Решение № 11172 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14372/2014 г.

Решение № 11172 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14372/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Владимир Иванов Кунов и Станка Григорова Кунова от гр. Враца, чрез пълномощник - адвокат Красимир Колев срещу решение № 400 от 6.10.2014 г., постановено по адм. д. № 460/2014 г. на Административен съд - Враца. В жалбата си касаторите твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно и искат от касационната инстанция да го отмени. Изложените доводи представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. Намират, че тъй като не е представен документ, видно от който да е, че имотът е общинска собственост, не е изпълнен фактическия състав на чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Ответникът - кмета на община Враца, чрез пълномощник в писмен отговор по касационната жалба я оспорва и твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което съдът следва да го остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че при постановяването му административния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е събрал като доказателство акта за общинска собственост, от който да е видна собствеността върху имота, предмет на оспорената заповед. Предлага обжалваното решение да бъде отменено Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С решението си Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № 322 от 25.02.2014 г. на кмета на община Враца, с която на основание чл. 65 ЗОС е наредено принудителното изземване от Станка Кунова и Владимир Кунов недвижим имот - частна общинска собственост, състоящ се от три стаи и кухня, находящ се в гр. Враца, жк Сениче, бл. 70, вх. А, ап. 12. Административен съд - Враца е установил, че жалбоподателите са били настанени в жилището със заповед № 308 от 9.04.1999 г., въз основа на която е подписан договор за наем на общинско жилище между касаторите и "БКС - Враца" ЕООД. Настанителната заповед е била отменена и договорът за наем е бил прекратен със заповед № 717 от 13.06.2012 г. на кмета на община Враца, която с влязло в сила съдебно решение е била обявена за нищожна в частта, с която се отменя заповедта за настаняване, а в останалата част - за прекратяване на наемното правоотношение оспорването е отхвърлено. При тези факти, съдът е приел, че са налице условията на чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като при наличие на прекратен договор за наем, процесното жилище се държи от жалбоподателите без правно основание, поради което се следва принудителното му изземване. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че при установените обстоятелства, неправилно Административен съд - Враца е приел, че са налице предпоставките на хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Съгласно законовия текст е необходимо да е установено по делото, че имотът е общинска собственост, че се държи от друго лице и че това лице няма основание да извършва тези фактически действия по държане на имота. Всякакви други въпроси са неотносими и тяхното изследване е ирелевантно за преценката на законосъобразността на акт с правно основание чл. 65, ал. 1, предл. първо от ЗОС. В случая не е налице първата и основна предпоставка. Няма представен по делото акт за общинска собственост, такъв не е цитиран в оспорената заповед и няма данни по делото да е издаван. Съдът е дал указания с определение от закрито заседание на 12.08.2014 г. на административния орган, че върху него е тежестта на доказване, като установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Независимо от указанията на съда, акт за общинска собственост не е представен, както пред административния съд, така и в касационната инстанция. Давайки указания по отношение на доказателствата, съдът е извършил надлежно своите процесулани задължения да укаже на страните да посочат доказателства в подкрепа на твърденията си. Това обстоятелство обосновава извод, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС. При всички случаи, предпоставка за прилагането на този законов текст е за имотът, предмет на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС да е издаден акт за частна, респективно публична общинска собственост. В случая това императивно изискване на закона не е спазено. Неотносими към този въпрос са обстоятелствата дали адресата на заповедта има правното основание да държи имота. Следва община Враца да установи своето право да управлява или да се разпорежда с имота, като издаде акт за частна общинска собственост, преди преценката за законосъобразността на действията на трети лица. По изложените съображения, решението на Административен съд - Враца следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което оспорената заповед на кмета на общината да се отмени като материално незаконосъобразна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд