Решение № 6179 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15141/2011 г.

Решение № 6179 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15141/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по делото е образувано по касационна жалба на Марина Димитрова Ташева, подадена от адв. Тодор Ташев от АК-Хасково срещу решение № 489 от 11.10.2011 г., по адм. д. № 335/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което са отхвърлени исковете на касаторката срещу Националния осигурителен институт гр. София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от отменени от Върховния административен съд Решение № Ж-124-1/30.07.2010 г. на Директора на РУСО-Хасково и Разпореждане № 251/11.06.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в размер 1301,30 лв., от които 301,30 лв. имуществени вреди и 1000,00 лв. неимуществени вреди. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението и се иска отменяването му и уважаване на претенциите. Ответната страна-Национален осигурителен институт не е взел становище. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба да допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касаторката е претендирала имуществени и неимуществени вреди в размер на 1301,30 лв., от които 301,30 лв. имуществени вреди и 1000,00 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и претърпени вреди от 1,30 лв. пощенски разходи за представяне на писмена защита пред ВАС във връзка с образуваните съдебно административни производства по отменяване на Решение № Ж-124-1/30.07.2010 г. на Директора на РУСО-Хасково и Разпореждане № 251/11.06.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Претендирала е и обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лева изразяващи се в унижение, обида, страдание в резултат на упражнените властнически правомощия на административните органи от некомпетентни и арогантни лица. С оспореното решение съдът е отхвърлил исковете като приел, че не е налице пряка и непосредствена връзка от отменените административни актове с твърдяните неимуществени вреди от усещането за безпомощност пред некомпетентните административни органи, които не разбирали, че стоят на работа не по своя собствена прищявка, а с цел да подпомогнат лица в положение като нейното. Относно претенцията за имуществени вреди/изплатен адвокатски хонорар/ съдът е приел, че не са пряка и непосредствена последица от отмените актове. Обстоятелството, че ищцата не е реализирала своевременно и по надлежен ред правото си на разноски /като не е поискала заплащането им в водените съдебни производство по оспорване на отменените решение и разпореждане/ изключва възможността да ангажира отговорността на ответната страна в производство по чл. 1 от ЗОДОВ. При приетата фактическа установеност първоинстанционният съд правилно е приел, че подадената искова молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Националния осигурителен институт, е неоснователна. Съдът обосновано от доказателствата по делото е направил законосъобразен извод, че претенцията за претърпени имуществени и неимуществени вреди, дължащи се на прихванати суми по дължимо обезщетение за майчинство, са недоказани. Правилно е прието, че претендираните адвокатски възнаграждения като обезщетение не представляват имуществено увреждане по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Последните са част от разноските по водени дела, като тяхното възстановяване е обусловено от крайния резултат по същото. Няма спор по отношение на факта, че това право е признато за всяка страна в процеса, но в случая не е реализирано от касаторката по съответния ред. Не е била установена и причинно-следствена връзка между отменените актове и претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания и дискомфорт. Обосновано е прието, че подобни усещания са били причинени и от общото състояние на семейството, което е изпитвало и други проблеми. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на лична неприязън или арогантно поведение от страна на представители на административния орган. С оглед твърденията в касационната жалба, че нанесената обида от страна на органа не била лична или от конкретно лице, което от своя страна изключва ангажиране на отговорност на административните органи от действия които не са насочени пряко към личността на касаторката. Не са налице касационни основание за отменяване на решението и то следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение.