Решение № 9289 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - София - град, чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 2346 от 22.01.2025г. на Административен съд-София-град по адм. дело 10478/2024г. С него се отменя по жалба от А. З. С. Решение 2153-21-243 от 02.10.2024г. на директора на ТП на НОИ-София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/68/03.09.2024г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което й се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/ и на основание чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, А. З. С., чрез процесуален представител, адвокат К. Ангелов от АК София взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени и в писмен вид. Участващия в производството прокурор от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от А. З. С. срещу цитираното решение и разпореждане на директора на ТП на НОИ- София град. С тях се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. З. С. на основание чл. 69 и чл. 69б от КСО и чл. 18, ал. 4 от НПОС. Мотивите са, че към момента на подаване на заявлението -13.05.2024г. осигурителния стаж е зачетен: от първа категория 24г. 11м. и 05 дни, положен като/грешно посочен като военнослужещ/ служител по ЗМВР и от трета категория 1 г., 9 м. и 15 дни. Съгласно чл. 104 КСО общ осигурителен стаж към трета категория 43г., 4м. и 3 дни. Към 13.05.2024г. А. С. е навършила [възраст] и има сбор от стаж и възраст 94г. 4дни /50г. 8м и 1 дни плюс 43г. 4м. 3 дни./. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО лицата които са работили при условията на първа категория труд могат да се пенсионират, за жените за календарната 2024г. 50 г. и 8 м. и имат сбор от осигурителен стаж 94. Посочено е че съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, за календарната 2024г. служителите по ЗМВР придобиват право на пенсия при навършване на възраст 54 г. и 2 м. и при 27 г. общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени. В хипотезата на чл. 69, ал. 2 КСО не достига стаж, а в хипотезата на чл. 69б, ал. 1 КСО не е достигната възраст на основание чл. 18, ал. 4 от НПОС, поради което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението и разпореждането са оспорени пред съда с доводи за нарушение на материалния закон, като се позовават и на съдебна практика. Поддържа се, че трудът на служителите по ЗМВР е от първа категория съгласно чл. 183, ал. 3 от ЗМВР, което е основание за придобиване на право на пенсия по чл. 69б от КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Приел, че трудът на жалбоподателката е от първа категория и при наличната възраст и сбор от стаж и възраст отговаря на предпоставките по чл. 69б от КСО, поради което е придобила право на пенсия и такава следва да и се отпусне. Решението е неправилно. Спорът е по приложението на материалния закон и се свежда до следното: Как се прилагат разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО, тяхното съотношение и може ли да се допусне тяхното смесено приложение с материални предпоставки от двата текста по силата на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. На първо място, в разпоредбите на чл. 69 от КСО не се свързва правото на пенсия с условията на труд, а материалната предпоставка е общ осигурителен стаж. В чл. 69б, ал. 1 КСО е посочено, че правоимащите лица са работили десет години при условията на първа категория труд и е налице съществена разлика в съдържанието на двете понятия. В чл. 17, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се посочва, че стажът по чл.69 КСО се зачита за първа категория труд. Такова зачитане е налице и в разпоредбата на чл. 183 ал. 3 ЗМВР. Това зачитане обаче е само за придобиване на право на пенсия от лицата по чл. 69 КСО, с материални предпоставки възраст, общ стаж 27 г., от който две трети действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Това зачитане е само във връзка с признаване на правото на пенсия, но не означава, че условията на труд са били от първа категория. Категория труд с условия от първа категория не се признава и по силата на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 ЗМВР. Категорията труд се урежда в чл. 104 КСО и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Това означава, че лицата в хипотезите по чл. 69 са в благоприятно положение само поради факта, че изпълняват дейности на основание посочените закони, изброени изчерпателно. В разпоредбата на чл. 69б КСО се уреждат материални предпоставки за придобиване на право на пенсия, които лица са работили десет години при условията на първа категория труд. Тук фактическия състав е еднозначен, че условията на труд са първа категория, за разлика от чл. 69 КСО при който правото на пенсия се признава, като при посочените хипотези на чл. 69 КСО осигурителния стаж се зачита за първа категория. Осигурителният стаж на лицата по чл. 69 КСО може да е от различни категории, или в смесен вариант. За да бъде приложен чл. 69 КСО следва да се установи, че стажът е в необходимите размери и условия, и е налице възраст. Ако няма стаж от първа категория, но са налице изискванията по чл. 69 КСО, той се зачита от първа категория само за признаване на правото на пенсия. От анализа на разпоредбите следва, че стажът в хипотезите на чл. 69 КСО не е от първа категория, априори изначално, а може да е от всяка категория. Ако правната теза, че стажът по чл. 69 КСО, винаги е от първа категория е вярна, то е излишен чл. 69 КСО, тъй като ще се прилага винаги и автоматично чл. 69б КСО, който е по благоприятен, защото изисква само 10 г. стаж от първа категория и по ниска възраст от възрастта по чл. 69 КСО. Целта на закона е възможност за лицата по чл. 69 КСО да се пенсионират при по благоприятни условия от общите условия. Ако в стажа по чл. 69 КСО се съдържа стаж от първа категория във връзка с условията на труд на конкретна длъжност, или стаж от първа категория извън хипотезите по чл. 69 КСО, то отново ще е налице приложение на разпоредбата на чл. 69б КСО, която е за лицата, работили при действителни условия на първа категория труд. За останалите лица, които не са работили в условията на първа категория труд, но са лица в хипотезите по чл. 69 КСО, стажът се зачита за първа категория само относно признаване на правото пенсия, и то при наличието на всички предпоставки в чл. 69 КСО. Разликата в условията на труд по категории е свързан с различно възнаграждение, добавки за вредни условия и други, който довод подкрепя извода, че ЗМВР и КСО влагат различно съдържание в условия на труд от първа категория и зачитане при пенсиониране на осигурителен стаж от първа категория. Логиката на разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО е, че лицата по чл. 69 КСО имат специална уредба, която е по благоприятна, ако нямат стаж от първа категория. Ако имат 10г. стаж от първа категория/работили са в условията на труд от първа категория/ и имат възрастта по чл. 69б КСО, те на това самостоятелно основание могат да придобият право на пенсия. В смисъла на тези мотиви, разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б КСО няма самостоятелно значение извън разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО, защото не е необходимо с подзаконовия акт да се указва, че ако не може да се приложи чл. 69 КСО, то може да се приложи чл. 69б КСО при наличие на материалните предпоставки за това. Недопустимо е с подзаконов акт да се въвеждат материални предпоставки извън тези в разпоредбата на закона, поради което чл. 18, а. 4 от Наредбата не създава право на пенсия при още по благоприятен вариант в хипотеза на смесено приложение на чл. 69 и чл. 69б КСО. Ето защо чл. 18, ал. 4 от Наредбата, нито противоречи на КСО, нито създава права в повече от предвидените в КСО. По същите съображения в чл. 17 ал. 2 от Наредбата със съдържание, че осигурителния стаж по чл. 69 КСО се зачита за осигурителен стаж от първа категория труд, не квалифицира стажът/трудът в условията на първа категория/, което се прави с други актове, а само зачита стаж, при определени законови условия и предпоставки от първа категория, и то само във връзка с преценка на правото на пенсия. При тези законови условия по чл. 69 КСО не е необходимо да се установява действителната категорията на труд, респективно осигурителния стаж при условията на каква категория труд е проведен. Както се посочи по горе, ако в хипотезите по чл. 69 КСО се съдържа осигурителен стаж от първа категория труд, то автоматично може да намери приложение чл. 69б КСО при необходимия размер и възраст. Това обаче изисква удостоверяване и установяване/доказване/ на труд, положен от лица по чл. 69 КСО на длъжност, условията на труд на която отговарят на труд от първа категория и е предпоставка по чл. 69б КСО. В случая, както се посочи зачитането на стаж от първа категория за признаване на правото на пенсия не е равнозначно на действителен труд при условията на първа категория. Предвид изложеното решението поради нарушение на материалния закон е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото на касатора се дължат разноски за двете инстанции, от които 200 лева държавна такса пред настоящата инстанция и по 200 лева за всяка инстанция за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, общо 600 лева. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение