Решение № 4321 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2015 г.

Решение № 4321 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Мекоа" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, с управител Е. А., подадена чрез упълномощен адв. Джамбазова, против решение № 3850 от 3.06.2015 г., постановено от Административен съд - София-град, Второ отделение, 41 състав, по адм. д. № 3421/2015 г. С жалбата, в съдебно заседание и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива доводи, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение с произтичащите от това законови последици и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, гр. София, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Иванова, която в съдебно заседание и с писмено становище пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Водоснабдяване и канализация" /"ВиК"/ ЕАД, гр. Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото решението е обосновано с приложимите разпоредби на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ, чл. 12 и 13 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и с установените по делото данни относно обстоятелствата, при които "В и К" ЕАД Бургас е съгласувало инвестиционния проект на "Мекоа" ООД, условията, при които дружеството се е присъединило към съществуващата в местността В и К мрежа - собственост на "Лалов егрек" ООД и с факта, че "В и К" ЕАД няма свои проводи в района, с оглед на които съдът е приел, че не са изпълнени нормативните изисквания за присъединяване към мрежата на "В и К" ЕАД. Според участващия по делото прокурор решаващият съдебен състав е направил правилен извод, че КЕВР е упражнила контролните си правомощия по чл. 6, ал. 1, т. 6 Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги съобразно нормативните предписания и че приетото от нея решение е законосъобразно. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 3850 от 3.06.2015 г. е отхвърлена жалбата на "Мекоа" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, срещу решение № Ж-119 от 19.12.2014 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. За да достигне до този резултат съставът на Административен съд - София - град е приел, че при постановяване на атакуваното решение ответният административен орган не е допуснал твърдяните от жалбоподателя нарушения и същото е постановено в съответствие с приложимите разпоредби на чл. 84, ал. 2 и ал. 3 и чл. 193 от ЗУТ, чл. 31 и сл. от ЗРВКУ и чл. 12 и чл. 13 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Първоинстанционният съд е разгледал оплакванията на жалбоподателя и се е произнесъл по всички негови възражения, като задълбочено е обсъдил относимите към спора обстоятелства. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че атакуваното от жалбоподателя решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган - ДКЕВР, в пределите на правомощията му, регламентирани в чл. 6, ал. 1, т. 6 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при съобразяване изискванията на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 145, ал. 1, и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката. Правилно е установено, че процесното решение на ДКЕВР е обективирано в писмена форма, подробно е мотивирано с изложени в него фактически и правни основания и при постановено му не са нарушени при административнопроизводствените разпоредби. Ответният административен орган е извършил надлежна проверка, като със заповед № З-В-120 от 22.10.2013 г. е назначил работна група, която след изследване на обстоятелствата по спора е съставила доклад от 18.12.2014 г., който е разгледан в заседание на ДКЕВР, отразено в протокол № 175 от 19.12.2014 г. - т. 13, въз основа на който е издадено оспореното решение с 6 гласа "за". Както пред първоинстанционния съд, така и в касационното производство, жалбоподателят развива тезата за допуснати нарушения на материалния закон. Съдът не споделя това становище и счита, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил относимите материалноправни норми. Според жалбоподателя "ВиК" ЕАД, Бургас не е изпълнило задължението си да предложи договор за предоставяне на ВиК услуги на жалбоподателя в срок от един месец от издаване на разрешението за строеж, който срок е изтекъл на 10.06.2007 г. По силата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. В конкретния случай обаче е безспорно установено, че дружеството - жалбоподател няма сключен предварителен договор с "ВиК" ЕАД, Бургас. Съобразно изискванията на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, присъединяването към водоснабдителната система се извършва последователно чрез: 1. предварително проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване; 2. сключване на предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система; 3. изготвяне на инвестиционен проект; 5. сключване на договор за предоставяне на услугите В и К. Според чл. 13, ал. 1, т. 1 от визираната Наредба присъединяването към водоснабдителната система се извършва въз основа на писмено заявление от възложителя до оператора при изграждане на нов обект в поземлен имот, който не е водоснабден. Първостепенният съд точно е констатирал, че жалбоподателят не е представил доказателство, от което да се направи заключение, че същият е подал заявление до "ВиК" ЕАД, Бургас за присъединяване към водоснабдителната система. Безспорно е установено, че "ВиК" ЕАД, Бургас е съгласувало инвестиционния проект на жалбоподателя, като в писмо от 11.08.2011 г. изрично е вписано, че това е направено в съответствие с предварителния договор с "Лалов егрек" ООД, което съгласуване е отразено и в разрешението за строеж на обекта. Правилен е изводът на Административен съд - София - град, че конституираната заинтересована страна няма договорни отношения нито с "Лалов егрек" ООД, нито с "Мекоа" ООД. Налице е предварителен договор от 18.06.2007 г., сключен между горепосочените две ООД, само за нуждите на строителството, който предварителен договор е посочен и в издаденото разрешение за строеж. "ВиК", Бургас не е поела задължение да присъедини жалбоподателя към собствената си ВиК мрежа, а само е установила възможността обекта на жалбоподателя да бъде присъединен към такава мрежа, но на друго юридическо лице. Ето защо изграденият обект на жалбоподателя не е присъединен към мрежата на "ВиК" ЕАД, Бургас и би могъл да бъде присъединен към водопроводната мрежата на "Лалов егрек" ООД, по силата на договора му с община Царево и издаденото разрешение за ползване на изградения по този договор обект № ДК-07-351 от 26.08.2009 г. В мотивите на обжалваното решение правилно е преценено, че отговорност за неприсъединяването към водопроводната мрежа не носи "ВиК" ЕАД, Бургас, което своевременно е уведомила жалбоподателя чрез скица от 1.09.2006 г., че в процесната местност няма проводи на "ВиК" ЕАД Бургас. Първостепенният съд правилно е констатирал, че по делото няма данни "Лалов егрек" ООД да извършва услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на питейни и отпадъчни води, съгласно изискванията на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, тъй като няма данни да разработва бизнес-план и общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги или да ги предоставя по утвърдени от комисията цени. С оглед на това оспорващото дружество е следвало при сключване на предварителния договор с "Лалов егрек" ООД да установи дали има надлежен съконтрахент по този договор. При това положение първостепенният съд обосновано е приложил нормите на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и чл. 12 и чл. 13 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Правилно са установени обстоятелствата, при които "ВиК" ЕАД, Бургас е съгласувало инвестиционния проект на "Мекоа" ООД и условията, при които дружеството се е присъединило към съществуващата в местността ВиК мрежа, която е собственост на "Лалов егрек" ООД, както и правнорелевантния факт, че "ВиК" ЕАД, Бургас няма свои проводи в района, от което е изведено вярно заключение, че в конкретната хипотеза не са изпълнени нормативните условия за присъединяване на жалбоподателя към мрежата на "ВиК" ЕАД, Бургас. От съществено значение е и обстоятелството, че "ВиК" ЕАД, Бургас няма собствена мрежа в района и не са изпълнени изискванията по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г., предхождащи сключването на договор за предоставяне на съответните услуги, тъй като сключеният предварителен договор за присъединяване е с "Лалов егрек" ООД, а не с "ВиК" ЕАД, с оглед на което не обвързва последното дружество. Съобразно чл. 10 от визираната Наредба новоизградените обекти на водоснабдителните и канализационните системи следва да се предадат на операторите, но в случая това не е направено от страна на "Лалов егрек" ООД, а именно до това дружество е било адресирано заявлението на "Мекоа" ООД за присъединяване. Във връзка с искането на дружеството - жалбоподател КЕВР да наложи санкции по чл. 31 и сл. от ЗРВКУ, твърдението на касатора е неоснователно, защото Комисията не е установила нарушение от страна на "ВиК", Бургас, а по отношение на община Царево КЕВР не притежава правомощия да налага санкции или принудителни административни мерки. Както правилно е отразено в обжалваното съдебно решение с такива правомощия разполага министърът на околната среда и водите по реда на чл. 199 и сл. от Закона за водите, съответно оправомощени от него длъжностни лица или директорите на басейновите дирекции, поради което КЕВР с процесното решение е сезирал посочените органи. По отношение твърденията на касационния жалбоподател за неустановена фактическа обстановка и неизпълнени задължения по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че също са неоснователни. Неизяснената фактическа обстановка не съставлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а в случая първоинстанционнният съд е извършил задълбочен фактически и правен анализ, като е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства. Без правно основание е й възражението на касатора, че Административен съд - София-град не е събрал доказателства във връзка с бизнес плана на "ВиК " ЕАД, Бургас от 2013 г. до сега. От протокола от съдебно заседание, проведено на 21.05.2015 г. е видно, че съдът е постановил надлежно определение, с което е оставил без уважение това искане на оспорващия, като се е мотивирал, че поисканото доказателство не е относимо към правния спор, който касае отношения възникнали през 2007 г., към който момент е действал друг бизнес план на заинтересованата страна. В писмените бележки, представени по настоящото дело, са развити подробни съображения за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане и несъобразяване с постановени преди това решения на Върховния административен съд: решение № 6220 от 8.05.2013 г. по адм. д. 2476/2012 г. на ВАС, трето отделение и решение № 12869/7.10.2013 г. по адм. д. № 9120/2013 г., постановено от петчленен състав на ВАС. Следва да се има предвид, че горепосоченото оплакване не се съдържа в касационната жалба, поради което е недопустимо формулирането му в писмените бележки. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в горепосочените съдебни решения не е обсъждан спора по същество, а е отменен мълчалив отказ на ДКЕВР и е дадено задължително указание за произнасяне с писмено мотивирано решение, което Комисията безспорно е изпълнила с постановяването на атакуваното решение № Ж-119 от 19.12.2014 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение 350 лв., който размер е определен съобразно чл. 8, ал. 2 и § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,