Решение № 11645 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16441/2013 г.

Решение № 11645 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16441/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 2228/23.10.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 740/2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 161105672/02.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с който на "Хамбургер Рисайклинг България" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 9 342.67 лева и е начислена закъснителна лихва в размер 127.77 лева. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касатора предмет на доставките, за които е отречено данъчното предимство, е лек автомобил, поради което е приложимо изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация "Хамбургер Рисайклинг България" ЕООД, чрез повереника си адв. Панов, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските сторени в касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Хамбургер Рисайклинг България" ЕООД, упражнено в д. п. м. 12.2010 г. и м. 06.2011 г. по фактури № № 2130001074/23.12.2010 г. и 2130001690/03.06.2011 г., издадени от "Еуратек" ЕООД съответно за аванс и покупка на автомобил. Предмет на доставката е автомобил марка Шкода, модел Супърб Комби Амбишън 2.0 TDI-CR. Придобиването на превозното средство от "Хамбургер Рисайклинг България" ЕООД е въз основа на договор за продажба от 01.06.2011 г. В договора и в сертификата за съответствие автомобилът е посочен от категория N 1, а в свидетелството за регистрация от 06.06.2011 г. с категория N. В договора и свидетелството броят на местата за сядане е 4+1. Позовавайки се на извършен оглед на вещта и на обяснителните записки към Комбинираната номенклатура, органите по приходите са определили автомобила като "лек" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС с последиците на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за изключване на правото на приспадане на данъчен кредит. При оспорването по административен ред решаващия орган е насложил и основанието за отказ по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС изключвайки връзката на стоката с икономическата дейност на ДЗЛ. За да отмени РА, административният съд е ценил сертификатът за съответствие, свидетелството за регистрация на МПС и заключението на СТЕ относно принадлежността на процесния автомобил към категория N 1. Така е определил предназначението му за превоз на товари, което е пречка да се възприеме като "лек автомобил" по дефиницията на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и да се приложи ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Отречена е относимостта на тарифното класиране на автомобила по КН за целите на данъчния кредит. С позоваване на заключението на ССЕ е обоснован извод за завеждане на автомобила като ДМА по сметка 205 "Транспортни средства", като разходите за него участват в себестойността на последващите доставки. Цитирана е практиката на СЕС по дело С-118/11 за хипотезите на връзка на придобития актив с икономическата дейност на предприемача. Прието е, че стоката е придобита от ДЗЛ в това му качество и обслужва търговската му дейност. Решението е правилно. Ако тежестта да докаже предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит е за ДЗЛ с арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, то предпоставките за издаването на РА, като утежняващ административен акт следва да се установят от приходната администрация - чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Визираното от органите по приходите основание за ограничаване на данъчното предимство предполага съотнасянето на предназначението на получените процесни стоки с икономическата дейност на ДЗЛ и изключването на пряката и непосредствената връзка между тях. С арг. от т. 43 от решението по дело С-118/11 на СЕС тази връзка следва да бъде дисквалифицирана по отношение на всички икономически дейности на стопанския субект, които подлежат на облагане с ДДС. Съществуването на тази връзка не може да бъде отречено заради това, че придобитите стоки не са използвани веднага за икономическите дейности на ДЗЛ - вж. т. 44 от решението на СЕС по дело С-153/11. Изборът на "Хамбургер Рисайклинг България" ЕООД е да включи изцяло автомобила като стопански актив, а не само с частта използвана за професионални цели /вж. т. т. 53 и 54 от решението на СЕС по дело С-118/11/, поради което дължимият при придобиването на този актив ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане. Когато включена в стопанските активи стока дава право на пълно или частично приспадане на платения по получени доставки ДДС, употребата й за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги съгласно чл. 26, § 1 от Директивата ДДС /така и чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС/. В цитираното решение на СЕС са разграничени възможните решения на стопанския субект и последиците за облагане с ДДС. Не може да се коригира решението на ДЗЛ относно обема на включване на стоката като стопански актив и с това да се обоснове корекция на данъчния кредит по чл. 73 от ЗДДС. Юридическите факти, пораждащи задължението за начисляване на ДДС при доставки по чл. 26, § 1 от Директивата за ДДС и чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС са различни от тези изключващи правото на приспадане на данъчен кредит, така че дори бидейки инстанция по същество, съдът не следва да подмени в обхвата на правораздавателната си дейност правоприложната дейност на органите по приходите. Правилно съдът е отрекъл осъществяването на твърдяното от приходната администрация основание за ограничаване на претендираното от "Хамбургер Рисайклинг България" ЕООД данъчно предимство. Неоснователно органите по приходите са игнорирали категоризирането на автомобила от производителя в сертификата за съответствие и от органа на МВР в регистрационното производство, приключващо с издаване на свидетелство за регистрация /което е с характер на разрешение за движение на МПС по пътищата от републиканската пътна мрежа/. Със сертификата за съответствие производителят декларира пред купувача, че придобитото от него превозно средство съответства на законодателството в Европейския съюз, което е в сила към момента на производството на превозното средство. В регистрационното производство сертификатът за съответствие позволява на компетентните органи на държавите-членки да регистрират превозни средства, без да трябва да изискват заявителят да представя допълнителна техническа документация /вж. приложение № 9 от ДИРЕКТИВА 2007/46/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТИ НА СЪВЕТА от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства/. Тази декларация предполага произведения автомобил да съответства на одобрения тип - арг. от чл. 18, § 1 от Директива 2007/46/ЕО. Категорията на автомобила е част от сертификата за типово одобрение ЕО на превозното средство /вж. приложение № 6 от Директивата/. Преценката за категорията се извършва от органа по одобряването /чл. 8 от Директивата/. Според чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗДвП към категория N 1 принадлежат моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t. Предназначението на автомобила за превоз на товари го дисквалифицира като лек в съответствие с дефиницията на § 1, т. 18, изр. 2, пр. 1 от ДР на ЗДДС. Щом ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС на правото на приспадане на данъчен кредит е само за мотоциклети или леки автомобили, то прилагането му за доставката на процесния автомобил е неправомерно. Неотносимо е позоваването на уреждащите митнически отношения нормативни актове за определяне на конкретна принадлежност на автомобила към различна от удостоверената в сертификата за съответствие и свидетелството за регистрация категория. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АС Пловдив. С оглед изхода от касационното обжалване на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер на 720 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение