Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2017 г.

Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник група към ОДМВР - Б., сектор "Пътна полиция" срещу решение № 1418 от 21.07.2017 г. по адм. д. № 1347/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. И. отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че мотивът да бъде определен максималният срок е достатъчно ясно описан, а именно - водачът е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества, установено с техническо средство. В материалите по делото се съдържа достатъчно информация, че по случая е било образувано досъдебно производство по описа на 01 РУ Б.. В конкретния случай се касае до субективна преценка, основана на обективни факти. Ответната страна - Л. В. Г. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1418 от 21.07.2017 г. по адм. д. № 1347/2017 г. по описа на Административен съд - Б. е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-001111 от 02.05.2017 г. издадена от началник група към Областна дирекция на МВР - Б., сектор "Пътна полиция" - Б.. За да постанови обжалваното решение съдът посочил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, като са посочени фактическите обстоятелства послужили за прилагане на ПАМ, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели от своя страна и до нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като административният орган не е изложил мотиви защо е определил едногодишен срок за прилагане на процесната ПАМ доколкото този срок е в определени от закона граници - от шест месеца до една година. Липсата на мотиви в тази насока са препятствали съда да извърши проверка относно законосъобразността на акта. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че на 29.04.2017 около 17.40 ч. в гр. Б. по ул. "Х. Б." до № 99, посока ул. "С. С.", Л. Г. е управлявала личния си автомобил С. И.. При извършената проверка е установено, че Г. е управлявала личния си автомобил под въздействието на наркотични или упойващи вещества или техни аналози, установени с техническо средство Drager drug test 5000, който отчита положителна проба амфетамин и метамфетамин. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН, който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила. В представения протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо средство амб. № 185/29.04.2017 г., издаден от д-р С., е отбелязано, че лицето отрича употреба и отказва да даде кръв за изследване за упойващи вещества. От приложената по делото кореспондентска пратка е установено, че срещу Г. е образувано бързо производство № 431-432/2017 г. по описа на 01 РУ ОДМВР - Б.. Въз основа на така установеното, е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ № 17-0769-001111 от 02.05.2017 г., с която на основание чл. 22 ЗАНН, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на Л. В. Г. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, считано от 29.04.2017 г. и е отнето СРМПС № 008289741 и 2 броя регистрационни табели № ...... В съответствие с чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали липсата на мотиви в обжалваната заповед относно продължителността на наложената мярка, обуславя незаконосъобразност на заповедта. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са правилни и се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от 6 месеца до една година. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. По изложените съображения, обжалваната заповед е постановена в нарушение на материалния закон, както и при несъответствие с целта на закона. Следва да се отбележи, че такава е и практиката на ВАС по подобни казуси в по-голямата си част. Като е достигнал до същия извод и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение