Решение № 3932 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2017 г.

Решение № 3932 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Илиева срещу решение № 2148 от 31.03.2017 г., постановено по административно дело № 8053/2016 г. от Административен съд - София град (АССГ). С него е отменено решение № 252/27.06.2016 г., постановено по преписка № 402/2013 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбите на Многопрофилна болница за активно лечение "Токуда Болница София" АД, която в хода на производството е с променено наименование – "Аджибадем Сити Клиник многопрофилна болница за активно лечение Токуда" ЕАД и на Я. Дренски против решението на КЗД бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира заплащане на деловодните разноски, направени пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) – не взема становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба - "Аджибадем Сити Клиник многопрофилна болница за активно лечение Токуда" ЕАД, в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба – Я. Дренски, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага твърдения за изтекла давност по отношение на наложената с административния акт административно нарушение "глоба" при субсидиарно приложение на разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт, с който са засегнати права и законни интереси на жалбоподателя. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е било решение № 252/27.06.2016 г., постановено по преписка № 402/2013 г. от Втори специализиран заседателен състав на КЗД, с което е прието за установено, че МБАЛ "Токуда Болница София" ЕАД (Болницата) в качеството на работодател е нарушила чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във вр. с § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. и чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), чл. 14 и чл. 18 ЗЗДискр., по отношение на М. Илиева, с което е нарушила забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак синдикална принадлежност, както и че Я. Дренски в качеството на изпълнителен директор на Болницата е извършил акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. по отношение на М. Илиева, с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак "Синдикална принадлежност". Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че обосновано и законосъобразно първоинстанционния съд приема, че актът е издаден компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила. Спорът е относно правилността на обжалваното решение в частта, с която е прието, че административният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. В обжалвания съдебен акт подробно е описано административното и съдебно производство по жалбата на Илиева: образуване на преписката пред КЗД, проведеното производство, постановеното по същата решение № 439/17.11.2014 г., отмяната му по жалба на Я. Дренски с решение № 3819/02.06.2015 г., постановено по адм. дело № 12549/2014 г. на АССГ и връщане на делото като преписка за ново произнасяне с указания за конституиране като страна и на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (ДР КТ) - Болницата, проведеното административно производство пред КЗД след връщане на делото и постановеното решение. По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, като настоящият състав намира, че същите установяват фактическата обстановка в пълнота, но не са анализирани и обсъдени в цялост от съдебния състав на първоинстанционния съд. Съдът избирателно е ценил част от събраните доказателства, които са анализирани едностранчиво и не е направен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, макар същите да са изброени и цитирани почти дословно в решението. При това формираният от АССГ извод, че в случая се касае до "някакъв (най-вероятно междуличностен) конфликт" между Я. Дренски и М. Илиева е необоснован и неправилен. Същият е формиран единствено от свидетелските показания на Николов, Ваклинов и Нушева, без да са съобразени събраните в хода на производството писмени доказателства и без да е съобразен фактът, че свидетелите, чийто показания са кредитирани са служители в Болницата и следователно йерархично подчинени на Я. Дренски. Отделно от това по делото се установява, че свидетелката Нушева, предвид характера на трудовите й правоотношения и от съдържанието на изложението й пред съда няма преки наблюдения на взаимоотношенията между Изпълнителния директор и М. Илиева за конкретните факти, твърдени от нея. Изводът на съда, че не Изпълнителният директор, а началниците на отделения в Болницата определят ДМТ е показателен в това отношение, предвид разписаното в чл. 16 от Вътрешните правила. С оглед на установеното, настоящият състав намира, че решението е неправилно, като необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до постановяването в нарушение на приложимите материалноправни норми. То следва да бъде отменено и бъде постановено ново по съществото на спора. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 15.04.2013 г., видно от протокол № 1 от същата дата е учредена синдикална организация в Болницата, като М. Илиева е избрана за председател, Б. Рускова и Д. Машова за секретари и на същата дата е приета за основен член на ФСЗ – КНСБ (писмо изх. № 58/15.04.2013 г. на Председателя на ФСЗ – И. Кокалов). На 22.04.2013 г. Илиева именно в това й качество подава искане до Изпълнителния директор на Болницата, като няма спор, че към този момент длъжността е изпълнявана от Я. Дренски, за предоставяне на документи, на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 КТ, а на 23.04.2013 г. му отправя покана за започване на водене на колективни преговори за сключване на колективен трудов договор (КТД) в предприятието за 2013 г. На 08.05.2013 г. е отправена втора покана за започване на водене на преговори за сключване на КТД. По повод на тези й искания, с писмо изх. № 466/29.04.2013 г. Изпълнителният директор на Болницата, който по силата на заповед № 298/12.07.2011 г. е Г. Симеонов, иска от М. Илиева документи, удостоверяващи твърденията за наличие на синдикална организация, членската маса и нейния устав. На следващи ден 09.05.2013 г. исканите документи са предоставени. На 14.06.2013 г. Я. Дренски уведомява М. Илиева, че предоставената от нея информация е непълна, при което на 19.06.2013 г. отново са му предоставени исканите документи. С писмо № В-602/23.04.2013 г. Илиева е уведомена, че е образувано дисциплинарно производство срещу нея за констатирани нарушения при изпълнение на възложена работа при изпълнение на задълженията й на медицинска сестра и е поканена да даде писмени обяснения за действията си на 20.04.2013 г. от 08. 00 до 09. 00 часа, изразяващи се в напускане на работното място, неуплътняване на работното време и намеса в работния процес на отделение "Очни болести" на Болницата. На 03.06.2013 г. Я. Дренски в качеството му на Изпълнителен директор със заповед № 273 налага на М. Илиева дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за извършени нарушения на служебната дисциплина на 20.04.2013 г. На 21.06.2013 г. М. Илиева отправя запитване с вх. № - 876 до Я. Дренски, в качеството му на изпълнителен директор, за причината, поради която е намалено трудовото й възнаграждение в сравнение с минал период и в сравнение с останалите й колеги. На същата дата с писмо № В 878 Дренски в качеството му на изпълнителен директор на Болницата иска от Илиева писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ: от кого е получила разрешение за разлепване на територията на Болницата на уведомителни съобщения, получила ли е по административен ред такова разрешение и в кои дни и часове е извършила това разлепване? Илиева депозира писмените си обяснения на 03.07.2013 г. На 05.07.2013 г. същата е уведомена, че представеният с писмо вх. № 1079/19.03.2013 г. по повод предприетите действия по сключване на колективен трудов договор диск не съдържа информация, за което е съставен констативен протокол от 26.06.2013 г. Информацията отново е предоставена от М. Илиева на Я. Дренски на диск, като е съставен нарочен констативен протокол за съдържанието му – КТД на 11.07.2013 г. С писмо № 696/25.07.2017 г. Я. Дренски уведомява М. Илиева за насрочване на среща на 26.09.2013 г. между ръководството на Болницата и синдикалната организация. Предложението е прието с писмо № 1236/12.08.2013 г. С писмо вх. № 986/29.07.2013 г. Илиева прави повторно запитване с въпросите от писмо вх. № 876/21.06.2013 г. относно намаляването на трудовото й възнаграждение, а с писмо вх. № 1026/08.08.2013 г. поставя същите въпроси за трети път към изпълнителния директор на Болницата. С писмо № 1047/13.08.2013 г. Я. Дренски уведомява М. Илиева, че същата получава възнаграждение в размер на уговореното преди постъпването й на работа, а допълнителните възнаграждения зависят от дейността на отделението и служителите и се заплащат по преценка на Началника на отделението и/или Изпълнителния директор на Болницата. По преписката са приложени Вътрешни правила за организация на работна заплата в Болницата, приети на Управителен съвет и в сила от 01.03.2009 г. Съгласно чл. 16 от същите допълнителното трудово възнаграждение се определя в зависимост от нетния финансов резултат на отделението, реализиран в рамките на текущия месец, като според ал. 4 разпределението му за дейност на един лекар, една сестра и едни санитар в отделение трябва да бъде съответно в съотношение 5: 3: 1. Съгласно ал. 7 на цитирания текст допълнителното трудово възнаграждение за медицинска дейност на персонала се заплаща само и единствено по преценка на Изпълнителния директор на лечебното заведение, който към този момент безспорно е Я. Дренски. В хода на административното производство е представена справка за изплатените възнаграждения на работещите в сектор "Реанимация" към Отделение по кардиохирургия в Болницата за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г., от което се установява, на първо място, че по неясен начин основните заплати за длъжността и допълнителното възнаграждение за стаж на служителите са различни за различните месеци през година, което буди недоумение, предвид действаща нормативна уредба. Отделно от това се установява, че през 2012 г. минималният размер на полученото от М. Илиева допълнително възнаграждение по реда на чл. 16 от цитираните по-горе Вътрешни правила е варирало от минимум на 214 лв. до максимум на 736 лв., а през 2013 г. същото е определяно в размер на минимум 71 лв. и максимум 599 лв. На проведеното открито заседание на КЗД на 23.06.2014 г. е разпитана свидетелката Б. Рускова, която е секретар на синдикалната организация установява, че са били извикани заедно с М. Илиева от Я. Дренски на дата, която не може да установи с точност, но след 15.03.2013 г., на което заседание последният ги е помолил да се откажат доброволно от организацията, при което исканията им за подобряване на условията за труд ще бъдат изпълнени. След това била проведена втора среща, на която присъствали освен те двете с М. Илиева и Я. Дренски и началникът на клиниката – Николов, на която отново били поканени да се откажат от организацията на синдиката. При изразения от тях отказ да сторят това Я. Дренски отправил заплахи към тях, че няма си намерят работа в България, ще бъдат уволнени, децата им щели да гладуват и ако трябва ще закрие клиниката и болницата, след което ще си назначи персонал, който желае, но такава външна намеса като синдикалната организация в болницата нямало да търпи. (л. 179). В хода на административното производство е представено и копие от заявление от М. Илиева до Изпълнителния директор на Болницата Я. Дренски, с което го уведомява, че в сектор АИЛ на Кардиохирургия се работи в нарушение на стандарта за анестезиология и реанимация, като в хода на производството е установено, че няма реакция от страна на изпълнителния директор по него. КЗД постановява решение, с което приема за установено че Дренски в качеството му на Изпълнителен директор на Болницата е извършил акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. и чл. 8, ал. 3 КТ по отношение на М. Илиева и налага на същия глоба в размер на 1 000. 00 лв. По жалба на Я. Дренски състав на АССГ отменя решението и връща преписката на КЗД с указания да се конституира работодателят - Болницата като приема, че за трудовата сфера за нарушение на забраната за дискриминация отговоря работодателя, а не физическото лице, което заема длъжността. В хода на това съдебно производство са представени писмени доказателства, от които се установява, че са проведени две събрания: на 26.09.2013 г. и на 28.10.2013 г. между ръководството на Болницата и синдиката по повод обсъждане и сключване на КТД, като такъв към посочената последна дата не е сключен. Представена е и докладна от М. Илиева в качеството й на Председател на синдиката до Изпълнителния директор на Болницата за решаване на въпросите за спазване на стандарта за "Анестезия и интензивно лечение" и за промяна на механизма за определяне на допълнителните възнаграждения, приети с Вътрешните правила в насока съобразяване с положения от служителите на Болницата труд, доколкото същите са съобразени единствено със заеманата длъжност, но е и с положения труд. При новото разглеждане на преписката пред КЗД Болницата представя предложенията на Началника на отделение по Кардиохирургия за определяне на ДТВ на медицинските сестри в отделението за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г., които са неотносими към предмета на спора доколкото съгласно Вътрешните правила такива не са предвидени, не се изискват и съответно не установяват нищо, а освен това сумите посочени в тях се различават значително от сумите, посочени в справката, посочена по-горе, установяваща действително получените такива. Единственият извод, който може да бъде изведен при съпоставката на предложените от началника на отделението и реално получените е, че техният окончателен размер се определя именно от Изпълнителния директор Я. Дренски. С постановеното по преписката решение № 252/27.06.2016 г. КЗД отново приема за установено, че Я. Дренски в качеството му на Изпълнителен директор на Болницата е извършил акт на дискриминация под формата на тормоз по чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 ЗЗДискр. по отношение на М. Илиева, с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак синдикална принадлежност и на основание чл. 80, ал. 3 ЗЗДискр. му налага глоба в размер на 1 000. 00 лв. С решението е прието за установено, че "МБАЛ "Токуда Болница София ЕАД, (сега [фирма]), в качеството си на работодател е нарушила чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. и чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 18 от ЗЗДискр. по отношение на М. Илиева, с което е нарушила забраната чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. налага на дружеството в качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 2 000. 00 лв. Решението на КЗД е обжалвано пред АССГ от Я. Дренски и Болницата, като в хода на образуваното съдебно производство е разпитан един свидетел Нушева, мениджър "Бюджетиране и анализи" в Болницата, която установява, че изчисляването на ДТВ е регламентирано във Вътрешните правила, а ръководеният от нея отдел ги изчислява и ги предлага на директора за потвърждаване, след което се предоставят на началника на съответното отделение. Същевременно свидетелят установява, че началникът на отделението разпределя сумите поименно, след което няма одобряване от Изпълнителния директор. Предвид установеното първоначално от нея и с оглед на разписаното във Вътрешните правила, установеното разминаване в справките за действително получените суми и предложените от началника на отделението, настоящият състав намира, че последното твърдение не отразява действителното положение и не следва да бъде кредитирано. Свидетелката установява, че не й е известно за особено отношение на Я. Дренски към синдикалните членове. Наличието на такова отношение обаче се опровергава, както от установеното от описаните по-горе доказателства, така и от представените в това съдебно производство: Сигнал за нарушения от М. Илиева до Главна инспекция по труда (ГИТ) и писмо изх. № 060209/08.05.2015 г., от което се установява, че при извършена по твърденията в сигнала проверка, Главна инспекция по труда е установила нарушения от страна на работодателя, Изпълнителният директор Я. Дренски, по отношение на синдикален член м. с. Г. Димитрова от "Очно отделение" в Болницата, както и такива при изготвяне на документи, в който процес е следвало да участва синдикалната организация, за което на работодателя са наложени предвидените в КТ санкции от ГИТ. От представените писма изх. №№ 22/28.05.2015 г.; 1060/11.08.2015 г.; 393/01.04.2014 г. и 883/18.08.2016 г. на Изпълнителния директор на Болницата, като първите три са подписани от Я. Дренски, а последното от друго физическо лице, представляващо работодателя, безспорно се установява, че работодателят продължава да игнорира синдикалната организация в Болницата, въпреки предвидените в КТ и ЗЗДискр. изрични разпоредби, а на М. Илиева със заповед № 173/09.06.2015 г. е наложено следващо дисциплинарно наказание "забележка". То е затова, че на 20.04.2015 г. сутринта е установено, че в женската съблекалня върху указанието за безопасна експлоатация на електрическите калорифери и върху друго съобщение на таблото, касаещо персонала с черен маркер е написано текст "Синдикат КНСБ [ЕГН]", който закрива съдържанието на посочените съобщения. Пред настоящата инстанция по реда на чл. 219, ал. 1 АПК са представени писмени доказателства, от които се установява, че с влезли в сила съдебни решения са отменени наложените на М. Илиева дисциплинарни наказания "забележка" (заповед № 101/03.04.2014 г., наложено й за това, че на 06.02.2014 г. самоволно е взела купони за храна по Наредба № 1/21.12.2005 г., предназначени за отделение по Кардиохирургия") и "предупреждение за уволнение", наложени й от Изпълнителния директор на Болницата. При така установените факти за противопоставяне на създаването на синдикална организация на работещите в Болницата, приканването на учредителите й, в частност на М. Илиева, да се откажат от създаването й, отправянето на заплахи при отказ да се откажат от това, налагането на незаконосъобразни дисциплинарни наказания и намаляване на елемент от трудовото й възнаграждение, настоящия състав намира, че по делото безспорно е установено, че Я. Дренски, в качеството му на Изпълнителен директор на Болницата е осъществил по отношение на М. Илиева нежелано поведение То е изразено словесно в заплахи, че ще остане без работа и няма да си намери работа в цялата страна, както и чрез налагане на незаконосъобразни дисциплинарни наказания, отменени с влезли в сила съдебни решения, намаляване на ДТВ, по признак "синдикална принадлежност", същото има за цел накърняване достойнството на лицето и като резултат е създадена враждебна, унизителна, обидна и застрашителна среда на работното й място в Болницата. По тези съображения жалбата на Я. Дренски против решението на КЗД, с което е прието за установено извършването на тормоз спрямо М. Илиева и нарушение на забраната за дискриминация, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неоснователен е наведеният довод за наличие на изтекла погасителна давност по ЗАНН, понеже производството пред КЗД е образувано в срока по чл. 52 ЗЗДискр. и наложеното наказание е по този закон. От събраните по делото доказателства се установява, че работодателят - Болницата е допуснал извършването на посоченото по-горе нарушение от страна на Изпълнителния директор и не е съдействал на единствената синдикална организация при нея в действията й по защита трудовите права на работещите в съответствие с КТ, поради което е налице съставът на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Също така от доказателствата безспорно е установено и нежелание на работодателя да се сключи КТР, предвид продължителността на преговорите за това и липсата на данни за сключен такъв, както и неизпълнение на задължението в сътрудничество със синдикатите да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място. Настоящият състав намира, че правилно с решението на КЗД е прието за установено, че Болницата е осъществила нарушение на забраната за дискриминация и съответно е наложила на имуществена санкция. Поради изложеното жалбата на "МБАЛ "Токуда Болница София" АД, сега [фирма] срещу акта следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК Я. Дренски и [фирма] следва да бъдат осъдени да заплатят на М. Димитрова Илиева направените деловодни разноски в размер на 410. 00 лв., от които 400. 00 лв. заплатен хонорар за един адвокат и 10. 00 лв. заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение