Решение № 10629 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5164/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби – на „БРЕЗОВО-1“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Я., чрез адв. И. Церовски и адв. Д. Павлова, и на Комисията за енергийно и водно регулуране (КЕВР), представлявана от председателя - П. Младеновски, чрез юрисконсулт Р. Райков и юрисконсулт Р. Методиева, срещу решение № 11358 от 23.03.2026 г. постановено по административно дело № 10646 по описа на 35 с-в на Административен съд - София - град за 2024 г. В касационната жалба на „БРЕЗОВО-1“ ЕООД се поддържа неправилност на решението в частта, в която са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи мораторна лихва за забава в размер на 3 292,49 евро за периода от 01.03.2024 г. до датата на подаване на исковата молба (29.10.2024 г.). Касаторът оспорва извода на административния съд, че при фактическо бездействие на органа всякога законна лихва се дължи от влизане в сила на съдебното решение и вместо това счита, че КЕВР е изпаднал в забава за заплащане на дължимото обезщетение от момента на преустановяване на незаконосъобразното бездействие. Моли за присъждане на пълния размер на сторените в хода на първоинстанционното производство разноски. В касационната жалба на КЕВР се твърди неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на „БРЕЗОВО-1“ ЕООД, ЕИК 201514184, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 71 869,48 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) за периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски и възложените в тежест на КЕВР разноски за експертиза. В тази връзка се излагат съображения относно липса на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не счита, че в случая има незаконосъобразно бездействие на органа. Касаторът сочи, че твърдяното неизпълнение се отнася до издаване на административен акт, а не до извършване на фактически действие, поради което, за да отговорността на административния орган няма как да бъде ангажирана без, на първо място, да бъде отменен мълчалив отказ. Позовавайки се на европейското законодателство оспорва изводите на съда относно характера на задължението на КЕВР по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ, като поддържа, че задължението за изменение на премиите не е императивно и се упражнява в условията на оперативна самостоятелност. По-нататък, позовавайки се на приетото допълнително експертно заключение, навежда доводи, че следва да се вземат предвид единствено данните към края на м. ноември 2023 г., където отклонението от прогнозираната цена за базов товар е било 14,58 % и съответно няма основание за започване на производство. Излага и доводи, че шестмесечният срок следва да се брои от влизането в сила на изменението на закона, поради което евентуално задължение за изменение би могло да възникне не по-рано от 13.04.2024 г., а вреди да се претендират единствено за периода от 01.05.2024 г. до 30.06.2024 г. Оспорва сигурността на реализирането на пропуснатите ползи и определения размер на обезщетението, като сочи че съдът не е обсъдил всички експертни заключения и наведените във връзка с тях възражения на ответника. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност - за намаляване на присъденото обезщетение. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и на двете касационни жалби, но за основателност само на тази на „БРЕЗОВО-1“ ЕООД. Върховният административен съд, след като обсъди наведените касационни основания и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното: Предмет на първоинстанционното производство са предявени от „БРЕЗОВО-1“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на имуществени вреди от твърдяно незаконосъобразно бездействие на КЕВР изразяващо се в неизпълнение на вмененото му по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ задължение за изменение на определените премии за електрическа енергия и заплащане на лихва за забава върху главниците. На основание чл. 214 ГПК във вр. с чл. 114 АПК с протоколно определение от 04.03.2026 г. е допуснато изменение размера на предявените искове. С молбата си ищецът е поискал присъждане на главница в общ размер на 71 869,50 евро и мораторни лихви в общ размер на 3 292,49 евро, изчислени за периода от 01.07.2024 г. до 29.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на иска до окончателното изплащане. По делото е установено, че дружеството „БРЕЗОВО-1“ ЕООД произвежда електричество от слънчева енергия чрез фотоволтаична централа в гр. Брезово с обща инсталирана мощност 3MW. За произведената електрическа енергия е сключен договор за дългосрочно изкупуване № 488/19.06.2012 г. с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, а приложимата за обекта преференциална цена е 485,60 лв./МВтч. Във връзка с преминаването от задължително изкупуване по преференциална цена към подпомагане чрез компенсиране с премии, дружеството е сключило с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ договор № ВЕИ-196/31.07.2019 г., в сила от 01.08.2019 г. С Решение № Ц-13 от 30.06.2023 г. КЕВР е определила прогнозна пазарна цена за базов товар за ценовия период от 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г. в размер на 256,37 лв./MWh. При групов коефициент за производителите на електрическа енергия от слънчева енергия 0,97619 прогнозната пазарна цена за тази група е определена на 250,27 лв./MWh, а премията за обекти с преференциална цена 485,60 лв./MWh - на 235,33 лв./MWh. През процесния период от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г. КЕВР не е изменила премията и дружеството е произвеждало и продавало електрическа енергия, за която е получавало премия в определения с Решение № Ц-13/30.06.2023 г. размер. С цел установяване на пазарните изменения, размера на премията при извършване на корекция и разликата спрямо получените от „БРЕЗОВО-1“ ЕООД суми по делото са изслушани и приети три съдебно-икономически експертизи – основна и две допълнителни. В тях вещите лица определят прогнозните пазарни цени при прилагането на различни подходи и в различни времеви бази. Стъпвайки на експертните заключения, първоинстанционният съд е приел, че от 01.01.2024 г. действително са били налице предпоставките за изменение на фиксираните премии. В този смисъл е заключил, че бездействието на КЕВР съставлява незаконосъобразно бездействие и е присъдил обезщетение, представляващо пропусната полза, в размер на 71 869,48 евро. Претенцията за мораторна лихва е отхвърлил аргументирайки се, че законна лихва върху обезщетението се дължи от влизане в сила на съдебното решение. От правна страна, настоящият състав на ВАС приема следното: По касационната жалба на КЕВР: Жалбата е неоснователна. Предявеният от „БРЕЗОВО-1“ ЕООД срещу КЕВР главен иск е осъдителен с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. АПК, за обезщетяване на имуществени вреди под формата на пропуснати пози, представляващи неполучената разлика между премията, която дружеството би получило при своевременното ѝ изменение, и действително изплатената премия за произведена електроенергия през периода 01.01.2024 г. – 30.06.2024 г. Отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ възниква при кумулативното наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и вредата. Отговорността е обективна, но наличието на посочените предпоставки подлежи на доказване от ищеца. Неоснователно е възражението на органа, че след изменението на разпоредбата на чл. 31б, ал. 2 ЗЕ от 13.10.2023 г., КЕВР запазва правото си в условията на оперативна самостоятелност да вземе решение дали размера на премиите следва да бъде променен. С изменението законодателят заменя израза „Комисията има право при необходимост да измени“ с „Комисията изменя“. Тази промяна има самостоятелно нормативно значение, тъй като отнема правото на преценка на административния орган и го задължава да упражни правомощията си при настъпване на посочените в разпоредбата условия. Тълкуване в посочения от Комисията смисъл би заличило разликата между предходната редакция и приложимата към момента. Различен извод не се обосновава и от необходимостта от анализ на пазарните данни и от използване на специални икономически знания. При наличие на съществено изменение и при спазено ограничение относно честотата на измененията Комисията не разполага със свобода да откаже упражняване на вмененото ѝ задължение. Сочените от касатора принципи на съразмерност, икономичност и осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите се прилагат и при изпълнение на законовите правомощия и не могат да дерогират изрично установеното законово задължение. Неоснователно е и позоваването на чл. 6, § 2 от Директива (ЕС) 2018/2001. Предвидената в директивата възможност държавите да коригират равнището на подпомагане съобразно обективни критерии не изключва възможността националният законодател да установи задължение за извършването на корекция при настъпване на предварително определени предпоставки, както е сторено в случая. Употребеният в директивата израз, цитиран в касационната жалба, не обосновава твърдяното противоречие с чл. 31б, ал. 2 ЕС и не е равнозначен на свобода на административния орган да не приложи вече установения законов режим. По-нататък, не може да бъде споделена тезата на Комисията, че настоящият иск е обусловен от предварителната отмяна на формирания според нея мълчалив отказ. Твърдяното противоправно поведение се състои в непредприемане на дължимата процедура по изменение на премиите при настъпване на обективно определени предпоставки и не изисква задължително предварително оспорване и отмяна на мълчалив отказ като процесуална предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК. Понятието „незаконосъобразно бездействие“ по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 204, ал. 4 от АПК обхваща, както дължими материални (чисто фактически) действия, така и непредприемането на фактически действия по иницииране на производство и издаване на административен акт, когато органът е длъжен да го издаде по силата на императивна законова норма. Задължението е част от възложената на КЕВР регулаторна дейност и произтича пряко от закона. Така, предмет на преценка в случая е неизпълнението на нормативно предвидено задължение, чиято незаконосъобразност се установява от съда в рамките на производството по предявен иск съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК. Не се претендират вреди от стабилизиран отказ по индивидуално искане, чиято законосъобразност да бъде пререшавана в производство за обезщетение. На следващо място, неправилно органът смесва ограничението в честотата на регулаторните изменения с отлагателен срок за прилагане на новия закон и съответно твърди, че шестмесечния интервал започва да тече от 13.10.2023 г. Напротив, към 01.01.2024 г. шестмесечния интервал спрямо предходното определяне на премии с Решение №Ц-13/30.06.2023 г. е изтекъл. Задължението се преценява за период от време след влизането на решението в сила, а предходният акт има значение за установяване на времево ограничение за следваща корекция. Нито в закона, нито в подзаконов нормативен акт се съдържа основание този интервал да бъде заменен с нов срок, започващ да тече от 13.10.2023 г. Приемането на Решение Ц-15/30.06.2024 г., представляващо годишно решение за следващ ценови период, също не освобождава Комисията от извършване на дължимата през текущия период корекция. Неоснователно е твърдението на органа, че в случая би се стигнало до натрупване на актове с еднакъв характер, тъй като двете изменения имат различни предпоставки. Противното разбиране би ограничило приложението на чл. 31б, ал. 2 ЗЕ. Възможно отражение на изменението на премиите върху разходите в електроенергийната система не обосновава само по себе си извод за неблагоприятни последици за крайните потребители. Законодателят е съобразил необходимостта от предвидимост именно чрез въвеждане на ограничение на честотата на измененията и е предвидил корекция на свързаните цени. Съгласно § 1 т. 16а. от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия: "Съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за съответен период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар" е налице, ако това изменение е в размер над 15 на сто. Неоснователни са доводите на касатора КЕВР, че отклонението следва да се изчислява единствено към месец ноември 2023 г., където по данни от допълнителното заключение отклонението е 14.58 %. Това е така, тъй като този резултат не изключва настъпването на съществено изменение при последващото развитие на пазара и ограничаване на оценката единство до информацията, налична през този месец. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на основната експертиза се установява, че към края на месец декември 2023 г. отклонението на определената прогнозна пазарна цена за базов товар (256,37 лв./MWh) спрямо постигнатата цена на пазар „Ден напред“ на БНЕБ и прогнозната цена за първото полугодие на 2024 г. е възлизало на 27,7 %, което надхвърля установения в § 1, т. 16а от ДР на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. праг от 15 на сто. Именно данните към края на декември са релевантни за изменение на премиите, считано от 1 януари, съгласно установената практика на самия регулатор от предходни и последващи периоди. Позоваването на обсъдените от вещите лица подходи в решенията на регулатора от 01.01.2022 г. и 01.01.2025 г. не означава прилагане на определените с тях цени към процесния период. То е относимо към използвания метод за актуализация и към възражението за невъзможност да се извърши корекция от началото на календарната година въз основа на декемврийските пазарни данни. Най-накрая, правилно административният съд е приел наличието на реална и сигурна вреда под формата на пропусната полза. По делото е установено, че за процесния период дружеството „БРЕЗОВО-1“ ЕООД е осъществило производство и продажба на електрическа енергия, както и изплатените за тях премии. В този смисъл пропуснатият приход е сигурен, а не предполагаем. Пропуснатата полза е неполученият допълнителен приход от премия, който дружеството би получило, ако КЕВР бе извършила дължимата корекция. Следвайки заложения в пар. 34 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката дължимата премия се определя като разлика между приложимата преференциална цена и прогнозната пазарна цена за съответната група производители. При възприетия вариант на заключението прогнозната пазарна цена за групата производители от слънчева енергия е 176,73 лв./МВтч. При преференциална цена 485,60 лв./МВтч премията е 308,87 лв./МВтч. Разликата спрямо изплащаните 235,33 лв./МВтч е 73,54 лв./МВтч. Приложена към установените в заключението количества, тя формира обезщетение от 140 564,50 лв. При възприетия вариант на заключението прогнозната пазарна цена за групата производители от слънчева енергия е 176,73 лв./МВтч. При преференциална цена 485,60 лв./МВтч премията е 308,87 лв./МВтч. Разликата спрямо изплащаните 235,33 лв./МВтч е 73,54 лв./МВтч. Приложена към установените в заключението количества, тя формира обезщетение от 140 564,50 лв. Вариантът с ноемврийската база не отчита последващата пазарна информация, а вариантите без съответното намаление се отличават по начина на формиране на прогнозата. В случая е налице и пряка причинно-следствена връзка, тъй като ФСЕС изплаща премиите в размер, определен задължително от КЕВР, а договорът за компенсиране има подчинен характер и не прекъсва причинната верига. Не би могла да бъде споделена тезата на КЕВР, че по съображение за икономичност следва да бъде избран варианта, който ще доведе до най-ниско обезщетение. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ размерът на отговорността се определя от действително претърпяната и доказана вреда и не подлежи на намаляване единствено поради това, че различен подход би бил по-благоприятен за бюджета. Изложеното обосновава извод за осъществяване на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Оплакванията на КЕВР не налагат отмяна на решението в обжалваната част за присъденото обезщетение от 71 869,48 евро и следва да бъде оставена в сила. По касационната жалба на „БРЕЗОВО-1“ ЕООД: Жалбата е основателна. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни действия или бездействия на административните органи началният момент на забавата и на дължимостта на законната лихва е моментът на преустановяването им. При деликтна отговорност за вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията началният момент на забавата и изискуемостта на вземането е моментът на преустановяване на противоправното поведение. В разглеждания случай бездействието на КЕВР е преустановено на 30.06.2024 г. с приемането на последващото решение за определяне на премии за новия ценови период. С изтичането му приключва и периодът, през който неизпълнението на вмененото задължение поражда претендираните вреди. Поради това дължимостта на обезщетението за забава не възниква от влизането в сила на съдебното решение. Установяването на незаконосъобразността в исковото производство не отлага началния момент, определен съобразно характера и продължителността на противоправното поведение. Следователно от 01.07.2024 г. ответникът е изпаднал в забава за заплащане на дължимото обезщетение. Претендираната от ищеца законна лихва за забава за периода от преустановяване на бездействието (01.07.2024 г.) до датата на подаване на исковата молба (29.10.2024 г.) в размер на 3 292,49 евро е доказана по основание и размер и подлежи на пълно уважаване. Неправилното изписване на началната дата като „01.03.2024 г.“ в първоинстанционния диспозитив не съответства на надлежно допуснатото изменение на иска в съдебното заседание от 04.03.2026 г. За пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че законната лихва върху главницата от 71 869,48 евро се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба (29.10.2024 г.) до окончателното изплащане, а не от влизане в сила на съдебното решение както неправилно е отбелязано в диспозитива на първоинстанционното решение. Въпреки това, в тази част решението на АССГ не следва да бъде отменено поради липсата на наведено в този смисъл оплакване в касационната жалбата на „БРЕЗОВО-1“ ЕООД. По разноските: Основателно е възражението на КЕВР за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 10 800 евро с ДДС за касационното производство. При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК съдът съобразява значителния материален интерес и фактическата и правна сложност на спора, обусловена от приложението на специалната енергийна уредба, изменението на регулаторните правомощия на КЕВР и предпоставките за обезщетяване на пропуснати ползи. Защитата изисква анализ на основното и допълнителните експертни заключения, съпоставка на различните изчислителни подходи, както и разглеждане на въпросите за изискуемостта на обезщетението и началния момент на забавата. Отчита се и обстоятелството, че процесуалното представителство обхваща както защитата срещу касационната жалба на КЕВР, така и обжалването от дружеството на неблагоприятната за него част от решението. Същевременно двете жалби произтичат от едно правоотношение и се основават на общ доказателствен материал, като относимите факти и основните правни въпроси са били предмет на разглеждане пред първата инстанция. Поради това защитата по тях не представлява две самостоятелни по обем и сложност производства. При съвкупната преценка на посочените обстоятелства съдът намира претендираното възнаграждение за прекомерно и определя подлежащите на възстановяване разноски за адвокатска защита на 5 136, евро с ДДС, съответстващи на необходимата квалифицирана правна работа по касационното дело. С оглед пълното уважаване на предявените искове и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, на „БРЕЗОВО-1“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции съгласно представения списък, а именно: остатъка от заплатената държавна такса за първата инстанция в размер на 1,56 евро, държавна такса за касационно обжалване в размер на 12,50 евро, както и адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в размер на 5 136 евро с вкл. ДДС. Осъждането на ищеца за разноски в полза на КЕВР следва да бъде отменено. На основание чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ разноските за експертизи пред първата инстанция за доплащане от 109,53 евро до пълния размер от 2 500,59 евро следва да бъдат възложени изцяло в тежест на КЕВР. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,