Решение № 7152 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2009 г.

Решение № 7152 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Стив Сюлейман Ндукуе- гражданин на Нигерия, е подал касационна жалба срещу Решение № 225 от 7.01.2009 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 11165/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което жалбата му срещу Решение № 432 от 1.08.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в нарушаване на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и чл. 1А от Женевската конвенция за статута на бежанците и необсъждане на всички направени от жалбоподателя възражения. Игнорирани са официални данни за съществуването в Нигерия на практика на жертвоприношения, с която се съобразяват и държавните власти. По изложените съображения в нея се моли, решението да бъде отменено, като се отмени и решението на административния орган. Процесуалният представител на ответната страна - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, юрк. Владимиров, взема становище за неоснователност на жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение в подробно становище по съществото на делото. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд намира, подадената касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: За да постанови съдебния си акт, тричленният състав е приел за предмет на жалбата посоченото решение на председателя на ДАБ и е упражнил контрол за законосъобразност върху него. С решението е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут на жалбоподателя поради липса на предпоставките по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че то е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Приел е по същество, че за жалбоподателя Нигерия е сигурна страна на произход, тъй като той не е лично застрашен от "жертвоприношение" и не е бил принуден да напусне страната поради заплаха за живота, сигурността и свободата му поради ситуация като въоръжен конфликт. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд обосновано предвид официалната справка на агенцията за ситуацията в страната. Внимателното проучване на бежанската история, дадена от жалбоподателя в интервюто му до административния орган, сочи на факти, че предвид определена религиозна практика е бил заплашен от "жертвоприношение". Описанието на обстоятелствата, при които това е станало не е конкретно и детайлно, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателя не са налице основания по чл. 8 ЗУБ за признаване на бежански статут. В съответствие с материалния закон е и изводът на тричленния състав, че с оглед ситуацията в Нигерия липсва някоя от хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно представената справка, предвид голямата територия на страната възможностите за вътрешно разселване са реални, което потвърждава извода на първоинстанционния съд че за жалбоподателя страната му на произход е сигурна за него. Оплакването на касатора за нарушаване на правото му на участие в първоинстанционното производство поради нередовно призоваване не е оправдано, тъй като пред първоинстанционния съд жалбоподателят е бил призован както от разрешения от ДАБ адрес на ул. "Монтевидео" № 21А, така и на посочения в жалбата адрес в жк"Красно село" като и на двата адреса жалбоподателят не е бил открит. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия