Решение № 6657 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13336/2009 г.

Решение № 6657 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13336/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по четири касационни жалби, подадени от: Областния управител на Варненска област, Соня Петрова Найденова-Арнаутска от гр. Варна, чрез пълномощника и -адв. Николай Ташев-ВАК, Марин Стефанов Маринов от гр. Варна и Веселина Стефанова Маринова от гр. Варна, против решение № 1104/23.06.2009 г., постановено от Варненския административен съд, трето отделение, 24-ти състав, по адм. д. № 44/2009 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областен управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание-местност"Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна, относно имоти с пл. № № 2119 и 2120 и е върнал преписката на Областния управител на област с административен център-гр. Варна, за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба на Калина Тодорова Божкова, в която се сочи, че оспорената заповед в посочената част е незаконосъобразна, тъй като съгласно одобрения план за жалбоподателката няма отреден имот. Молбата към съда е да бъде изследвана възможността от разликите над 600 кв. м. на посочените имоти, да бъде образуван имот за жалбоподателя, съответно-заповедта да бъде отменена и да бъдат дадени указания за обособяването на такъв имот. След преценка на събраните доказателства и заключението на приетата СТЕ съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като от разликите над 600 кв. м. до останалата квадратура на двата имота, предоставени на ползуватели с права върху 600 кв. м., може да се образува имот с обща площ от 497 кв. м. Приел е за установено, че жалбоподателката е наследница на Барбов, с признато право на възстановяване собствеността с решение на ПК-Варна № 667/05.01.2000 г. върху нива от 6.092 дка., включваща процесните имоти, като от имот пл. № 2119 с нот. акт № 86, т. VI, р. № 15326,Соня Петрова Найденова Арнаутска е придобила собственост върху 600 кв. м. ид. части, а за имот пл. № 2120 е представен нот. акт № 97,том ХХХIХ, д. № 10988/97 г., съгласно който Веселина Стефанова Маринова и Марин Стефанов Маринов са придобили в съсобственост при равни дялове 600 кв. м. ид. части от поз. имот 1120,целият с площ от 850 кв. м., съставляващ парцел пл. № 1120 по плана на вилна зона"Манастирски рид". От заключението на вещото лице е установено, че от разликите над 600 кв. м. от двата имота/176 кв. м. от имот 2119 и 321 кв. м. от имот 2120/ в размер общо на 497 кв. м., може да се обособи нов имот с площ от 497 кв. м. При така установената фактическа обстановка е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и е отменил оспорената заповед относно двата имота. В касационната жалба на Областния управител се правят доводи за необоснованост и противоречието с материалния закон на оспореното решение. Твърди се, че имот пл. № 2119 не попада в пълната си площ във възстановения на жалбоподателката имот с № 3526 по ПКП, както и че не са обсъдени находящите се в имота сгради и съоръжения, като при редуцирането на посочените площи, те ще бъдат засегнати. Дори и да се приеме, че част от тях могат да бъдат преместени, то масивната сграда с размери 3.20/3.60 и изграденият кладенец в имот 2120 са непреместваеми. В касационната жалба на Соня Петрова Найденова Арнаутска също се правят доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон на съдебното решение. Съдът не бил преценил дали при одобряване ПНИ в урбанизираните територии била приложима нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ или тази на чл. 28, ал. 9 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както и кои налични в имота съоръжения биха били основание да не се отнема от площта на отредения за ползвателя имот, за да се образува нов такъв за собствениците по реституция. Счита, че в случая са приложими разпоредбите на ЗУТ . В касационната жалба на Марин Стефанов Маринов се правят следните доводи: При постановяването на атакуваното решение съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, които се отразяват на попълването на решението с необходимия и относим доказателствен материал. В производството са били оспорени правата на жалбоподателката Калина Божкова да бъде собственик по реституция на процесния имот, като са направени възражения за нищожност на постановеното решение № 667/05.01.2000 г. на ПК. С оглед едностранния характер на административното производство по възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ от особената юрисдикция ПК, с участието само на жалбоподателката Калина Божкова, оспорването на незаконосъобразността на решението на ПК, а още повече, на неговата нищожност, може да бъде релевирано от заинтересованата страна в производството, в което е предявен оспорения акт и съдът е длъжен да извърши служебна проверка на посочения акт. С отказът да се изиска цялата преписка по постановеното решение на ПК, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до непопълване на делото с доказателствен материал и неупражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на посочения акт. Съдът по никакъв начин не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 28 от ЗСПЗЗ, съгласно която при определяне на местоположението на имотите, следва да са отчетени правата на досегашните собственици и изградените в имота сгради и съоръжения. При отнемането на частите от имот № 2120 биха се засегнали съществуващи в имота сгради и съоръжения. Съдът не е обсъдил посочените в заключението на в. лице факти и в тази връзка изводът на съда, че можел да бъде обособен имот за наследниците на Барбов, е незаконосъобразен. Абсолютно незаконосъобразни са и мотивите на съда относно спазването на площта и границите на новообразуваните имоти и разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Не е взета пред вид разпоредбата на ал. 9 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, съгласно която за урбанизираните територии се спазват минималните размери пред вид правилата и нормативите за устройство на териториите и са приложими разпоредбите на ЗУТ- чл. 19, респективно - чл. 16 от този закон. В касационната жалба на Веселина Стефанова Маринова се изтъкват аналогични доводи за неправилност на постановеното решение на тези, посочени в жалбата на Марин Маринов. Поддържа се и нарушение на закона относно съседния имот и несъобразяването на решението със съществуващите в него сгради. Ответната страна-Калина Тодорова Божкова, редовно призована, не се е явила и не е взела становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационните жалби са допустими и неоснователни. Решението е правилно. Съобразено е с материалния закон - чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, съгласно който разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е недопустимо да се разглежда възражение за нищожност на решението за възстановяване правото на собственост на бившия собственик на земята. Разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са специални по отношение на тези на ЗУТ, чието прилагане е изключено на това основание. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е събрал всички допустими и относими доказателства, преценил ги е правилно и направените от него изводи са в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Правилно съдът е приел, че при изготвянето на ПНИ относно посочените два новообразувани имота не е спазена разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, съгласно която разликата над 600 кв. м. и над 1000 кв. м. до фактически ползваната земя, се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот/имоти/ с размери не по-малко от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се образува самостоятелен имот, остават в имота, отреден за ползувателя. Разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ не е нарушена от съда. В конкретния случай приложимия специален закон е ЗСПЗЗ и подзаконовите нормативни актове по приложението му, а не ЗУТ. Видно от текста на чл. 28, ал. 9,приложението на нормите на ЗУТ относно минималните размери съобразно правилата и нормативите за устройство на територията не са императивни, а по възможност, в зависимост от размера на раздадените места, тъй като пр. последно на цитираната разпоредба допуска и образуването на имоти с по-малки размери. Минималните размери за бившите собственици са регламентирани в § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. От друга страна, касаторите-физически лица не са ползуватели на имотите, а са трети лица, придобили собствеността върху имота в размер на 600 кв. м. ид. части чрез правни сделки, видно от приложените нот. актове, поради което нямат правно основание по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ да придобиват разликите над придобитите от тях 600 кв. м. земя по нот. актове. Такова право по закона е предоставено само на лицата, на които е било предоставено правото на ползване с някой от посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове, т. е. на ползвателите, каквито тези касатори не са, а не на третите лица, придобили частите от 600 кв. м. на друго основание, каквито са касаторите-физически лица. От друга страна, видно от приложения нот. акт № 97/31.07.1997 г. по нот. д. № 10988/1997 г., Веселина Стефанова Маринова и Марин Стефанов Маринов са придобили по дарение 600 кв. м. ид. части от място, цялото от 850 кв. м., съставляващо парцел 1120, без в него да са отразени каквито и да било постройки. Видно от приложените два нот. акта -№ 18, т. ХХХII, д. № 9046/1997 г. и № 86, т. 6, д. 919/2004 г., по първия Кольо Димитров Андонов и съпругата му Милка Стоянова Андонова прехвърлят по замяна с движима вещ на Тодорка Петрова Градинарова и Борислав Тодоров Градинаров 600 кв. м. от място с площ от 779 кв. м., съставляващо имот пл. № 1119, ведно с построената в това място сезонна постройка с площ от 20.16 кв. м. По втория нот. акт Тодорка Петрова Градинарова и Борислав Тодоров Градинаров прехвърлят на Соня Петрова Найденова Арнаутска 600 кв. м. ид. части от имота, ведно със описаната сграда от 20.16 кв. м. Намиращите се в имот № 2120 оранжерия, сграда с размери 3,20/3,60 кв. м., кладенец, септична яма и ДР. по заключението на допълнителната СТЕ /за които няма данни да са построени преди придобиването на имота от 600 кв. м. по нот. акт/, не са относими към възможността за образуване на самостоятелен имот за бившите собственици, за което не представляват пречка, а са преместваеми или с характер на подобрения, споровете за които се разрешават по друг ред. Неоснователни са и доводите за допуснато процесуално нарушение от съда с непроизнасянето по оспорването на решението на ПК за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Георги Янев Барбов. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е недопустимо да се разглежда възражение за нищожност на решението на ПК. Спорове за материални права се разглеждат по общия исков ред, а не в съдебно-административното производство. Неоснователно е и възражението на Областният управител, относно частта от имот 2119 с площ от 29 кв. м. между точки 1-2-7 от имота, /по съображения, че тази част попада върху"съседен бивш имот№ 3525,поради което разликата над 600 кв. м. не следвало да бъде посочената от вещото лице и възприета от съда/, тъй като не е установено, че тези 29 кв. м. не са включени в имота от 600 кв. м., придобит от Соня Петрова Найденова по приложения нот. акт. Имота на бившия собственик ще се образува от разликите над 600 кв. м., придобити от Соня Найденова, до размера на целия имот. Според приетото и неоспорено заключение на СТЕ, тази разлика от имот НИ-2119 е 176 кв. м., а от имот НИ-2120 е 321 кв. м. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,