Решение № 9214 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6023/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Ботевград, подадена чрез процесуалния представител юрк. Христова, срещу решение 434 от 02.04.2025 г., постановено по адм. дело 1339/2024 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменена заповед 1 от 21.10.2024 г. на главния архитект на Община Ботевград, преписката е върната на административния орган за произнасяне и е осъдена общината за заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Джамбо СВ ООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Младенов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на Джамбо СВ ООД срещу заповед 1 от 21.10.2024 г. на главния архитект на Община Ботевград, с която на основание чл. 5, ал. 3 и чл. 146 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 21, ал. 1 и ал. 4 от АПК, е отказано одобряването на проект и издаване на разрешение за строеж на обект: Преустройство и ремонт на производствена база в УПИ II-273, кв. 91, с. Гурково, Община Ботевград. Отказът е мотивиран с това, че е налице несъответствие в наименованието на обекта в различните части на инвестиционния проект и комплексния доклад за оценка към него, както и че в наименованието на обекта не е конкретизиран неговия вид и допустимото количество за съхранение на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, а в и комплексния доклад неправилно е определена четвърта категория на обекта. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и да е издадена от компетентен орган в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, същата е постановена в противоречие с приложимите материално-правни норми. Според съда не се установява по делото да е налице несъответствие в наименованието на процесния обект в различните части на инвестиционния проект и комплексния доклад към него, които да водят до неяснота и объркване и/или невярност, налице е връзка между инвестиционния проект и комплексния доклад на наименованието на обекта и тя е недвусмислена. Анализирайки събраните по делото доказателства, включително и приетата съдебно-техническа експертиза, съдът намира извода на административния орган, че обектът е първа категория за необоснован, като същият попада в диапазона по чл. 137, ал. 1, т. 4, б. б от ЗУТ и е четвърта категория. По отношение на категорията на обекта съдът приема също така, че от данните по преписката съгласно инвестиционния проект и комплексния доклад се предвижда съхранение на боеприпаси в обекта като количество до 100 кг., поради което същият не може да се категоризира като такъв от първа категория поради наличие на опасност от взрив. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че оспореният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като преписката следва да се върне на главния архитект на Община Ботевград за разглеждане и произнасяне по заявлението на оспорващия съобразно изложените от съда указания във връзка с приложението на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относимите към спора факти не са изяснени, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2, изр. второ от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ за одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж е немотивиран и направен при неизясненост на фактите. Оспореният отказ за одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж на обект: Преустройство и ремонт на производствена база в УПИ II 273, кв. 91, с. Гурково, Община Ботевград, е мотивиран с несъответствие в наименованието на обекта в различните части на проекта и комплексния доклад и неконкретизиране вида на обекта и допустимото количество за съхранение на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, както и с неправилно определяне на категорията на обекта в комплексния доклад с оглед на обстоятелството, че един от подобектите представлява склад за съхраняване на боеприпаси, барути и пиротехнически изделия. С оглед на това определящо за правилното решаване на спора е било да се изясни въпросът дали е налице съответствие в наименованието на обекта между техническия проект и комплексния доклад, какво количество за съхранение на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия предвижда инвестиционния проект, както и каква е категорията на процесния строеж, като се съобрази обстоятелството, че са налице два подобекта, които могат да бъдат различна категория. Действително в случая по делото е била допусната и приета съдебно-техническа експертиза, но същата неправилно е била кредитирана от съда в цялост. Това е така, защото от една страна заключението на вещото лице не дава отговор на един от релевантните по делото въпроси налице ли е съответствие в наименованието на процесния обект между техническия проект и комплексния доклад, доколкото експертиза дава отговор за наличие на съответствие между заданието за проектиране на обекта от една страна и от друга страна изработените инвестиционен проект и комплексен доклад, каквито твърдения за несъответствие в оспорения отказ липсват. В тази връзка съдът при постановяване на съдебното решение не е взел предвид обстоятелството, на което се позовава и административния орган в оспорения акт, че в техническото задание се предвижда в подобект 1 изграждането на първия етаж на магазин /търговски офис/, а в комплексния доклад и в техническия проект в този подобект не се предвижда изграждане на магазин в съответствие с изискванията на Наредба Iз-895/01.04.2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, и условията за извършване на търговия, а офис с шест работни места. От друга страна вещото лице дава отговор на другия релевантен по делото въпрос, а именно какво предвижда проектът относно барутното съдържанието на боеприпасите, които следва да се съхраняват в проектирания склад, позовавайки се на предвидено барутно съдържание от 100 кг в заданието за проектиране на обекта и инвестиционния проект, който обаче не кореспондира със съдържанието нито на техническото задание, което не сочи допустимото барутно съдържание, както и не съобразява обстоятелството, че в техническия проект, на стр. 25 е посочено, че Съгласно направените изчисления, в помещението може да се съхраняват боеприпаси, изчислени като чисто барутно съдържание 130 кг.. Безспорната установеност на предвиденото с процесния проект допустимо количество барут е определящо не само по отношение преценката за категорията на процесния строеж, но и за възможността в УПИ II 273 да бъде разрешен строеж като процесния, тъй като съгласно приложимия чл. 81, ал. 1, т. 1 от Наредба РД-02-20-1/19.01.2017 г. за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, в урбанизирани територии в съответствие с действащите подробни устройствени планове могат да се изграждат строежи, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и складове към тях за съхранение на изделия с максимално допустимо количество 100 кг барут. В процесния случай по делото не се установява също така по безспорен начин, включително и от приетата и кредитирана от съда съдебно-техническа експертиза, че процесният строеж е четвърта категория. В тази връзка съдът е следвало да вземе предвид от една страна обстоятелството, че процесният строеж включва два подобекта, като всеки от тях може да бъде различна категория, а от друга страна съобрази и разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. При липсата на безспорни установявания по делото на основни релевантни въпроси по спора и в изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина, съдът, на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, е следвало да възложи допълнителна или повторна съдебно-техническа експертиза с цел безспорното установяване на тези въпроси. Именно безспорните фактическите констатации на една допълнителна техническа експертиза биха обусловили и правният извод на съда за липсата на несъответствия в отделните части на инвестиционния проект и комплексния доклад, включително и за проектирането на търговски обект, а не на офис, и правилното определяне на процесния строеж от четвърта категория в комплексния доклад, както и правна обоснованост на извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения отказ. От друга страна по делото се установява, че съдът не е допуснал събирането на поискано от процесуалния представител на ответника доказателство чрез допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза. Видно от протокола на проведеното открито съдебно заседание на 12.03.2025 г.,съдът е отказал по искане на ответникадопускането на допълнителна съдебно-техническа експертиза, като обстоятелството, което е следвало да се установи, а именно има ли в подобектите на инвестиционния проект проектиран магазин за търговия с оръжие и боеприпаси със склад към него или въпросното помещение е проектирано като офис, безспорно е било относимо към предмета на спора. По направеното искане съдът е постановил процесуално необоснован отказ, доколкото е приел, че жалбоподателят не оспорва факта, че във всички документи в подобектите на инвестиционния проект е проектиран магазин със склад, а не офис. По този начин административният съд е нарушил принципа на служебно начало съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК, като не е осъществил процесуално съдействие на страната за законосъобразното и справедливо решаване на делото, което е останало и неизяснено от фактическа страна. С оглед на това правно необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна и до немотивиране на обжалваното решение чл. 172а, ал. 2 АПК, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София област, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения отказ като попълни делото с всички допустими и относими доказателства, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,