Решение № 10035 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4352/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ- Пловдив, против Решение 2530/04.03.2026г. на Административен съд-Пловдив по адм. дело № 44/2026г.

С него се отменя Решение № 2153-15-200/19.12.2025г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-1019/11.11.2025г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив и изпратена преписката на органа за ново произнасяне.

Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Г. В. С., чрез процесуален представител адвокат, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Г. В. С. против Решение № 2153-15-200/19.12.2025г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив.

С него се потвърждава разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-1019/11.11.2025г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с което се отказва отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по заявление, подадено от Г. В. С.. Мотивите са, че стажът в размер на 2г. и 5 дни, зачетен като неработеща майка на основание по чл. 9, ал. 7 от КСО, не е действителен такъв по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Възраженията са незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им.

Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил решението и разпореждането.

Мотивите на съда към обжалваното решение в препис са следните:

"ІІІ. За фактите:

5. Със заявление вх. № 2112-15-3022/24.10.2025 г. подадено от Г. В. С. е сложено начало на административното производството по отпускането й на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. Със заявлението са представени: Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 91948/129/09.07.202025 г., с определени 80 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степан на увреждане, дата на инвалидизиране - 24.02.2017 г. и срок на инвалидността - 01.07.2026 г.; Удостоверение за раждане № 9309/02.02.1989 г. Удостоверение за раждане № 463/10.09.1990 г. и Удостоверение за раждане № 4897/02.10.1992 г.; Трудова книжка № 104/26.08.1988 г., издадена от „Автостопанство" № 5.

С решение № 12721/637/14.07.2025 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив потвърждава ЕР на ТЕЛК № 91948/129/09.07.202025 г.

Установено е, че към датата на инвалидизиране - 24.02.2017 г., С. има навършена възраст -[възраст] и придобит осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 07 г. 01 м. 07 дни, от които 00 г. 01 м. 25 дни действителен осигурителен стаж.

Позовавайки се на чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 КСО и § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на кодекса, осигурителният орган е приел, че времето, през което неработеща майка е отглеждала дете до 3-годишна възраст, зачетено за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 7 от КСО от 19.09.1988 г. до 19.09.1991 г. с продължителност 03 г. 00 м. и 00 дни, от 19.09.1991 г. до 21.08.1992 г. с продължителност 00 г. 11 м. и 02 дни, от 01.09.1992 г. до 06.09.1993 г. с продължителност 01 г. 00 м. и 05 дни и от 06.09.1993 г. до 11.09.1995 г. с продължителност 02 г. 00 м. и 05 дни, или с обща продължителност 06 г. 11 м. и 12 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

При това положение, Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е издал процесното разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-1019/11.11.2025 г., с което на С. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на най-малко 1 година и 08 месеца действителен осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране. Към 24.02.2017 г. - датата на инвалидизиране, С. има придобит действителен осигурителен стаж - 00 г. 01 м 25 дни.

6. Този резултат е обжалван от С. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-200/19.12.2025 г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло мотивите, изложени в същото.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

8. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се свеждат до въпроса дали периодите на майчинство от 19.09.1988 г. до 19.09.1991 г. с продължителност 03 г. 00 м. и 00 дни, от 19.09.1991 г. до 21.08.1992 г. с продължителност 00 г. 11 м. и 02 дни, от 01.09.1992 г. до 06.09.1993 г. с продължителност 01 г. 00 м. и 05 дни и от 06.09.1993 г. до 11.09.1995 г. с продължителност 02 г. 00 м. и 05 дни, или с обща продължителност 06 г. 11 м. и 12 дни, съставляват действителен осигурителен стаж и следва ли да се вземат предвид при преценката относно придобиването на право на пенсия по чл. 74, ал. 1, т. 4, вр. ал. 2 КСО.

9. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Според чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както за лицата над 30-годишна възраст необходимият осигурителен стаж е 5 години. В чл. 74, ал. 2 от кодекса е предвидено, че една трета от този осигурителен стаж трябва да е действителен.

Цитираните нормативни текстове очертават фактическия състав, при проявлението на който лицата придобиват право на лична пенсия поради общо заболяване осигурените. Този фактически състав включва наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: 1. заявителят да има качеството на осигурено лице; 2. да е загубил работоспособността си; 3. да имат осигурителен стаж с определена в чл. 74, ал. 1 КСО продължителност, придобит до датата на инвалидизирането и 4. една трета от този осигурителен стаж да е действителен. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира правото на лична пенсия поради общо заболяване.

10. Наличието на първата, втората и третата предпоставки не са спорни между страните. Спорът, както вече бе казано, се концентрира по отношение на четвъртата предпоставка – дали периодите на майчинство цитирани по-горе, с обща продължителност 06 г. 11 м. и 12 дни, съставляват действителен осигурителен стаж.

По отношение на така посочения стаж, на основание пар. 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, действителността следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г. В случая приложима се явява нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите – отм., се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относимо към случая е и Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2/1968 г. - чл. 9, ал. 4-5, според което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Според т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн., ДВ, бр. 15 от 20.02.1970 г., изм., бр. 85 от 1.11.1983 г.), при раждане (осиновяване) на живо дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда, на майката (осиновителка) се зачита трудов стаж времето: при раждане при първо дете - 12 месеца; при второ дете - 14 месеца; при трето дете - 18 месеца; при четвърто и всяко следващо - 12 месеца. Според чл. 3ж, ал. 2 от УКАЗ за насърчаване на раждаемостта (отм.), ред. ДВ бр. 51 от 1984 г., на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, до навършване на 3-годишна възраст на детето се заплаща парична помощ в размер на 0,01 лв. месечно, като времето се зачита за трудов стаж. Тази парична помощ се изплаща от съответната община или кметство.

Според действащият закон - чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3 годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно които за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, както и тази на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При това положение, следва да се приеме, че в областта на общественото осигуряване при майчинство - и преди, и сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 и чл. 74, ал. 1-2 от КСО. След като стажът на жалбоподателката за процесния период се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, то с оглед разпоредбата на пар. 9, ал. 1 от КСО същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар. 1, т. 12 от ПЗР на КСО.

Така, като е отказал да зачете стажа на жалбоподателката като неработеща майка за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.

В този смисъл е и съдебна практика на Върховния административен съд, установена в Решение № 5947 от 4.06.2025 г. по адм. д. № 1052/2025 г., VI отд. на ВАС, Решение № 2492 от 12.03.2025 г. по адм. д. № 78/2025 г., VI отд. на ВАС, Решение № 6866 от 05.06.2024 г. по адм. д. № 10838/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1536 от 09.02.2024 г. по адм. д. № 5108/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 2477 от 17.02.2020 г. по адм. д. № 5956/2019 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС и др.

11. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод, че периодите на майчинство от 19.09.1988 г. до 19.09.1991 г. с продължителност 03 г. 00 м. и 00 дни, от 19.09.1991 г. до 21.08.1992 г. с продължителност 00 г. 11 м. и 02 дни, от 01.09.1992 г. до 06.09.1993 г. с продължителност 01 г. 00 м. и 05 дни и от 06.09.1993 г. до 11.09.1995 г. с продължителност 02 г. 00 м. и 05 дни, или с обща продължителност 06 г. 11 м. и 12 дни, следва да бъдат зачетени като действителен осигурителен стаж, така както се претендират от жалбоподателката.

Това има за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-200/19.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-1019/11.11.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по Заявление вх. № 2112-15-3022/24.10.2025 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, подадено от Г. В. С., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона".

Така изложени, мотивите на първата инстанция се споделят напълно от настоящия състав на касационната инстанция. Доводите в касациноната жалба за нарушение на материалния закон относно квалификацията на действителен стаж съгласно дефиницията на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО са неоснователни. Практиката на съда е непротиворечива и е основание съдът при постановяване на съдебния акт да се съобрази с нея. Тълкуването на правните норми по еднакъв начин от различни състави на съда е достатъчно основание за прилагането им в смисъла на съдебната практика, което не е отказ от прилагане на правото, а е израз на еднакво тълкуване и прилагане на правна норма по сходни казуси.

Предвид изложеното, доводите в касационната жалба за друго тълкуване и приложение на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО са неоснователни.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на процесуалния представител на ответника се дължат разноски на основание чл. 143 АПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 81 ал. 2,т. 2 от Наредба 1 за възнагражденията за адвокатска работа в размер на 255.65 евро, възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и а основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение