надстройка и двуетажна пристройка с общ идентификатор 68134.1970.342.1 към триетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1970.342.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор по КККР 68134.1970.342, попадащ в улична регулация и частично в УПИ VI-342, кв. 45. Заповедта е постановена, след като с влязло в сила решение 7980 по адм. дело 10504/2023 г. на Административен съд София - град е прогласена нищожността на отказ за издаване на удостоверение за търпимост по същото искане и за същия строеж, обективиран в писмо от 27.09.2023 г. на директора на дирекция "Общински строоителен контрол" и преписката е изпратена на компетентния орган - главния архитект на Столична община за произнасяне по подаденото от А. С. В. заявление.

Неправилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена въз основа на неясно искане, без конкретизиране на строежа - предмет на заявлението, поради което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Въпреки непрецизно формулираното заявление, в него изрично се сочи, че се претендира издаване на удостоверение за търпимост на къщата, която не е премахната - съборена, въпреки че е имало заповед за премахване, отменена от съда. Видно от приложената по делото заповед РД -14-1371/21.09.2006 г. на началника на ДНСК, отменена по съдебен ред с влязло в сила решение, със същата е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ двуетажна пристройка, надстройка и гараж, във и извън УПИ VI-342, кв. 45 по плана на вилна зона "Киноцентъра - I част, разширение, район "Витоша", изпълнен от А. В.. При тези данни следва да се приеме, че подаденото от него заявление от 09.03.2023 г. за издаване на удостоверение за търпимост е за същия строеж, т.е . е с ясен предмет и противно на приетото от съда, не се нуждае от допълнително уточняване. Отделно от това заявителят не твърди, че искането му касае друг строеж, различен от този, за който е постановен оспорения пред първоинстанционния съд отказ.

В оспорената заповед административният орган посочва въз основа на какви факти и обстоятелства приема, че искането за издаване на удостоверение за търпимост е за обект: Гараж, надстройка и двуетажна пристройка с общ идентификатор 68134.1970.342.1 към триетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1970.342.2. Необосновани са изводите на съда и относно неизследването от издателя на заповедта на предпоставките за търпимост на строежа. В случая преценката на органа е извършена поотделно по отношение на гаража, както и на надстройката и пристройката, за които е установено, че са построени в различни периоди от време. След обсъждане на събраните в хода на административното производство доказателства в оспорения административен акт е прието, че те не отговарят на изискванията за търпимост в хипотезите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. По делото са събрани доказателства, вкл. е прието заключение - основно и допълнително на съдебно-техническа експертиза, за установяване на относимите факти, но липсват мотиви в обжалваното решение относно правилността на направените от органа констатации за времето на извършване строителството, предмет на заявлението. В съдебния акт няма фактически установявания и липсват правни изводи налице ли е някоя от хипотезите, предвидени в §16 ДР ЗУТ или §127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, на които се основава заповедта, което препятства проверката за съответствието на оспорения отказ с материалния закон. Липсват и правни изводи дали гаражът, надстройката и пристройката са били допустими по действащия план към момента на изграждането им и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ с оглед възприетия период на изпълнението им. Неизлагането на мотиви от съда по отношение материалната законосъобразност на оспорения отказ представлява съществено процесуално нарушение, което обуславя неправилност на обжалваното решение. Това препятства настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за съответствието на съдебния акт с материалния закон.

Предвид изложеното решението следва да се отмени и делото - да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав. След обсъждане на всички събрани по делото доказателства съдът следва да изложи съображения относно търпимостта на строежа с оглед изложените в оспорения отказ мотиви, като въз основа на направените изводи да прецени законосъобразността на оспорената заповед.

По исканията за присъждане на разноски за водене на делото в касационното производство дължи произнасяне първоинстанционият съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение