Решение № 16491 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 70/2019 г.

Решение № 16491 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 70/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници"против решение № 584 от 16.11.2018 година, постановено по адм. д. № 453/2017 година от Административния съд – Монтана в частта, в която частично е уважен предявения иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ С решението в обжалваната му част е осъдена Агенция "Митници" да заплати на К. Борисова сумата от 1444. 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди/пропуснати ползи/, настъпили от административен акт - заповед № 3367 от 30.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници", който е бил отменен от съда като незаконосъобразен, вследствие на пропуснатата възможност да получи допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода от 30.05.2013 г. до 30.07.2014 г. ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на исковата молба – 13.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 470, 22 лева представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 1.08.2014 г. до завеждане на исковата молба. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че наведените касационни основания са необоснованост на съдебното решение и неправилно приложение на материалния закон. Конкретните оплаквания са, че допълнителното възнаграждение за добри резултати, за което ищцата претендира обезщетение като пропусната полза, не се изплаща във всички случаи, а само по преценка на ръководството за постигнати добри резултати от конкретния служител, както и че липсва пряка причинна връзка между отменената незаконосъобразна заповед и твърдяната вреда именно, поради факта, че допълнителните възнаграждения за добри резултати не са гарантирани. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска в същата част. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство – К. Борисова оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Основният довод на ответника е, че в писмо на директора на Агенция "Митници" като единствена причина за неизплатеното й допълнително възнаграждение за постигнати добри резултати се сочело наложеното й дисциплинарно наказание. Иска се отхвърляне на касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Според изразеното становище, съдът е приложил правилно материалния закон и при разглеждане на делото и постановяване на решението не е допуснал съдопроизводствени нарушения. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор, за която обжалваната част от съдебното решение е неблагоприятна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й касационният съдебен състав приема следното: Въпросът с подсъдността на исковете, предявени с исковата молба е решен с определение № 79 от 28 ноември 2018 година, постановено от смесен петчленен съдебен състав на ВКС и ВАС, по гр. д. № 72/18 г., с което е определено, че компетентен да разгледа искането на К. Борисова за присъждане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – заповед № 3367/30.05.2013 г. на директора на Агенция Митници за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", представляващи пропусната възможност да получи допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода 30.05.2013 г. – 31.07.2014 г. е Административният съд – Монтана, на който делото е изпратено по подсъдност. Административният съд – Монтана (наричан за краткост по долу съдът) е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 203 вр. с чл. 1 ЗОДОВ, с който се иска обезщетяване на вреди, настъпили от незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаването на допълнително трудово възнаграждение за постигнати добри резултати за периода 1.04.2013 г. -1.08.2014 година, ведно със законната лихва върху обезщетението от 1.08.2014 година. Съдът е преценил като допустим иска, тъй като същият бил предявен след отмяна на административния акт срещу процесуалноправно легитимиран ответник и при редовност на исковата молба. Съдът е приел за установено по делото, че ищцата е заемала длъжност при ответника по силата служебно правоотношение през процесния период, била е наказана с "порицание" като заповедта за наложеното й дисциплинарно наказание е отменена с влязло в сила съдебно решение. Установено е, че през исковия период ищцата не е получила допълнително възнаграждение за постигнати резултати, съгласно т. 13. 1 от приложение № 2 към чл. 27, ал. 4 от Вътрешните правила за заплатите, утвърдени със заповед № 3 АМ-452 от 2.07.2012 година. Установено е също така, че през процесния период, на тримесечия на ищцата са правени оценки за постигнатите от нея резултати, както и че през същия период всички служители, които са заемали същата длъжност като тази на ищцата са получили ДВДР. Въз основа на изчисления в заключението на допуснатата и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че възнаграждението за постигнати резултати, което ищцата би получила за исковия период е 1444 лева. Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът е преценил, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ. Приел е, че единствената причина за неполучаването на ДВПР от ищцата е незаконосъобразно наложеното й дисциплинарно наказание, което е довело до пропуск за увеличаване на имуществената й сфера. По отношение на размера на претърпените вреди, съдът е кредитирал заключението на вещото лице. Съдът е преценил като основателна и претенцията на ищцата за лихва върху обезщетението, която е присъдил считано от 13.10.2017 година. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като неправилно. При постановяването му съдът е приложил неправилно материалния закон. Фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква едновременното наличие на няколко предпоставки - незаконосъобразна административна дейност, вреда за засегнатото лице и пряка причинно - следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и вредата, претърпяна от лицето. В конкретния случай, не е налице пряката причинно-следствена връзка. Съгласно Правилата за определяне на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, утвърждавани със заповедите на директора на Агенция "Митници", изплащането на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се извършва въз основа на заповед на директора на Агенция "Митници". В заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза са посочени четири броя заповеди, издадени през исковия период, с които по тримесечия са утвърждавани сумите и лицата, на които са изплащани допълнителни възнаграждения за постигнати резултати. Невключването на ищцата в тези заповеди или неопределянето на суми за изплащане срещу името й ( виж в този смисъл решение на ВАС № 13930/19.12.2016 г., постановено по адм. д. № 10968/16 г.) представляват откази да й се определи текущо допълнително възнаграждение за постигнати резултати за исковия период. Именно тези откази са повлияли негативно в правната сфера на ищцата, тъй като са довели до лишаването й от допълнителното възнаграждение за постигнати резултати за тримесечията от процесния период. Тя е следвало да защити претендираното от нея право - за получаване на въпросните възнаграждения чрез оспорването на тези откази като засягащи я неблагоприятно индивидуални административни актове. По делото липсват данни, ищцата да е оспорила тези откази и те да са отменени по административен или съдебен ред. Налице са данни, че след отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, ищцата е поискала изплащането на допълнителното материално стимулиране за исковия период, но това й е отказано от директора на Агенция "Митници" с акт, обективиран в писмо изх. № 32-30140/18.02.2015 г., за който отказ също липсват данни да е оспорен от ищцата като засягащ я акт. Именно в производствата по оспорване на отказите за определяне и изплащане на ДВПР, съдът щеше да има възможността да прецени, доколко съдебното производство, образувано по оспорването на заповедта за налагане на дисциплинарното производство е преюдициално по отношение на споровете относно законосъобразността на отказите за изплащане на ДВПР или не е, с оглед обстоятелството, че заповедта за налагането на дисциплинарно наказание е за нарушение на служебната дисциплина, извършено през 2012 година, т. е. преди периодите, за които се претендира правото на допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Тоест, макар и наложеното дисциплинарно наказание да е основанието ( причината), поради която на ищцата, не е изплатено ДВПР за процесните периоди ( както е посочено в писмо изх. № 32-30140/18.02.2015 г. на директора на Агенция "Митници"), отказите за изплащането им не произтичат пряко от нея, а от предходни актове (откази)на директора на Агенция "Митници", за които няма данни по делото да са отменени като незаконосъобразни. По тези съображения, настоящият касационен съдебен състав преценява, че като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, административният съд е приложил неправилно материалния закон в резултат на което е постановил неправилно решение в обжалваната му част, което следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли изцяло. С оглед изхода на съдебното производство, следва да се отмени и решението на административния съд, в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на ищцата, направените от последната разноски по делото. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,