Решение № 4218 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5149/2017 г.

Решение № 4218 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5149/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Болкан хорсис" ЕООД, чрез адв. Грънчаров с адрес: гр. С., ул. А., №..., ет. ..., офис 14, срещу решение № 718/8.02.2017 г. постановено по адм. д. № 7710/2016 г. по описа на Административен съд С. град. С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22221915007851-091-001/14.05.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта, с която е потвърден с решение № 1146/8.07.2016 г. на Директора на Дирекция ОДОП - С. В касационната жалба се поддържа наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според твърденията на касатора, спорът по делото е свързан с изпълнението на доставки на услуги. При този вид доставки е необходимо да се изследва дали възложената работа като съвкупност от фактически действия и последици действително е била извършена. Необходимо е доставчикът да има материална, кадрова и техническа обезпеченост, а услугата да се извърши по начина, по който е уговорена между страните. Тези изисквания са спазени от жалбоподателя и относимите факти са установени. Неправилно съдът се е позовал на дерегистрацията на доставчика, тъй като това е станало след издаването на фактурите. Освен това не са налице доказателства, че ревизираното дружество е знаело или е трябвало да знае, че е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата на доставки. Въз основа на тези твърдения се иска отмяна на постановеното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. Пред настоящата инстанция не се претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С., намира оспорването за неоснователно. Атакуваното решение е мотивирано и обосновано, като правилно АССГ е приел, че не са налице доказателства за реално изпълнение на фактурираните доставки, поради което не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съдебният акт е правилен и по отношение на него не са налице релевираните касационни основания. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства, не установяват извършването на реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и не е възникнало право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Д., че доставката е реално извършена не са представени дори в хода на съдебното производство. Съдът е обсъдил всички доказателства и е формулирал правни изводи, които кореспондират с приетите за установени по делото факти. Решението е подробно мотивирано и съобразено с релевантната съдебна практика. Върховен административен съд, Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество съобрази следното: Пред АССГ е обжалван РА № Р-22221915007851-091-001 от 14.05.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП С. и частично потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" - С., с решение № 1146/8.07.2016 г. по отношение на установения данъчен резултат по ЗДДС за месец юли на 2011 и лихви върху дължимата сума, както и начислените лихви за забава за конкретно посочени данъчни периоди на 2012 г.; 2013 г.; 2014 г. и 2015 г. В хода на ревизионното производство е отказаното право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 5 066.90 лв., по седем фактури издадени от "Джулиано дизайн" ЕООД, с предмет "продажба на зеленчуци и хранителни продукти". Решаващият състав на АССГ е възприел мотивите на органите по приходите, че не е налице реалност на фактурираните доставки и е отхвърлил жалбата на "Болкан хорсис" ЕООД. Крайният извод за законосъобразност на ревизионния акт, е направен въз основа на следните фактически констатации: Основана дейност на доставчика "Джулиано дизайн" ЕООД е производство на мебели. От извършените служебно справки по отношение на дружеството е установено, че същото не разполага със складове на тържище Ситняково/собствени или наети/, за съхранение на хранителни продукти и съответно търговия с тях. Не са налице и доказателства да е сертифициран за продажба на хранителни продукти. Приложените фактури са нечетливи копия и не са придружени с фискални бонове, от които да се установява плащане в брой, а не се твърди разплащането по фактурите да е направено по банков път. Въз основа на тези установявания съдът е приел, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства не установяват извършването на реални доставки. Наличието на такива е първата изискуема предпоставка от закона за да възникне право на приспадане на данъчен кредит. Посочено е и защо не е кредитирано заключението на вещото лице. Експертът е работил по предоставени само от жалбоподателя доказателства и въпреки това не е установил безспорно връзката между доставката по процесните фактури и осчетоводените стоки от ревизираното дружество. При постановяване на решението е съобразено обстоятелството, че се касае за хранителни продукти, които са бързо развалящите се. Доставката е осъществена в летният сезон и с оглед доставеното количество не може да е вложена в последващи доставки от "Болкан хорсис" ЕООД. Въз основа на това е прието, че от факта за принципно реализиране на продукция по изхранване на социално слаби и болни лица през процесния период не може да се изведе законосъобразно възникнало право на данъчен кредит по седемте броя фактури, издадени от "Джулиано дизайн" ЕООД. Съдът се е произнесъл и по отношение на начислените лихви за забава за данъчни периоди месец 02.2012 г.; месец 03.2012 г.; месец 04.2012 г; месец 10.2012 г.; месец 11.2012 г.; месец 01.2013 г.; месец 02.2013 г.; месец 04.2013 г.; месец 05.2013.; месец 06.2013 г.; месец 10.2013 г.; месец 11.2013 г.; месец 12.2013 г.; месец 01.2014 г.; месец 02.2014 г.; месец 04.2014 г.; месец 05.2014 г.; месец 07.2014 г.; от месец 09.2014 г. до месец 05.2015 г., като е приел, че не са налице доказателства за внасяне в пълен размер на декларирания данък, поради което и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 175 от ДОПК. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, както се твърди в касационната жалба. Събрани са всички необходими доказателства за изясняване на правния спор и са обсъдени подробно и задълбочено. При формирането на правните изводи не са допуснати логически грешки и изводите на първоинстанционния съд съответстват на установените факти. Твърденията на касатора са относими за доставка на услуги, но процесните фактури са доставяни стоки - плодове и зеленчуци. Действително, тези стоки са използвани в последствие за доставка на услуги, по отношение на социален патронаж, ученици и лежащо болни в МБАЛ "Е.", но това не променя характера на облагаемата доставка. Преценката на съда е правилна, като е определен правилно предмета на спора и е разпределена доказателстванета тежест по правилата на ГПК приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК. При осъществената проверка на съдебния акт не се констатира и неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на извършения анализ на събраните по делото доказателства е установено, че не са извършени реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и поради това не може да бъде упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС това право възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11/. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК. Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до процесната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. Установяването на относимите факти по отношение на процесните фактурирани доставки не е осъществено. Правилно след комплексно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото АССГ е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Не са установени от доказателствата по делото плащания по фактурите. Правилно АССГ е приел, че липсват доказателства да е платено от каса. Липсват приложени касови бонове от ревизираното лице или други документи в подкрепа на това твърдение. Данни за плащания по банков път по делото няма. Действително, плащането не е елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи, за да бъде признато право на данъчен кредит, но съвкупната преценка на доказателствата налага извод за липса на доставка по процесните фактури. От първоинстанционния съд са съобразени и обстоятелствата, че фактурите са осчетоводени едва в следващ данъчен период. Доставчикът, от своя страна е отразил тези фактури през месец август, а не както е следвало през месеца на издаването им. В този смисъл не съответства на събраните по делото доказателства твърдението в касационната жалба, че "Б. Х." ЕООД са спазили всички изисквания на Закона за счетоводството. Разминаването в стойността, на която са закупени стоките и влагането им в продукция с по-ниска стойност, също е в противоречие с твърденията на "Болкан хорсис" ЕООД, че стоката е използвана за осъществяването на последващи доставки, които са свързани с основаната му дейност по столово хранене на ученици, социален патронаж и лежащо болни в МБАЛ "Е.". Осъществяването на този вид дейност предполага налични документи у ревизираното лице относно качеството на продукцията. А както е отбелязал правилно съдята докладчик по пърноинстанционното дело липсват документи за произхд на стоките или сертификати за качество. Ревизираното лице не е доказало последващата реализация на стоките по процесните фактури. Липсват например договори за доставка на хранителни продукти, документи за произход на стоката, складови разписки за изписване на стоката и т. н. Това са все доказателства, които следва да се съхраняват от дружеството, ако твърденията му относно начина на закупуване и реализация на стоките са верни. Дори със изслушаната по делото експертиза не е установено безспорно, че конкретно получените стоки от "Джулиано дизайн" ЕООД са били изписани от склада на "Болкан хорсис" ЕООД. Относими към съвкупната преценка относно възникването на право на данъчен кредит, са и обсъдените в решението обстоятелства, свързани със съхраняването на доставените количества стока. Ревизираното лице не е установило, че разполага със складова база, в която да съхранява при подходящи условия малотрайните хранителни стоки, които е закупило. Доставките са осъществени през летния сезон, когато тези стоки се съхраняват по-трудно, а наличните складове на дружеството в СОУ "Х. Я.", са недостатъчни и неподходящи. Като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно и обосновано първоинстнационният съд е приел, че не следва категоричен и несъмнен извод за осъществяване на доставките от "Джулиано дизайн" ЕООД. Липсата на реална доставка е основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, поради нарушение на основните принципи на системата на ДДС - наличие на реална икономическа дейност и данъчен неутралитет. По отношение на позоваването на практиката на СЕС и твърденията, че липсва знание у ревизираното лице да е участвало в измама, следва да се отбележи, че съставянето на фактури с невярно съдържание, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ (решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49), поради което не е необходимо доказването на субективния елемент на знание, както неоснователно поддържа касаторът. Изискването за знание се отнася за случаите, когато сделката е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата (решение от 6.12.2012 г. по дело С-285/11, Боник, точка 40), какъвто настоящият случай не е. По изложените съображения и като е достигнал до идентични правни изводи административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 583.35 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,