Решение № 6202 от 23.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Манастира Свищов" ООД, чрез процесуален представител адв. Иванов, срещу решение 525/31.01.2022 г. по адм. дело 7344/2021г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане за спиране на част или цялата дейност 0000557/22.06.2021г., издадено от инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните София - град. Касаторът поддържа в касационната жалба, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради допуснати съществени процесуални нарушения - необсъждане на възражения на касатора, както и неправилност на изводите на съда, относно наличието на материалноправните предпоставки за налагане на мярката по чл.138, §2, б. "и" от Регламент (ЕС) 2017/625. По подробно развити доводи в касационната жалба, иска отмяната му и отмяна на обжалваното разпореждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - София - град, в писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Беева, оспорва касационната жалба. С доводи за правилност на решението иска оставянето му в сила и присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че като основание за издаване на оспорения акт са посочени нарушения на Регламент 852/2004 Глава II, пар.3 на ЕП и на Съвета, относно хигиената на храните и чл.2 от Наредба 1/2016г. за хигиената на храните, като е спряно приготвянето на място на сандвичи, нарязване на мезета и предлагани върху дървени дъски в обект Кафетерия, стопанисван от касатора, на основание чл.24, ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ), във връзка с чл.138, пар.2 буква "и" от Регламент (ЕС) 2017/625. АССГ е изложил мотиви, че разпореждането е издадено от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните норми и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Прието е, че показанията на разпитаните по делото свидетели не установяват обстоятелства, различни от установените със събраните по делото писмени доказателства. Приел е, че поради естеството на дейността си, жалбоподателят е субект по чл.4, §2 от Регламент(ЕО) 852/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004г., относно хигиената на храните, който предвижда, че операторите на предприятия за храни, които осъществяват етап от производството, преработката или разпространението на храни след етапите, за които се прилага §1 (първично производство), спазват общите хигиенни изисквания, определени в приложение II и всички специфични изисквания, предвидени в Регламента. Ето защо е счел, че спрямо него са приложими общите изисквания по т.4, глава I на приложение II "Общи изисквания към помещенията за храни" , а именно: за наличие на течаща топла и студена вода. Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя за аварийно прекъсване на топлоподаването в периода 21 и 24 юни 2021г. по съображения, че това събитие не освобождава дружеството от задължението да осигури течаща топла вода в обекта, като следва да осигури това по друг начин или временно да преустанови дейността си. Изложил е доводи ,че с процесното разпореждане административния орган не е засегнал непропорционално цялостната дейност на търговеца. Решението е правилно. Оплакванията за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, поради необсъждане възраженията на касатора за непосочване на основанието за издаване на атакуваното разпореждане са неоснователни. В решението си съдът е изложил нарочни мотиви, относно основанието за издаване на оспорения акт, а именно Регламент 852/2004, Глава II, пар.3 на ЕП и на Съвета, относно хигиената на храните във вр. с чл.2 от Наредба 1/2016г. за хигиената на храните. Липса на конкретика в разпореждането относно фактическите обстоятелства, обусловили наложената мярка и липсата на препращане към констативния протокол от извършената проверка от 21.06.2021г. не представлява касационно оплакване за неправилност на съдебното решение, което е предмет на контрол в касационното производство, но независимо от това следва да се отбележи, че са обосновани изводите на АССГ за наличие на конкретни фактически основания за издаване на разпореждането, което е видно и от горецитираното съдържание на същото. Следва да бъде отбелязано, че независимо, че разпореждането не препраща към сочения от касатора констативен протокол от извършена проверка от 21.06.2021г. в обекта, то констатациите в този протокол категорично съвпадат с изложените в оспореното разпореждане фактически обстоятелства на органа, който го издава и са посочени изрично : в обекта се извършва дейност по приготвяне на място на сандвичи, нарязване на мезета и предлагани върху дървени дъски, без да са осигурени хигиенни условия за това. Не е осигурена течаща топла вода, което крие риск по безопасност на храните. Свидетелски показания са обсъдени, съпоставени са със съдържанието на оспореното разпореждане и констативния протокол, обсъдени са противоречията в тях, съдът е изложил мотиви защо приема за установени фактите, изложени в разпореждането и свързани с хигиенното състояние на обекта. При формиране на изводите си по фактите съдът не е допуснал процесуални нарушения и същите кореспондират с кредитираните от него доказателствени средства. Правилни са изводите на съда за съответствие на оспореното разпореждане с материалноправните разпоредби, посочени в него и съответствието на мярката с целта на закона. Именно поради липсата на течаща топла вода в обекта е издадено процесното разпореждане за спиране на част от дейността, изрично посочена в него - приготвяне на сандвичи, нарязване на мезета и предлагани върху дървени дъски, което съответства на материалноправните изисквания на т.4, Глава I "Общи изисквания към помещенията за храни", Приложение II на Регламент (ЕО) 852/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004г., относно хигиената на храните. Правилни са изводите на съда, че временното прекъсване на топлоподаването, не може да обуслови незаконосъобразност на разпореждането за спиране на посочените в него дейности, предвид задължението на касатора да приложи друг алтернативен способ за осигуряване на топла течаща вода в обекта, за законосъобразното извършване на дейностите, при спазване посочения по горе Регламент, относно хигиената на храните, или по негов избор да преустанови дейността си за този период, с оглед защита на живота и здравето на гражданите при консумацията на тези храни. Оплакването в касационната жалба, че приложената мярка не е ограничена с посочен срок от органа също е неоснователно. В разпоредбата на чл.138, §2, от Регламент (ЕС) 2017/625 е посочено, че компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в чл.1, §2, като съгласно б. "и" разпореждат прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор и, ако е приложимо - на интернет сайтовете, които той поддържа или използва. Предвид установеното нарушение в обекта - липсата на течаща топла вода, както и характера на дейността, която е спряна с разпореждането, то безспорно е, че с факта на неговото отстраняване от нарушителя ще бъде прекратено и действието на мярката, което в случая е сторено на 29.07.2021г., видно от приложения по делото констативен протокол 0015160, издаден от инспектор в ОДБХ- София град и в който изрично е констатирано, че в момента на проверката е осигурена в обекта течаща топла и студена вода и оспореното по настоящото дело разпореждане 0000557/22.06.2021г. се вдига. Приложената с оспореното разпореждане мярка е в съответствие й с целта на приложимите материалноправни разпоредби, поддържане на необходимата хигиена при приготвяне на предлаганите храни, с оглед защита на здравето и живота на гражданите, клиенти на съответния обект. Решението като правилно постановено, при липсата на сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ОДБХ - София - град следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 400 лева заплатен адвокатски хонорар, платим от касатора. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение