Решение № 361 от 2.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 2058/2011 г.

Решение № 361 от 2.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 2058/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд № 782/2010 г. на Софийския апелативен съд, отмяна на постановеното по това дело решение № 482 от 10.I.2011 г. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане. Посочените в искането касационни основания са по т. 1 и 2 на чл. 348, ал. 1 НПК. Доводите са в подкрепа на касационното основание по т. 2. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа искането, докато служебният защитник на оправдания подсъдим Ф. Я. го намира за неоснователно, предпоставящо оставянето му без уважение. Искането за възобновяване е процесуално допустимо: направено е от страна, на която е дадено такова право и в законноустановения 6-месечен срок - на 6.VII.2011 г. - от узнаването на 13.I.2011 г. за постановяването на оспорвания съдебен акт. Искането за възобновяване е и основателно. С потвърдената от апелативния съд присъда на Софийския градски съд - № 39 от 12.Х.2010 г. по нохд № 523/2010 г. - турският гражданин Ф. Я. е признат за невиновен в извършения на 14.IХ.2009 г. опит за контрабанда пред границата ни със Сърбия в района на ГКПП - Калотина на 91 кг и 36.14 гр хероин с 58 %-но съдържание на диацетилморфин на стойност 8 193 074.40 лв., както и в придобиването и държането до посочената дата на посоченото по вид и количество наркотик на посочената стойност, като предметът и на двете деяния е в особено големи размери и контрабандата представлява особено тежък случай на такова престъпление, при което е оправдан по обвиненията в престъпления по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 2 и чл. 18, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 2 НК. На основание чл. 53, ал. 2, б. "а" НК наркотикът като веществено доказателство е отнет и е постановено унищожаването му, а за останалите веществени доказателства, изброени в диспозитива на присъдата, е постановено връщането им "на правоимащите лица". За да оправдаят подсъдимия, и двете съдебни инстанции са приели, че липсват доказателства Я. да е знаел, че в двете резервни гуми на управлявания от него товарен автомобил СКАНИЯ с турска регистрация са разпределени по около и над 45 кг. пакетиран хероин и още, че в "тежест на повдигналия обвинението" /цитат от мотивите към първоинстанционната присъда на л. 168 от делото/ е да запълни тази празнота. Това разбиране на двете съдебни инстанции - мотивите към въззивното решение са по-обширни, но същността им не се отличава от тази на мотивите към първоинстанционния съдебен акт - страда от два недостатъка, всеки от които с белезите на съществено процесуално нарушение. Вярно е, че прокурорът трябва да посочи фактите, подкрепящи повдигнатото и поддържано от него обвинение, но е вярно също така, и преди всичко, че присъда/решение могат да бъдат постановени само след фактическо изясняване на делото и установяване на обективната истина. В съдебната фаза на наказателния процес задължението за установяване на обективната истина, което установяване е един от основните принципи на съдопроизводството, е задължение преди всичко на съда, защото негова е отговорността за правилността на приключващия производството в съответната инстанция съдебен акт. Ето защо, когато прокурорът бездейства, законът - чл. 13 НПК - задължава съда "в пределите на своята компетентност" да вземе "всички мерки" за "разкриването на обективната истина...по реда и със средствата, предвидени в този кодекс". Т.е. дори страните, ангажирани с обвинението или защитата да проявяват пасивност, за съда подобно поведение законът не допуска, а проявите му санкционира като съществено процесуално нарушение, винаги водещо до ограничаване правата на една или друга страна.В случая обаче, прокурорът, след като в проведеното на 8.IХ.2009 г. заседание първоинстанционният съд е отказал да одобри предложеното от страните споразумение за решаване на делото, е направил конкретни искания за доказателствено обезпечаване на обвинението /на л. 103 и 104/, които искания съдът е отхвърлил с крайно неубедителни съображения /на л. 105-107/ включително с будещия недоумение мотив, че показанията на поискания от прокурора Сейдят Гюнейдън, работодател на подсъдимия, биха "уличили съответния свидетел в извършване на престъпление", а това "закона забранява". Прокурорът в първата инстанция е поискал още да се установят притежателите на мобилните телефони /с известни номера/, от които към мобилния телефон, намерен в подсъдимия и приложен като веществено доказателство, е имало едно проведено и 7 пропуснати повиквания, което искане също е останало неуважено. Последно, в същото съдебно заседание, проведено на 12.Х.2010 г. прокурорът е поискал - на което искане подсъдимият и упълномощеният от него защитник не са възразили - делото да се отложи и да се даде възможност отново да се сключи споразумение. По това искане съдът изобщо не се е произнесъл, както не се е произнесъл и по искането за установяване притежателите на мобилните телефони, установили и след това търсили контакт с подсъдимия, счел, че "са събрани доказателства за пълно, всестранно и обективно" решаване на делото и е постановил присъдата си, мотивирайки я с обратното на цитираното. Дотук изложеното налага ново разглеждане на делото, но не от въззивния, а от първоинстанционния съд. Това е така, тъй като в този съд, освен обсъжданите процесуални нарушения, е допуснато и такова по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК - разглеждане на делото в незаконен състав - на което процесуално нарушение, макар и непосочено в касационния протест, е било акцентирано във въззивния. За разлика от въззивния съд ВКС намира, че след като е отказал да одобри предложеното от страните споразумение за решаване на делото, първоинстанционният състав е следвало да се отведе на основание чл. 29, ал. 2 НПК поради проявена очевидна липса на безпристрастие. Постигнатото споразумение, приложено на л. 95 - 97, и поддържано от страните в проведеното на 8.IХ.2010 г. съдебно заседание, съдът е отхвърлил, "тъй като одобряването му би противоречало на закона". С това цялата мотивировка на отказа се изчерпва без да е ясно нито на кой закон противоречи споразумението - същото съдържа отговор на всички въпроси, поставени в чл. 381, ал. 5 НПК - нито в какво се изразява съзряното от съда противоречие. В действителност цитираното не е само "лаконично", както въззивният съд го е определил, а представлява липса на съображения за одобряване на споразумението. И като се имат предвид ограничените правомощия на съда при обсъждане на предложено споразумение за решаване на делото /в сравнение с тези напр. при направено искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК/, то неизлагането на мотиви срещу одобряването на споразумението не е проява на необвързаността на съда "с волята на страните" /отново цитат от мотивите към въззивното решение/ - напротив, с тази воля съдът е обвързан, освен ако не обоснове наличието на отрицателните предпоставки по чл. 382, ал. 7 НПК за зачитането й - а индиция за предварително формирано намерение за решаване на делото по начин, различен от предложения със споразумението, каквото предварително намерение при всички случаи изключва отсъствието на предубеденост за изхода на делото и налага отвод на съдебния състав. Необходимо е да се отбележи още неубедителността в съжденията на двете съдебни инстанции за липсата на доказателства, Я. да е знаел наличието в резервните гуми на управлявания от него товарен автомобил на намерения наркотик. За наличието на такова знание съдилищата несъмнено биха приели признанието, но то не е единствено необходимото, за да се свържат логически безспорно установените факти, на което прокурорът съвсем не без основание е наблегнал: логично ли е приемането от подсъдимия да извърши курс, по време на който ще измине няколко хиляди километра и ще прекоси няколко държави, с очевидно негодни резервни гуми, освен ако не е бил наясно, че въпросните гуми при никакви обстоятелства няма да бъдат ползвани, както и логично ли е поверяването на наркотици с многомилионна стойност, многократно надвишаваща дадената им цена /последната, както е известно, е "за нуждите на правосъдието" и далеч под реалната/, на лице, незапознато с тяхното наличие, което, поради незнанието си, неволно би могло да повреди пратката, да я унищожи или захвърли заедно с негодните гуми, или пък действията му да предизвикат проверка, откриването й и следващите от това загуби за страните по доставката. Макар непълно и бегло, така формулираните въпроси са били засегнати във въззивния протест, но дори и непоставени, те във всички случаи са налагали обсъждане и отговор. Престъпления като обсъжданото не са прецедент в практиката на съдилищата с гранични пунктове в съдебните им райони, както и установените факти по това дело не се различават съществено от установяваните - и установими - в сходни случаи факти, за да се претендират в конкретно обсъжданото дело повече от наличните доказателства, индициращи ако не знанието, поне допускането от подсъдимия за естеството на нелегална превозвания от него товар. С оглед на казаното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, ВКС в състав от трето н. о.