Решение № 9031 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2022 г.

Решение № 9031 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2022 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" – гр. Варна чрез процесуалния му представител ст. юрк. П. Николова срещу Решение № 1 от 10.01.2022 г., постановено по адм. д. № 563/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отменено писмо с изх. № РСКС-350/А8/18.10.2021 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" – Варна, даващо предписание на Н. П. от гр. Балчик в 20 - дневен срок от получаването му да консервира тръбен кладенец, находящ се в имот 18160.110.63 в землището на [населено място], община Балчик и БДЧР е осъдена да заплати на Н. П. съдебни разноски в размер на 510 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, който според него е законосъобразен. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Н. П. от гр. Балчик, не се явява и не се представлява. От същата чрез процесуалния й представител адв. Спасов по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока за обжалване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд е бил сезиран с жалба от Н. П. от гр. Балчик против писмо с изх. № РСКС-350/А8/18.10.2021 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" – Варна, с което е дадено предписание на жалбоподателката в 20 - дневен срок от получаване на писмото да консервира тръбен кладенец, находящ се в имот 18160.110.63 в землището на [населено място], община Балчик. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата, отменил е оспореното писмо и е осъдил БДЧР да заплати на жалбоподателката разноските по делото. За да стигне до този правен резултат, АС-Добрич, след обсъждане на събраните по делото доказателства и приложимите в случая правни норми – разпоредбите на чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ, чл. 118д, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ, чл. 109, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, както и § 41, ал. 7 от ПЗР на ЗИД на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ -е приел, че оспореното предписание е немотивирано, което едновременно противоречи на изискванията за форма и реквизити на акта и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което пък води и до постановяването му в противоречие с материалния закон. Съдът е установил, че административният орган не е посочил в акта както относимите фактически, така и относимите правните основания за издаването му. Заключил е, че не само от оспореното писмо, но и от цялата съпътстваща го административна преписка не става ясно защо, след като е приел, че водите от кладенеца не се ползват за собствени нужди, административният орган е наредил консервация на съоръжението, вместо неговата ликвидация и защо се е позовал на чл. 109, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/10.10.2007 г. Установил е, че съгласно тези разпоредби, консервиране на съоръжения се осъществява въз основа на проект, одобрен от директора на съответната басейнова дирекция, осигуряващ: 1. преустановяване на черпенето; 2. възможност за пломбиране на съоръженията. Съгласно цитираните в заповедта норми на чл. 118д, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, консервирането или ликвидирането на водовземни съоръжения за подземни води се извършва от и за сметка на техния собственик по проект, одобрен от директора на съответната басейнова дирекция и по ред, определен в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2. Съдът е стигнал до извода, че цитираните в писмото правни норми не внасят яснота относно фактическите и правните основания за издаване на предписание за консервация на кладенеца, като е приел, че така твърдяното по делото фактическо основание за издаване на оспореното предписание, не е обосновано със съответно правно основание за нареждане консервация на кладенеца. Според съда липсата на фактически и правни основания за издаване на административния акт възпрепятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност на акта. Отделно от това се нарушава съществено и правото на защита на адресата на акта, който е поставен в невъзможност да разбере въз основа на кой законов текст му се нарежда да консервира тръбния кладенец, изграден в собствения му имот. По горните съображения съдът е приел, че издаденото предписание е незаконосъобразно и е отменил същото с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е в необходимия обем доказателствата, необходими за разрешаване на правния спор, анализирал ги е в тяхната взаимовръзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да се приповтарят. Правилен е решаващият извод на АС-Добрич за незаконосъобразност на писмо с изх. № РСКС-350/А8/18.10.2021 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" – Варна, което безспорно съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за това, че издаденото от директора на БД "ЧР" - Варна писмо не е индивидуален административен акт, тъй като липсвал краен административен акт, издаден от изрично овластен за това административен орган. След като с оспореното писмо се налага забрана за ползването на кладенеца чрез неговата консервация, препятстваща реализацията на претендирани законови права, актът подлежи на оспорване пред съда. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗВ физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20 °С, с изключение на минералните води. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателката изрично е заявила намерение за ползване на водния обект за собствени потребности. Предвид горното обстоятелство обосновано съдът е приел, че както от самото писмо, така и от цялата административна преписка по издаването му, не става ясно признато ли е правото на жалбоподателката за ползване на кладенеца за собствени нужди по смисъла на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите или е необходимо издаване на разрешително по чл. 52 от ЗВ. Правилно съдът е заключил, че остава неясно защо, ако административният орган е приел, че водите от кладенеца не се ползват за собствени потребности, същият е предписал консервация на съоръжението, вместо неговата ликвидация и защо се е позовал на разпоредбата на чл. 109, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. Видно от посочените разпоредбите консервиране на съоръжения се осъществява въз основа на проект, одобрен от директора на съответната басейнова дирекция, осигуряващ: 1. преустановяване на черпенето; 2. възможност за пломбиране на съоръженията. Доказателствата по делото не сочат на цитираната в оспореното писмо хипотеза на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за консервация на водовземното съоръжение, предвид което административният съд правилно е заключил, че предписанието е издадено в нарушение на материалния закон. Обоснован е решаващият извод на АС-Добрич за издаване на административния акт в нарушение на императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – актът не съдържа фактически основания за приемането му. Съгласно константната практика на ВАС самото неизлагането на мотиви относно фактическите основания за издаване на акта съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е самостоятелна предпоставка за неговата отмяна. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от ответника по касация искане за присъждане на съдебни разноски, БД "ЧР" Варна следва да бъде осъдена да заплати на Н. П. от гр. Балчик разноски за касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на уговорените и доказани по делото 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение