Решение № 9112 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2012 г.

Решение № 9112 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187, ал. 3 и с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Елгина Янчева Чалъмова, прокурор в Районна прокуратура - гр. Бургас, срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 9.23 от протокол № 6/9.02.2012 г., с което Росица Георгиева Дапчева, прокурор в Районна прокуратура - гр. Средец, е повишена на основание чл. 160 от ЗСВ на длъжността "прокурор" в Окръжна прокуратура - гр. Бургас, без да е проведено гласуване за повишаване на жалбоподателката на същата длъжност. Изложени са оплаквания за нищожност на оспореното решение поради издаването му при липса на компетентност, неспазване на установената форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и за незаконосъобразност поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото като преписка на ВСС за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Висшият съдебен съвет, в писмени бележки е оспорил жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна Росица Георгиева Дапчева не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата на Елгина Янчева Чалъмова срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 9.23 от протокол № 6/09.02.2012 г. е подадена в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ от лице с правен интерес от оспорването, и е процесуално допустима. Жалбоподателката е участвала в проведения конкурс за повишаване в длъжност "прокурор" в Окръжна прокуратура - гр. Бургас, но не е била назначена, което обосновава правният й интерес от търсената съдебна защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Елгина Янчева Чалъмова, прокурор в Районна прокуратура - гр. Бургас, е била допусната до участие в конкурса за повишаване в длъжност и за преместване за назначаване на длъжността "прокурор" на 5 щатни бройки в Окръжна прокуратура - гр. Бургас, обявен в ДВ, бр. 54 от 15.07.2011 г. На 12.12.2011 г. е участвала в събеседването, проведено от конкурсна комисия в състав, определен по реда на чл. 189 от ЗСВ. За класирането на участвалите в конкурса кандидати четирите конкурсни комисии са изготвили протокол заедно с мотивирано становище, съгласно който на жалбоподателката Чалъмова е била поставена обща оценка 5.20, а на заинтересованата страна Дапчева - 5.95. С решение по т. 3.2. от протокол № 7/31.01.2012 г. комисията по предложенията и атестирането на ВСС е приела за сведение изготвените от комисията по "Професионална етика и превенция на корупцията" становища за кандидатите, участващи в класирането и е внесла мотивирано предложение за повишаване в длъжност и за преместване на кандидатите по проведения конкурс за заемане на длъжността "прокурор" в окръжните прокуратури в заседанието на ВСС на 09.02.2012 г. ВСС е подложил на гласуване кандидатите по реда на класирането и след попълване на свободните места е прекратил гласуването. При преценка на валидността на оспореното решение по т. 9.23 от протокол № 6/09.02.2012 г. на ВСС се установява, че е издадено от материално компетентен орган, в предвидената писмена форма без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед на което доводите на жалбоподателката Чалъмова за нищожност се преценяват като неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България в случаите, когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. В настоящият случай не се установява твърдяното в жалбата противоречие между чл. 129 от Конституцията на Република България и разпоредбите на раздел IIа, глава девета на от ЗСВ. Съгласно чл. 129 от Конституцията на Република България съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Със ЗСВ е уредено производството, при спазване на което се извършва назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност на магистратите. На основание чл. 193, ал. 3 процедурата приключва с акт на ВСС, на когото принадлежи компетентността за вземане на решенията. Оспореното решение е валиден акт, издаден от ВСС в рамките на предоставените му компетенции с необходимото мнозинство и кворум. Развитите в жалбата съображения за неправилно конституиране на конкурсните комисии и тяхната некомпетентност да оценяват професионалните качества на участниците в конкурса не намират законова опора. Уреденото в Закона за съдебната власт конкурсно производство за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт предвижда участието на помощни органи - конкурсна комисия, комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, комисия "Професионална етика и превенция на корупцията". Статутът и функциите на тези органи са разписани в чл. 188 - чл. 193 от ЗСВ. Съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател въз основа на мотивираното предложение, направено от комисията по предложенията и атестирането на основание ал. 2, за повишаване или за преместване на кандидатите. Неправилна е тезата за конституционно установена пречка за участието на магистрати в конкурсните комисии. В този смисъл в Конституцията на Република България липсва специална норма, а с чл. 189, ал. 5 от ЗСВ е създадена законова забрана за участие в конкурсните комисии на членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗСВ конкурсът по ал. 1 се провежда от конкурсни комисии, определени от Висшия съдебен съвет поотделно за съдии, прокурори и следователи, в състав от председател, четирима редовни и двама резервни членове. С ал. 8 на чл. 189 е предвидено поименният състав на всяка комисия да се определя от Висшия съдебен съвет на основата на изтеглен на публично заседание жребий, съответно измежду съдиите в апелативните съдилища, Върховния касационен съд и Върховния административен съд и измежду прокурорите в апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и следователите в Националната следствена служба. В разглежданият случай законоустановените правила за формиране на съставите на конкурсните комисии са били спазени. Не са налице данни, че с решение на ВСС, прието с протокол № 32 от 13.10.2011 г., съставът на комисиите е бил определен незаконосъобразно. Събеседванията с кандидатите са били проведени на 12.12.2011 г., 13.12.2011 г. и 14.12.2011 г. съобразно приетите от ВСС Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители. Съставените протоколи от събеседванията с кандидатите гарантират прозрачността при оценяването на професионалните качества на всеки кандидат и осъществяването на контрол при допуснати очевидни грешки в класирането. В протоколите са отразени отделните оценки, поставени на кандидата от всеки чл. на комисията и общата оценка, представляваща средноаритметичен сбор от индивидуалните оценки. От изготвеният стенографски запис с поставените въпроси и дадените отговори от кандидатите се установява, че събеседването е било фокусирано върху практически въпроси във връзка с извършваните от прокурора действия по прилагането на НК и НПК. С конституционната разпоредба на чл. 149, ал. 1, т. 2 компетентността за произнасяне по искания за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание е предоставена на Конституционния съд, който с решение № 10 от 15.11.2011 г., влязло в сила на29.11.2011 г. (ДВ, бр. 93 от 25.11.2011 г.), е обявил за противоконституционна нормата на чл. 194в от ЗСВ, предвиждаща редът за провеждане на конкурси и избор и за съставянето на конкурсните комисии да се определя с наредба на Висшия съдебен съвет. Решението на Конституционния съд има действие занапред, т. е. след като конкурсът за повишаване в длъжност и за преместване на 70 щатни бройки "прокурор" в окръжните и военните прокуратури вече е бил открит (ДВ, бр. 54/15.07.2011 г.). Налице е заварена процедура, започнала по Наредба № 2 от 27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт на ВСС. Изпълнението на конституционните правомощия на ВСС по чл. 130, ал. 6 от Конституцията на Република България е пряко свързано с успешното функциониране на съдебната власт и не би могло да бъде преустановено от съществуващи непълноти или несъвършенства в законовата уредба на конкурсното начало. При съобразяване с мотивите на цитираното решение на Конституционния съд ВСС е издал Правила, приети с решение по протокол № 39 от 28.11.2011 г., изм. и доп. с решение по протокол № 1 от 12.01.2012 г., които детайлизират уредбата за провеждане на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт представляват вътрешен акт по смисъла на чл. 13 от АПК, който е бил надлежно приет и огласен от ВСС. Акцентът в решение № 10 от 15.11.2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. на Конституционния съд, на което се позовава жалбоподателката, е поставен върху конституционното изискване критериите за атестиране и за кариерно развитие на магистратите да бъдат определени със закон. В ЗСВ са предвидени два критерия, въз основа на които се определя резултата на всеки кандидат - оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания (чл. 192, ал. 1, изр. 2). Въз основа на резултатите по посочените критерии се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Обстоятелството, че комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" е извършила преценка за притежаваните нравствени качества съгласно чл. 192, ал. 4 от ЗСВ само на първите трима кандидати по поредността на класирането, а не на първите трима кандидати за съответната длъжност, не се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като именно кандидатите, за които е дадено становище, са назначени на конкурсната длъжност "прокурор" в Окръжна прокуратура - Бургас. Не е извършено назначаване на кандидат, за когото не е дадено становище от комисията "Професионална етика и превенция на корупцията". Не представлява нарушение на административнопроцесуалните правила необявяването на резултатите от класирането, извършено от комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", в електронния сайт на ВСС. На публикация в интернет страницата на ВСС съгласно чл. 192, ал. 5 от ЗСВ подлежи протоколът по ал. 2 от класирането, извършено от конкурсната комисия и това изискване е било изпълнено. Не са установени действия на ВСС или на помощен негов орган при провеждането на конкурса за длъжностите "прокурор" в Окръжна прокуратура - гр. Бургас, които да се извършени в нарушение на ЗСВ или да противоречат на неговата цел. Неотносима е посочената от жалбоподателката разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗСВ, която се прилага при класирането на кандидати, участващи в конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, а не в конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. С оглед на това са неотносими и не следват да се разглеждат доводите на жалбоподателката относно дискриминационния характер на неприложимата разпоредба. Предвид гореизложените фактически и правни съображения следва да се приеме, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет по т. 9.23 от протокол № 6/09.02.2012 г. е взето от компетентния орган при спазване на установената форма, предвидената процедура и относимите материалноправни разпоредби, в съответствие с целта на закона. Не се налице основания по чл. 146 от АПК за отмяната му, поради което подадената жалба трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,