Решение № 3606 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2009 г.

Решение № 3606 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Софийска област против решение № 326 от 26.05.2009 г. по адм. дело № 258/2009 г. на Административен съд - София област, Втори състав, с което е отхвърлено оспорването му, обективирано в заповед № АО-113 от 23.03.2009 г. срещу решение № 753 по Протокол № 19 от 26.02.2009 г. на Общински съвет - Самоков за продажба на общински недвижими имоти. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на постановеното решение като противоречащо на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не съдържало изискуемите по закон фактически и правни основания за издаването му. Поддържа се, че без посочването им не могат да се правят изводи за основанията, мотивирали административния орган да се произнесе и възразява против размера на присъдените разноски - 250 лв. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Общински съвет - Самоков, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът обосновано е приел оспорения административен акт за издаден при спазване на всички законови изисквания - материалноправни и процесуални, и приема за неоснователни доводите на касатора за липса на фактически и правни основания за издаване на оспореното решение на ОбС - Самоков. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима процесуално. По същество Върховният административен съд установи следното: С решение № 326 от 26.05.2009 г. по адм. дело № 258/2009 г. на Административен съд - София област, Втори състав, е отхвърлил оспорването на областния управител на Софийска област, съдържащо се в негова заповед № АО-113 от 23.03.2009 г., издадена на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА . Същата е срещу решение № 753 по Протокол № 19 от 26.02.2009 г. на Общински съвет - Самоков, за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на 6 броя незастроени имоти - частна общинска собственост, находящи се в кв. 206б по плана на гр. Самоков, всеки един от които - подробно индивидуализиран с идентификатор по одобрената КК и КР на гр. Самоков и площ, с доказателства за собственост и при определена начална тръжна цена на кв. м като е определил и основните параметри на търга. Прието е, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на компетенциите му, на основание чл. 21, т. 8 от ЗМСМА, в изискуемата писмена форма, в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при спазване на процесуалните правила. За неоснователно е прието твърдението на Областния управител на Софийска област, че решението е постановено при липса на мотиви, тъй като в него изрично е посочено, че е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 от ЗОС, чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 на ОС - Самоков за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 5 и чл. 6 от Наредба за търговете и конкурсите и на основание протокол № 27 от 18.02.2009 г. на ПК "ЗОРРОС", както и във връзка с докладна записка на кмета на община Самоков. В нея изрично е посочено, че съгласно одобрен ПУП в кв. 206б са образувани 6 общински УПИ, отредени за индивидуално жилищно строителство. Правно регламентирана възможност е ОбС да вземе решение за продажбата на тези имоти, а мотивите на взетото решение се съдържат в преписката по това решение - с цел реализиране на индивидуалното жилищно строителство. Върховният административен съд възприема изцяло изводите на административния, поради което не се налага да бъдат приповтаряни. Единственото оплакване в касационната жалба за неправилност на решението се свежда до това, че съдът не е взел предвид, че оспореното решение на общинския съвет е в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК, съгласно която административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Твърдението е неоснователно. Обжалваното решение съдържа правни основания за издаването му, а за фактическите препраща към изрично посочените докладна записка на кмета на общината и решението на цитираната комисия. Върховният административен съд в трайната си практика винаги е приемал, че административните актове следва да са мотивирани, дори и когато се касае до такива, издадени при оперативна самостоятелност на административния орган. Възприето е и разбирането, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него, в други документи. Възможно е те да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения се отнасят и за издаването на самия акт /ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и др./. Административният съд е съобразил всичко това и основателно е приел жалбата срещу решението на общинския съвет неоснователна, след като същото е издадено при спазване на материално правните и процесуални норми. Не са налице основания за отмяната му. Като правилно решението на административния съд следва да се остави в сила. По отношение възражението на касатора против размера на присъденото от административният съд адвокатско възнаграждение, същото е неоснователно. В съдебното решение е описано приложеното по делото и неоспорено пълномощно с договор за правна защита и съдействие, в което е вписана сумата 500 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че то е уговорено за двама адвокати, поради което го е намалил на 250 лв. - за един адвокат. В случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, защото процесуалният представител на касатора не е направил своевременно възражение пред първата инстанция в този смисъл и присъденото възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,