Решение № 15664 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8447/2013 г.

Решение № 15664 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8447/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ-Хигия" ООД гр. Пазарджик срещу решение № 44 от 28.01.2013 г. по административно дело № 853/2012 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е: 1) отхвърлена жалбата на "ДКЦ - Хигия" ООД против покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 13/29-04-1107 от 15.12.2011 г. на директора на РЗОК гр. Пазарджик; 2) "ДКЦ-Хигия" ООД е осъдена да заплати в полза на РЗОК гр. Пазарджик съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли оспореният съдебен акт да бъде отменен и да се прогласи нищожност на процесната писмена покана или същата да бъде обявена за незаконосъобразна. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Пазарджик, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от "ДКЦ-Хигия" ООД гр. Пазарджик писмена покана изх. № 13/2904-1107 от 15.12.2011 г., издадена от директора на РЗОК - Пазарджик за възстановяване на суми, получени без правно основание. Решението на Пазарджишкия административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички инвокирани възражения. Правилно на база събраните доказателства в мотивите на проверяваното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционният съд административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, мотивиран е като изрично са посочени фактическите основания за издаването му - извършена проверка и протокол за неоснователно получени суми, и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е касаторовото искане за прогласяване на нищожност на писмената покана, направено несвоевременно за първи път пред касационната инстанция. Наведеният довод, че заповедта, с която е възложена финансовата проверка по отношение на лечебното заведение, не е подписана от директора на РЗОК - Пазарджик, Анета Шопова, тъй като подписът не съответства на този от поканата и това прави процесната покана нищожна, като издадена при пълна липса на правно основание за издаването й, не се споделя от настоящия съдебен състав. Видно от приложеното заверено фотокопие на писмената покана с дата 15.12.2011 г., същата визира проверявания обект и съдържа описание на констатираните нарушения. Изискването на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК за подпис на лицето, издало акта, е изпълнено, защото такъв е положен върху писмената покана, с която е финализирана процедурата по проверката, като по този начин директорът на РЗОК - Пазарджик съответно е потвърдил заповедта, с която е възложена, и действията на финансовите контрольори в нейно изпълнение. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал е и преценката на съда за материалната законосъобразност на оспорената писмена покана на директора на РЗОК - Пазарджик за възстановяване на неоснователно получени суми в посочения в нея размер вследствие на превишаване на регулативните стандарти за третото тримесечие на 2010 г. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно договор № 13 РД-29-404 от 15.02.2010 г. с НЗОК, са определени с протоколи към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти за третото тримесечие на 2010 г. Според чл. 43, ал. 1 и 2 от цитирания договор броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределени между отделни дейности и лекари от лечебното заведение-изпълнител и могат да бъдат надхвърляни с до 10 на сто, а през първо, второ и трето тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 43 от договора е предвидено при превишаване на броя на възложените МДД и СМД извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, задължение на изпълнителя е да възстанови на възложителя заплатените средства. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е превишил регулативните стандарти за третото тримесечие на 2010 г., като стойността на заплатените от НЗОК суми, които е получил неоснователно, е в размер, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане, съгласно чл. 43, ал. 3 от договора. С оглед на това обоснован се явява и изводът на решаващия съдебен състав, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, с които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Неоснователно е и възражението на касатора относно приложението на § 6 от "Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ". Правилно първоинстанционният съд в мотивите си е отбелязал, че се подписва протокол към договора между възложителя и изпълнителя всяко тримесечие за определяне броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД, съгласно чл. 42, ал. 3 от ИД и чл. 175, ал. 3 от НРД - 2010 г. Това, че "ДКЦ-Хигия" ООД е подписала протокола за третото тримесечие на 23.11.2011 г. не означава, че не е трябвало да спазва определеният лимит. Налице е подписан индивидуален договор и протоколи, които са неразделна част от него, които също са подписани от касационния жалбоподател, съответно той се е съгласил, че при надвишаване на определения лимит ще възстанови неоснователно получените суми. Касаторът неоснователно твърди, че писмената покана е следвало да бъде съставена по реда на чл. 76б от ЗЗО, а не по този на чл. 76а от същия закон. Наказателното постановление, на което той се позовава в тази връзка, е било издадено въз основа на друга заповед - заповед № РД-09-641/2010 г., предхождаща заповед № РД-09-809/2011 г., въз основа на която е извършена проверката, довела до издаването на писмената покана. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също няма основание да бъде уважена, а касаторът не е претендирал такива за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,