Решение № 2391 от 7.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Алиева против решение 1099 от 14.06.2022 г., постановено по адм. д. 3202/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на район Централен - Община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Г. Алиева против заповед РД-21-1055/16.11.2021 г. на кмета на район Централен - Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, й е наредено да премахне незаконен строеж Многоетажна, монолитна сграда с 5 надземни етажа, находяща се в ПИ с идентификатор 56784.519.653.1 и с административен адрес: [улица], гр. Пловдив. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Посочва, че по делото не е спорно, че наредения за премахване строеж е изграден 1999 г. Приема, че за строежа не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, както и че същият не е допустим по действащия ПУП, както и съобразно градоустройствените планове, действали по време на изграждането му, поради което прави извод, че същият е незаконен. Излага съображения, че съгласно ПРЗ на СГЧ, одобрен със заповед ОА-1927/29.12.2000 г.,(която не е отменена от Пловдивски окръжен съд в частта й за застрояване) в плана за застрояване в УПИ VІІІ-773 е предвидено запазване на съществуващата двуетажна жилищна сграда, а съгласно чл. 6, т. 3 от Специфични правила и нормативи към ЗРП на СГЧ Пловдив, одобрени със заповед РД-02-14-2198/21.12.2000 г. на МРРБ и МК, кв. 127 попада в зона В, чиято височина на основното застрояване при двуетажни сгради е 6,50 м. и прави извод, че строежът не е търпим и не попада в хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Констатира, че за построяването на процесната сграда липсва и съгласие от НИПК, предвид, че сградата се намира в АИР Старинен Пловдив и всички проекти за строителна намеса в резервата се съгласуват с НИПК, съответно с НИНКН. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно делегираните му правомощия, като по делото е установено, че процесния строеж е четвърта категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и същата е в съответствие с материалния закон. В тази насока са направени само констатации като в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не излага мотиви и не обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, включително и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Не са обсъдени приложените по делото констативни протоколи, декларациите на собствениците на строежа за издаване на удостоверение за търпимост, приложените становище на НИПК. Съдът не излага мотиви, установяващи дали незаконния строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, като не са обсъдени, приложените нотариални актове, както и действащите регулационни планове за имота. Не е обсъдена и заповедта от 29.11.2000 г., с която е одобрен ПУП кадастрален, регулационен и застроителен план за имота, съгласно който за ПИ 773 е отреден УПИ VІІІ-773, като съобразно плана за застрояване е предвидено запазване на съществуваща двуетажна жилищна сграда и ново допълващо застрояване, като с влязло в сила решение, тази заповед е отменена само по отношение на част от уличната регулация, по жалба на трети лица, като в необжалваната й част същата е влязла в сила, в т.ч. и по отношение регулацията на УПИ VІІІ-773 и предвиденото в него застрояване. Не е обсъдено и издаденото разрешение за строеж 207/20.05.1999 г., касаещо основен ремонт и реконструкция в рамките на съществуващ обем на жилищната сграда в имота и впоследствие отменено със заповед на ДНСК 855/29.12.1999 г. По този начин не са обсъдени релевантни за спора факта, предвид приетата година на извършване на строежа, не е установено към този момент какъв е бил характера и вида на застрояването и законно, респективно търпимо ли е било същото. По делото не е изяснено дали описаната в заповедта сграда е изградена/преустроена върху съществуващите и описани в представените нотариални актове сгради, предвидени за запазване, или е самостоятелна, както и ако е изградена върху съществуващите сгради до издаването на разрешението за строеж, не е изяснено дали посочената в заповедта сграда е конструктивно и функционално свързана с тях. Изясняването на тези факти е от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Липсата на мотиви относно релевантни за спора факти препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноски на страните следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,