Решение № 13901 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9478/2010 г.

Решение № 13901 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9478/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс. Образувано е във връзка с разпореждане на Софийския градски съд от 11.03.2011 г., постановено по адм. д. № 194/03 г., с което делото е изпратено на Върховния административен съд за провеждане на производство по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). С определение от 20.04.2011 г. Върховният административен съд приема, че в решение № 13800 от 17.11.2010 г., постановено по адм. д. № 9478/2010 г. от ВАС, не е допусната очевидна фактическа грешка, която да бъде коригирана по реда на чл. 247 и сл. от ГПК, а е налице неяснота относно това, дали с решението е отменено решението на СГС и в частта относно присъдените разноски за вещо лице в полза на СГС. Прието е, че тази неяснота следва да се отстрани по пътя на тълкуването на решението. Страните по делото "Ен и ЕМ" ООД и директора на дирекция "ОУИ" - София не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че решението на ВАС не съдържа противоречие или неясноти, както и че е ясно, че с решението си ВАС не е отменил решението на първоинстанционния съд в частта относно присъдените разноски за вещото лице в полза на СГС. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Видно от разпореждането на СГС е, че е налице затруднение за събиране на разноските за вещо лице, присъдени в полза на Софийски градски съд, тъй като първоинстанционният съд приема, че решението му е отменено и в частта, в която "ЕН и ЕМ" ООД е осъдено да заплати на СГС 400 лева - възнаграждение за вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Посоченото обстоятелство, свързано със събиране на сумата, присъдена в полза на СГС налага тълкуване на решението на ВАС в частта, относно присъдените разноски. С касационната жалба, подадена от "Ен и ЕМ" ООД е искана отмяната на решение от 1.03.2010 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение по адм. д. № 194/03 г. включително и в частта на присъдените разноски. С решението на СГС (обжалваното пред ВАС) е отхвърлена жалбата на "Ен и ЕМ" ООД против ДРА, в частта, в която е определен ДДС за внасяне в размер на 33 529,89 лв. и е начислена лихва в размер на 2491 лева, и "Ен и Ем" ООД е осъдено да заплати на ДОУИ - София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 650 лева. Със същото решение "Ен и ЕМ" ООД е осъдено да заплати на СГС възнаграждение за вещо лице по ССЕ в размер на 400 лв., което в тази част има характер на определение по чл. 60 от ГПК (отм.). В началото на мотивите, на решението на ВАС № 13800/17.11.2010 г. е посочен възприетият от съда предмет на касационната жалба - отхвърлителното решение на СГС срещу ДРА в частта относно спорната главница и лихвите върху нея и осъдителната част от решението, с която дружеството е осъдено да заплати разноски на РДД. Тоест, предмет на касационната жалба пред ВАС не е било решението на СГС в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на СГС възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева. Следователно в тази част решението на СГС не е било предмет на проверка и преценка от ВАС, поради което диспозитива, с който решението на СГС се отменя, не касае частта от това решение, в която дружеството е осъдено да заплати на СГС 400 лева. В този смисъл, решението на СГС в частта, в която "Ен и Ем" ООД е осъдено да заплати на СГС възнаграждение за вещо лице по ССЕ в размер на 400 лв. не е отменено. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на I-во отделение,