Решение № 9227 от 25.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 926/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Стоянова , срещу решение 1043 от 21.12.2023г., постановено по адм. дело 832/2023 г. от Административен съд Хасково, с което е отменена издадена от него заповед 8121К-5904/22.062023 г., за временно преназначаване на старши инспектор Т. Г. Т. началник на група Оперативно -издирвателна дейност/ОИД от Гранично полицейско управление/ГПУ/-Свиленград, към Регионална дирекция Гранична полиция/РДГП-Елхово, при Главна дирекция Гранична полиция/ГДГП-МВР, е временно преназначен на длъжност : началник на група Оперативно противодействие от сектор ОИД към РДГП-Елхово, при ГДГП-МВР, за срок от една година и на Т. са присъдени сторените по делото разноски. Касаторът счита оспореното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Намира, че от събраните доказателства може да се направи извод за "мотивирана служебна необходимост" от временното преназначаване на служителя. Позовава се на докладна записка с рег. 3282р-16736/21.06.2023г.на ВПД директор на ГДГП-МВР, адресирана до министъра на вътрешните работи, както и в предложение на от директора на РДГП-Елхово. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Т. Г. Т., чрез адвокат М. Димитров представя писмен отговор в който оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд Хасково е била заповед 8121К-5904/22.062023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ,пр.второ,ал.3 и ал.5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл.15,ал. 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и докладна записка рег. 3282р-16376/1.06.2023г. по описа на ГДГП-МВР, временно е преназначил старши инспектор Т. Г. Т. началник на група ОИД от ГПУ-Свиленград, към РДГП-Елхово, при ГДГП-МВР на длъжност - началник на група Оперативно противодействие от сектор ОИД към РДГП-Елхово, при ГДГП-МВР, за срок от една година. За да се произнесе по спора първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването й. За да отмени заповедта, съдът е намерил, че описаните в заповедта фактически обстоятелства за издаването й не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служител, в хипотезата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на легалното определение на последната, дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР и е стигнал до извод, че визираните предпоставки не са налице. Счел е, че посочените в сочената по - горе докладна записка обстоятелства, възприети от органа като мотиви за преназначаването на служителя са общи и декларативно изложени, като липсват каквито и да е реални данни за твърдените обстоятелства. Посочените засилен миграционен натиск и динамична оперативна обстановка, поради което българо-турската граница е най уязвима за опити на незаконно преминаване на граждани на трети страни, не попадат в нито една от хипотезите на понятието "служебна необходимост" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, които са посочени изчерпателно. По изложените съображения, съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно. Административен съд Хасково въз основа на верни фактически установявания е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. В нея е посочено, че служителят е преназначен за срок от една година на друга длъжност поради служебна необходимост, аргументирана с това, че служителят Т. притежава нужният професионален опит и квалификация да заеме вакантна длъжност началник на група Оперативно противодействие към РДГП-Елхово и в това му качество да подпомага дейността на началник сектора Оперативно издирвателна дейност в същата РДГП във връзка с засиления миграционен натиск и динамичната оперативна обстановка на българо- турската граница . Липсва обаче анализ на кадровата обезпеченост на ГПУ в структурата на РДГП-Елхово, тяхната подготвеност, квалификация и ранг- за да се приеме, че именно Т. е най подходящ. Изводите на съда за липсата на предпоставките, предвидени в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за преназначаване на служителят, поради недоказана служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР са правилни и съответни на материалния закон.