Решение № 8572 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2012 г.

Решение № 8572 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пловдив против решение № 1849 от 27.07.2012 г. по адм. дело № 2066/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед рег. № 111/31.05.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането на Генади Станчев Ганчев за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като са спазени всички законови изисквания за прилагане на мярката. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на Ганчев да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Пловдив е законосъобразно. Изводът на съдебния състав за отмяна на заповед рег. № 111/31.05.2012 г., с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането на Генади Станчев Ганчев за срок от 24 часа, е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Действително, оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон, които са основание за нейната отмяна. В нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК заповедта не съдържа фактически основания за прилагане на административната мярка. Цитирана е нормата на чл. 242, ал. 9 от Наказателния кодекс (НК) без да са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават извод за възможната съпричастност на задържания към това престъпление. Такива данни не се съдържат и в останалите доказателства по преписката, включително в представено писмо от ОД на МВР - Пловдив, според което дознание № 287/2012 г. за престъпление по чл. 242, ал. 9 от НК се води срещу неизвестен извършител. Поради това и настоящата инстанция приема, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на формалните изисквания на закона. Нарушението е съществено, тъй като ограничава правото на задържаното лице на защита. Същевременно този недостатък обосновава несъответствие на издадената заповед и с материалния закон, тъй като не са изпълнени предпоставките за задържане по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Цитираният текст овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая правилно е преценено, че посочените по-горе изисквания не са изпълнени. Доказателства за наличие на данни за участие или съпричастност на задържания Ганчев към престъпен акт по делото не са ангажирани. Последният е директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара Загора и е задържан за 24 часа след проведен оглед в свинеферма, находяща се в с. Караджово, обл. Пловдив, стопанисвана от "Лайв сток интернешънъл" ООД, гр. Шумен, в която са открити агнета, маркирани с жълти ушни марки, за които е прието, че се подготвят за пренасяне през границата с Република Турция без знанието и разрешението на митническите органи. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не са осъществени - събраните данни не дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършено престъпление - служебните му правомощия като директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара Загора не се простират на територията на област Пловдив, същият не е собственик на свинефермата, в която са открити животните и няма данни да е свързан, по какъвто е да е начин с подготвяната контрабанда. Поради това правилно е преценено, че правото на полицейския орган да приложи принудителната административна мярка е упражнено в противоречие със закона. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя административния акт, съдът постановява решение, което е в съответствие с нормативната уредба. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,