Решение № 14357 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2012 г.

Решение № 14357 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Миланов, пълномощник на София Савелиевна Згурская с постоянен адрес гр. София, ж. к. "Красно село" бл. 204, вх. "А", против решение № 4360/26.03.12 г. постановено от тричленен състав на VII-мо отделение на Върховния административен съд по адм. д. № 8435/11 г. по описа на същия съд с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на деловодни разноски. Министърът на здравеопазването, ответник по касационната жалба, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Оспорена в първоинстанционното производство е Заповед № РД-12-23/17.05.11 г., с която на основание чл. 84, ал. 4 вр. § 3а от Закона за признаване на професионални квалификации /ЗППК/ министърът на здравеопазването е отказал на оспорващата Згурская признаването на специалност "Медицинска онкология". С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено. Тричленният състав е възприел решаващ извод за неоснователност на оспорването при изяснена фактическа обстановка и обсъждане на доказателствата в съвкупност с доводите на страните. Оспорващата Згурская е придобила специалност "Онкология" след 3- годишно редовно обучение в държавния университет за медицина и фармация "Николае Тестамицану", Реп. Молдова /трета държава по см. на § 3 ДРЗППК/ и положен пред държавна комисия на 15.11.2003 г. квалификационен изпит. Съгласно т. 12 на Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, раздел Б "Специалности, които не са включени в приложения 5.1.3, 5.1.4 и 5.3.3 на Директива 2005/36/ ЕО за признаване на професионални квалификации " от Наредба № 34/29.12.06 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, ДВ бр. 89/07 г., за придобиване на специалност "Медицинска онкология" в Реп. България се предвижда 5 годишен срок на обучение и успешно положен теоретичен и практически държавен изпит. При сравнителния анализ на учебната програма за придобиване специалността "Онкология" в Реп. Молдова и програмата за обучение по специалността "Медицинска онкология" в хода на административната преписка са установени съществени различия в насока по-широк обхват на учебни дисциплини при обучението в Реп. България, обстоятелства не оборени с допустими доказателства и доказателствени средства в първоинстанционното производство. При тези безспорни установения изводът относно неоснователността на оспорването, респ. за законосъобразност на обжалваната заповед, се явява обоснован и в съответствие с материалния закон. Установени са безспорни несъответствия в обучението - срок и съдържание по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 ЗППК, като следва да се има предвид, че тази разпоредба е в пълен синхрон с разпоредбата на чл. 14 "Компенсационни мерки" от Директива № 2005/36/ ЕО за признаване на професионални квалификации. В тази връзка чл. 30 ЗППК следва да се прилага не изолирано, а в съвкупност с останалите разпоредби и в унисон с духа на закона. Ето защо, когато професионалната квалификация е придобита в трета страна, за административният орган е налице задължение за предлагане на компенсационни мерки / чл. 29, ал. 1 и чл. 30 ЗППК/ при доказване условията по § 3, § 3а, ал. 1 и § 3б, ал. 1 ДРЗППК, а именно: заявителят да има три години професионален опит по специалността в държава-членка, даващ основание за приравняване доказателството за професионална квалификация, придобита в трета държава /§ 3, ал. 1/; да има съответствие между придобитите от лицето специализирани знания, умения и стаж с изискуемите от българското законодателство такива, ако квалификацията е придобита в трета държава /§ 3а, ал. 1/ и обучението на български гражданин в трета държава да е започнало преди и да е завършило след 01.01.2007 г. за да бъдат бъдат предложени визираните в текста компенсационни мерки в случай на несъответствие. Касационните доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Безспорно, касационната жалбоподателка е преминала сериозен курс на обучение, но безспорен е и фактът, че за претендираната от нея специалност, курсът на обучение в Реп. България е значително разширен, както от гледна точка изучаваните дисциплини, така и от гледна точка изискуемия срок на обучение, а разпоредбата на чл. 30 ЗППК би била приложима при доказателства за тригодишен професионален опит по специалността в Реп. България, респ. друга държава-членка. Изложеното определя първоинстанционното решение правилно, постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия