Решение № 2436 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2128/2018 г.

Решение № 2436 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2128/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – В. (РЗОК - В.) срещу решение № 2122/27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 776/2017 г. по описа на Административен съд – В., с което е отменена заповед № РД-09-301/02.03.2017 г. на директора на РЗОК – В., само в частта по точка първа, с която на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗО вр. чл. 154 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и чл. 31, т. 1 и 2, чл. 188, 189, т. 6 б от НРД за медицинските дейности между БЛС и НЗОК за 2015 г. на МБАЛ "Еврохоспитал" ООД е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 /двеста/ лева. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът – Многопрофилна болница за активно лечение "Еврохоспитал" ООД, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е заповед № РД-09-301/02.03.2017 г. на директора на РЗОК – В., само в частта по точка първа, с която на МБАЛ "Еврохоспитал" ООД на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 270, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 /двеста/ лева за извършено от лечебното заведение нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗО вр. чл. 154 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и чл. 31, т. 1 и 2, чл. 188, 189, т. 6 б от НРД за медицинските дейности между БЛС и НЗОК за 2015 г. От мотивите към заповедта се установява, че санкцията е наложена за неспазване от лечебното заведение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, изразено в неизпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм по клинична пътека /КП/ № 152 "Ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища" на пациент с история на заболяване /ИЗ/ № 3618/2016 г. Според наказващия орган нарушението на диагностично-лечебния алгоритъм по КП № 152 се състои в неизвършването за диагностично уточняване на заболяването на образно ехографско изследване на пациента преди осъществената му оперативна интервенция "Цистоскопия с отстраняване на стари коагулуми от пикочния мехур". По делото е назначена комплексна съдебно – медицинска експертиза. Представеното заключение, като неоспорено от страните е прието и кредитирано в цялост при установяването на фактическите констатации от първоинстанционния съд. След анализ на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд намира, че констатираното в раздел І, т. 1. 1 от протокол № РД-13-95/13.02.2017 г. нарушение на посочените разпоредби, възпроизведено от директора на РЗОК – В. в т. 1 от негова заповед № РД-09-301/02.03.2017 г. и обективирано в неизпълнение от страна на лечебното заведение на диагностично-лечебния алгоритъм по КП № 152 на пациент с ИЗ № 3618/2016 г., не се потвърждава. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – В., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, комплексна съдебно – медицинско експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Анализът на съвкупния доказателствен материал налага извод в подкрепа на приетото от страна на първоинстанционния съд, че лечебното заведение не е допуснало визираното с т. 1 от оспорената заповед нарушение на диагностично-лечебния алгоритъм по КП № 152 "Ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища" на пациент с история на заболяване № 3618/2016 г. и изразяващо се в неизвършването за диагностично уточняване на заболяването на образно ехографско изследване на пациента преди осъществената му оперативна интервенция "Цистоскопия с отстраняване на стаи коагулуми от пикочния мехур". Заключението на приетата по делото комплексна СМЕ изяснява, че процесната КП се счита за завършена, ако е извършена една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от две различни групи кодове по МКБ9 КМ; - поставяне на окончателна диагноза; - индикации за дехоспитализация, определяне на следболничен режим и насрочване на контролни прегледи. Вещите лица изясняват, че с извършването на цистоскопия на пациента с ИЗ № 3618/2016 г. и на останалите описани медико-диагностични изследвания /кръвна картина, биохимия, урина, ЕКГ/ е завършен напълно изискваният диагностично-лечебен алгоритъм по КП № 152. В конкретния случай следва да се съобрази и приложеното по делото Информирано съгласие за провеждане на рентгеново диагностично изследване от отделение "Образна диагностика" към МБАЛ "Еврохоспитал" ООД, в което е обективиран отказ, съобразно който пациента ИЗ № 3618/2016 г. на дата 30.11.2016 г. собственоръчно декларира, че не дава своето съгласие за провеждане на рентгеново диагностично изследване. Предвид горното, се налага извод за недопуснато от страна на лечебното заведение нарушение по процесната КП. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,