Решение № 1314 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9518/2018 г.

Решение № 1314 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9518/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на Г. дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба на Р. Свиеркоски, чрез пълномощник адв. А. Кашъмов, срещу решение № 556/11.05.2018 г., постановено по адм. дело № 767/2017 г. по описа на Административен съд – С. област, с което е отменено Задължително предписание № П/Д-СО-СВ-002/29.05.2017 г., издадено от директор на дирекция "Социално подпомагане" – Своге. Развити са съображения досежно недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, при постановяването на което съдът е заместил волята на административния орган, като е направил избор между една от различните правни възможности, които законодателят е разписал и предоставил на органа на изпълнителната власт, при издаване на акт в условията на оперативна самостоятелност. Наведени са доводи за нарушаване на чл. 8 от Конституцията на Р. Б., прогласяващ принципа за разделение на властите, стоящ в основата на съвременната демократична държава. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, обусловено от необсъждане на нормата на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Обосновани са оплаквания относно несъобразяване задължителното решение по делото "Анева и други срещу България", с което са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи самостоятелно нарушение по чл. 6 ЕКПЧ. Посочените в жалбата пороци навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – П. Попов, чрез процесуален представител адв. Чакова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът – директор на Дирекция " Социално подпомагане" гр. С. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при погрешна интерпретация и тълкуване на събраните доказателства в резултат на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Задължително предписание № П/Д-СО-СВ-002/29.05.2017 г., издадено от директор на дирекция "Социално подпомагане" – Своге, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) във вр с чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет., във вр. с нарушаване на правото на детето А. Попова, регламентирано в чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 10, ал. 1 ЗЗДет., предвид установения риск от родителско отчуждение поради липсата на редовни и в пълен обем контакти на детето с майка му и неспазване на съдебно решение относно режима за лични отношения между тях, на П. Попов с настоящ адрес [населено място], [община], като родител на детето А. Попова, е предписано: 1. Да не възпрепятства и ограничава режима за лични контакти на детето А. Попова с майка му Р. Свиеркоски по начина, по който е определен в определение на Районен съд - К. за привременни мерки, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9. 00 ч. в съботния ден до 20. 00 ч. в неделния, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата /протокол от 06.02.2017 г. /, влязъл в сила на 06.02.2017 г., със срок до влизане в сила на съдебно решение/. Първоинстанционният съд отменя процесното предписание като незаконосъобразно поради несъответствие с целта на закона и неспазване на установените принципи за закрила на детето и гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет.), в т. ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето, дефиниран в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Върховният административен съд, шесто отделение намира обжалваното решение за валидно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователни са наведените от касатора доводи за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. По силата на чл. 169 АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Съгласно т. 12 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. дело № 3/1976 г. на Пленума на Върховния съд актовете, които административният орган е овластен да издава по свободна преценка, не са изключени от проверката за законосъобразност, а самото упражняване на правото на свободна преценка е подчинено на изисквания. Въпросът за съдебната проверка на упражнената оперативна самостоятелност е предмет на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по дело ТР-4/2002 г. на Общо събрание на Върховния административен съд. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса, дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. И постановлението, и тълкувателното решение не са изгубили значение при действието на АПК. Основавайки се на тяхната актуалност, практиката на ВАС трайно приема, че на съдебен контрол при оперативна самостоятелност подлежат границите на дискрецията, а вътре в границите на упражняването на компетентността в съответствие със закона, в т. ч. самия избор на органа, тъй като той трябва да е съобразен с целта на закона. Основателни са възраженията на касатора досежно неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Оспореното задължително предписание е издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане" – Своге, който е материално и териториално компетентен орган – по аргумент от чл. 18, ал. 4, чл. 12 ППЗЗДет вр. чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. Административният акт е издаден в законоустановената форма. В акта са посочени конкретни фактически основания, предвидени в приложима материалноправна разпоредба, представляваща предпоставка за издаване на акта. Обосновано е наличие на фактическото основание, както в съдържанието на самия акт, така и чрез препращане към предхождащи издаването му документи по преписката. Оспореното предписание, предмет на настоящото дело е издадено въз основа на Социален доклад № СЛ/Д-СО-СВ/82-022/29.05.2017 г. на дирекция "Социално подпомагане" – Своге относно: Работата с детето А. Попова и необходимостта от издаване на задължително предписание на г-н П. Попов относно неспазване на режима на контакти на детето с майка му. Видно от съдържанието на доклада: Детето е включено в регистъра за: Деца, нуждаещи се от специална закрила - деца в риск. В Отдел "Закрила на детето" - Своге работят с детето А. от м. март 2017 г. Предприети са мерки за закрила на детето в семейна среда, съгл. чл. 23 от ЗЗДет. във връзка с наблюдение на развитието на детето в семейната среда на баща му, насочване към подходящи соц. услуги в общността с цел преодоляване на риск от родителско отчуждение на детето от майка му, както и за гарантиране на нормалното му психоемоционално състояние, при провежданите срещи съгласно режима на контакти на детето с майка му, социална работа за улесняване на връзките между детето и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията им. При постановяването на обжалваното съдебно решение, от Административен съд – С. област, не са обсъдени доказателства от съществено значение за изхода на спора. Родителите на детето са разведени от 01.03.2013 г. и са в изключително влошени взаимоотношения, повече от четири години водят съдебни дела за упражняване на родителските права над децата и за други различни обвинения един срещу друг. Видно от Постановление от 19.05.2016 г. по пр. пр. 5916/2016 г. на Районна прокуратура — В., с което се обединяват материалите по преписка № 5916/2016 г. по описа на ВРП към материалите по ДП № 2091/2015 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – В. по преписка № 15359/2015 г. по описа на ВРП се установява, че същото е образувано по сведение на касаторката Свиеркоски, според което "на 20.10.2015 г. Попов е взел децата от детската градина, която те посещавали, без да уведоми майката и без да ги върне при нея в срока, посочен в съдебното решение. " Горните действия са осъществени след постановяване на Решение № 5348/2013 г. на СГС, с което родителските права над двете малолетни деца на страните са били определени на майката, като бащата е имал право да ги взема всеки вторник от всяка втора седмица от месеца за времето от 15. 00 до 19. 00 часа, след като уведоми майката. С определение на Районен съд – К. от 06.02.2017 г. родителските права над децата са предоставени на П. Попов, при определен режим на контакти с майката. От приобщените по делото писмени доказателства (л. 53-58, л. 125 – л. 141 от делото; л. 8-28; л. 322-351; л. 372-373 от адм. преписка), така и от изслушаните свидетели (св. В. Иванова и св. Захариева - Тодорова) се установява, че ответникът съпричинява за осуетяване реализирането на установения с акт на районния съд режим на контакти на децата с майката. Тези обстоятелства са останали необсъдени по делото, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В първоинстанционното решение са изложени доводи досежно представена от жалбоподателя Попов нотариално заверена декларация-съгласие от негово име за извеждане на децата от страната (л. 89 от преписката). Представена е жалба до Софийска районна прокуратура (л. 397 от преписката), като не са ангажирани доказателства третото лице — майката Свиеркоски да е подписвала, съставяла, използвала въпросния документ. В разрез с правилата за разпределение на доказателствената тежест, горните документи са обсъдени като релевантни към предмета на спора. Представената пред касационната инстанция заповед за незабавна защита № 529/19.07.2018 г. на Костинбродския районен съд представлява нов факт, настъпил след издаване на оспореното предписание, поради което не влияе на преценката за неговата законосъобразност. Основателни са възраженията на касатора досежно наличието на несъмнени данни по делото за осъществяващо се родителско отчуждение. Синдромът на родителско отчуждение е нарушение, характеризиращо се с комплекс от симптоми в резултат на процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето си, насочени към разрушаване на неговата връзка с другия родител, докато техните чувства станат противоречиви на тези, които би трябвало да се очакват. Създава се отделна (единствена) взаимовръзка между детето и единия родител, като се отхвърля другия родител, което причинява тревожност, страх и нежелание на детето да се среща с родителя, с когото не живее. Наличието на основният релевантен към спора юридически факт — родителското отчуждение, за чието преодоляване е издадено оспореното предписание, въобще не се оспорва от ответника по касация. От първоинстанционния съд не е отчетен факта, че това родителско отчуждение произтича и от неправомерното поведение на ответника. От преценката на съвкупния доказателствен материал е видно, че горното се дължи на липсата на пълноценен контакт между А. и майка й за дълъг период от време, така и на силно влошените взаимоотношения между майката и бащата на детето, поставящи го в конфликт на лоялност спрямо родителите и нарушаване на психоемоционалното му състояние. Неотчитането в необходимата степен на това обстоятелство е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като преодоляването на родителското отчуждение е основната цел за издаването на оспореното предписание, с оглед защитата на висшия интерес на детето. Първоинстанционното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Административен съд – С. област не разглежда въпроса за защитата на висшия интерес на детето с оспорената мярка. Оспореното задължително предписание е материално законосъобразно. Съгласно чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД, при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Горните действия се предприемат в случаите на постъпил сигнал и проведено производство по предходните разпоредби и в съответствие с функциите на ДСП по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. да извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Отчетен е не само техният преустановителен, но и превантивен характер. В конкретния случай административният орган правилно приема, че А. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11 от ЗЗДет поради обстоятелството, че родителските права на майка й са ограничени и съответно детето е останало без необходимата грижа от нейна страна, като по този начин се нарушава правото му да осъществява контакт с майка си, както и да запази привързаността си към нея с цел осигуряване на най-добрия му интерес. П. мярка за социална закрила е необходима с активното участие на двамата родители. От доказателствата по делото е установено, че бащата не дава детето на майката с преспиване, поради опасенията на същия, че тя може да го отвлече в чужбина, които обаче не се потвърждават от доказателствата, приложени по делото. В случая майката е следвала препоръките за посещаване на консултации в Центъра за обществена подкрепа във връзка с ползване на социална услуга за подобряване на взаимоотношенията между нея и бащата П. Попов, съгласно най-добрия интерес на децата им. Предвид отказа на бащата за сътрудничество и готовност да изпълнява препоръките на социалния работник е издадено процесното предписание. Подобно поведение на бащата, независимо от преценката на родителя за потребностите на детето от грижи, възпитание, емоционално и нравствено развитие, социални контакти, е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности. Ето защо се налага изводът, че в случая са налице предпоставките на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет., която разпоредба предвижда, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, който полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. В резултат на проведеното по случая административно производство компетентният административен орган е стигнал до извода, че са нарушени права на детето А. по чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Предписанието е обосновано с приложената спрямо детето мярка на закрила поради идентифициран риск от синдром на родителско отчуждаване, дължащ се на установения в хода на осъществената социална работа отказ на бащата да дава детето на майката без опосредяване на контакта им през него и в този смисъл да изпълнява стриктно съдебното решение относно режима на лични контакти. Нормата на член 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на детето на лични отношения с всеки от родителите. Разпоредбите на чл. 122 и чл. 123 от Семейния кодекс установяват правото и задължението на родителя на упражняване на родителските права. Основателни са възраженията на процесуалния представител на касатора относно необсъждане в първоинстанционния съдебен акт на наведените доводи досежно относимостта в конкретния казус на решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Анева и други срещу България", което е обвързващо за страните-членки и трябва да бъде съобразено от тях. В горното решение са изведени приложимите общи принципи, които засягат ролята на държавата за закрила на отношенията между родители и децата им, които са очертани в решенията на Съда по редица дела (вж. Eriksson v. Sweden, 22 юни 1989 г., § 71 Серия A № 156; Olsson v. Sweden (no. 2), 27 ноември 1992 г., § 90, Серия A № 250; Hokkanen v. Finland, 23 септември 1994 г., § 55, Серия A № 299-A; I.-Z. v. Romania, № 31679/96, § 94, ЕСПЧ 2000-I; S. N. v. Portugal, № 61173/08, §§ 66-69, 22 май 2012 г.). Същината на тези принципи е, че предвид факта, че отношенията между родители и деца са защитени по чл. 8 ЕКПЧ и понятието за семеен живот, невъзможността на лицата да поддържат тези отношения изисква действия от властите, в съответствие с позитивните задължения да предприемат мерки да съберат отново или да помогнат за възстановяването на отношенията между дете и родител (вж. Eriksson, § 71; Olsson (no. 2), § 90; и I.-Z., § 94, всички цитирани по-горе). Естеството и степента на подготовката зависи от обстоятелствата на всеки случай. Всяко задължение за прилагане на принуда в тази област трябва да бъде ограничено, тъй като трябва да бъдат взети предвид интересите, както и правата и свободите на всички засегнати лица и по-конкретно най-добрия интерес на детето (вж. Hokkanen, § 58, и I.-Z., § 94, и двете цитирани по-горе). Решаващият аспект и това, което Съдът е призован да прецени, е дали националните власти са предприели всички необходими стъпки, които може разумно да се изискват при дадените обстоятелства, с цел да се позволи на засегнатите лица да се съберат отново и да запазят отношенията помежду си (вж. Kшнћ v. the C. R., no. 26634/03, § 85, 9 януари 2007 г.). С оглед установените правнорелевантни факти, основателни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от Административен съд – С. област, довели до неправилно приложение на материалния закон. Горното обуславя наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли оспорването срещу Задължително предписание № П/Д-СО-СВ-002/29.05.2017 г., издадено от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Своге. В същия смисъл е и решение № 15822/18.12.2018 г. по адм. дело № 11869/2018 г. по описа на ВАС, шесто отделение, постановено при същата фактическа обстановка, по отношение на другото дете, родено в брак между страните по делото. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател и представените доказателства за реалното им извършване, П. Попов следва да бъде осъден да заплати на Р. Свиеркоски сума в размер на 1005 лева (хиляда и пет лева), от които 500 лева – възнаграждение за един адвокат пред първа съдебна инстанция, 500 лева – възнаграждение за един адвокат пред ВАС и внесена държавна такса в размер на 5 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,