Решение № 1943 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2010 г.

Решение № 1943 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Даниела Йорданова Йорданова, съдебен адрес гр. София, ул. "Алабин" № 33, кантора 329 срещу решение № 25 от 15.02.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 6539/2009 г. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение противоречи на материалния закон, постановено е при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че посоченото в акта за установяване на административното нарушение установява по безспорен начин отказа на касатора да даде проба за алкохол с техническо средство. Позовал се на докладна записка, която не е приета надлежно като доказателство по делото и която е частен документ. Направил недопустимо разширително тълкуване на закона. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Пътна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон и е обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че по делото е безспорно установен отказа на касатора да бъде проверен с техническо средство и да даде кръв за изследване с цел установяване на съдържанието на алкохол в кръвта. Този извод съдът направил въз основа на акта за установяване на административно нарушение като приел за причина за вписването, че техническото средство не отчело резултат, именно отказа на водача да бъде проверен. Приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и в исканата от закона форма, а в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на това направил извод, че заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвп е законосъобразна. Този извод на съда е правилен и обоснован. Неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на съдебното решение поради противоречиви доказателства досежно твърдяното нарушение - отказ да се извърши проверка за съдържание на алкохол в кръвта. Видно от акта за установяване на административно нарушение касаторът отказал да бъде проверен с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване. Фактът, че в акта е вписано, че е направен опит за проба с техническо средство, но уредът не дал резултат като е уточнено, че това станало, защото водачът отказал да даде проба не води до извод различен, от приетия от съда. Правилно съдът тълкувал посоченото в акта в контекста на другите доказателства по делото, в т. ч. и на представения талон за изпращане на медицинско изследване. В него изрично е посочено, че водачът отказва проба с техническо средство като е посочен и неговия номер, който е същият, вписан и в акта за установяване на административното нарушение. Следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДП редовно съставеният акт за установяване на административното нарушение има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. С оглед на това доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в акта, е на касатора. Той не е ангажирал доказателства, които да дадат основание да се направи обоснован извод за фактическа обстановка, различна от посочената в акта. Твърденията му за неправилно установена фактическа обстановка се ограничават до граматическо тълкуване на вписаното в акта, което не само не съответства на описанието на нарушението, но и на доказателствата по делото. Неоснователно е и твърдението на касатора за нарушение от съда на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил релевантния материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДП при установен отказ за проверка с техническо средство или кръвно изследване административният орган налага принудителна административна мярка - отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от шест месеца. Неоснователно е и твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Вярна е констатацията на касатора, че съдът не е приобщил по надлежния ред към доказателствата по делото представената от ответника докладна записка. Това обаче не е довело до нарушаване на съдопроизводствените правила, защото съдът не е ценил този документ и не е обосновал изводите си въз основа на него. С оглед на това изводите му са направени само и единствено въз основа на надлежно приобщени по делото доказателствата. Видно от изложеното твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материални закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са неоснователни. Съдът е събрал релевантните доказателства, правилно ги е ценил и въз основа на това е направил обосновани изводи. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд