Решение № 5557 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2497/2021 г.

Решение № 5557 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2497/2021 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 14 от 05.01.2021 г., постановено по административно дело № 2106/2020 г., Административен съд – П. е: 1) отменил по жалба на Я. Я. от гр. С. решение № 2153-15-114/03.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – П., с която е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/протокол № 15 N203/28.05.2020 г. на ръководител "ПО" (пенсионно осигуряване) при ТП на НОИ – П., в частта относно отказ да бъде признат общ осигурителен стаж в размер на 34 години, 7 месеца и 30 дни при отпусната му лична пенсия за ОСВ (осигурителен стаж и възраст); 2) върнал преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - П. за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-5039/03.10.2018 г., подадено от Я. Я., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение; 3) осъдил Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр. П., да заплати на Я. Я., [ЕГН], гр. С. направените по делото разноски – възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева. Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - П.. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на Я. Я. до първоинстанционния съд срещу решение № 2153-15-114/03.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.. В допълнителна молба, подадена от главен юрисконсулт В. в качеството й на процесуален представител на касатора, се поддържат заявените от него искания, като е възведена и претенция за присъждане на направените разноски за заплащане на държавна такса по касационното оспорване и на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Я. Я. от гр. С., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не депозира писмен отговор или писмено становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се акцентира върху следното: Със заявление от 03.10.2018 г. Я. Я. е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. С разпореждане от 04.02.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П. му е отказано отпускането на исканата пенсия, тъй като към датата на заявлението той няма 15 години действителен стаж, а има 13 години, 6 месеца и 5 дни такъв. Недоволен от разпореждането, Я. го е обжалвал по административен ред, като е аргументирал теза, че неправилно при преценката на правото на пенсия стажът при осигурител "Оптикоелектрон" гр. П., "Агроцех" с. М. за времето от 01.03.1974 г. до 26.08.1974 г. и от 01.04.1975 г. до 30.12.1993 г. не е зачетен. С решение от 02.04.2019 г. директорът на ТП на НОИ – П. е поставил без уважение сезиралата го жалба. На свой ред Я. е атакувал решението му пред Административен съд – П., който с решение № 1755/11.09.2019 г. по административно дело № 1117/2019 г. е отменил административния акт и е наредил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия. Съдебното решение е оставено в сила с решение № 3978/13.04.2020 г. по административно дело № 13494/2019 г. на Върховния административен съд. В мотивите на съдебните актове е прието, че времето, през което Я. е бил на наборна военна служба през периода 20.09.1971 г. – 26.09.1973 г., следва да се зачете за действителен осигурителен стаж, а въпросът с наличието на описания по-горе стаж в "Агроцех" с. М. не е бил дискутиран. В изпълнение на влезлите в сила съдебни актове с процесното по настоящото дело разпореждане от 28.05.2020 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - П. е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО на Я. Я., считано от 03.10.2018 г., при зачетен осигурителен стаж от втора категория 3 месеца и 17 дни и от трета категория 15 години, 2 месеца и 20 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО в трета категория, е приет за 15 години, 7 месеца и 4 дни, при изчислен индивидуален коефициент 0. 325. Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната при признаване на периода на редовна военна служба (2 години и 2 дни) за действителен осигурителен стаж, без да е обсъждан претендирания от лицето стаж в "Агроцех" с. М.. По съображения, че пенсионният орган не е приложил правилно закона при определяне на общия му осигурителен стаж, като не е зачел доказания с УП-30 и УП-2 (двете удостоверение издадени на 06.01.1994 г.), осигурителен стаж в общ размер от 19 години и 26 дни, положен в "Агроцех" с. М. към "Оптикоелектрон" гр. П., с което общият му стаж би трябвало да възлиза на 34 години, 7 месеца и 30 дни, Я. е обжалвал разпореждането от 28.05.2020 г. пред ръководителя на ТП на НОИ – П.. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 03.08.2020 г. директорът на ТП на НОИ - П. е оставил без уважение жалбата на лицето, като е посочил в мотивите си, че непризнаването на осигурителен стаж на Я., положен от него в "Агроцех" с. М. към "Оптикоелектрон" гр. П. през периодите 01.03.1974 г. – 26.08.1974 г. и 01.04.1975 г. – 30.12.1993 г., удостоверен с представените УП-30 и УП-2 от 06.01.1994 г., се дължи на това, че с влезлите в сила съдебни актове не са дадени изрични указания в тази насока. За да уважи сезиралата го жалба от Я. против решението на директора на ТП на НОИ – П., първоинстанционният съд е приел, че макар и постановено от компетентен орган в изискуемата от закона форма и при спазване на дължимата процедура, то е издадено при неправилно приложение на материалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност. Съдът е обсъдил основният спорен между страните въпрос, по който е приел, че претендираният от Я. осигурителен стаж в "Агроцех" с. М. към "Оптикоелектрон" гр. П. през периодите 01.03.1974 г. – 26.08.1974 г. и 01.04.1975 г. – 30.12.1993 г., удостоверен с представените УП-30 и УП-2 от 06.01.1994 г., следва да бъде зачетен на лицето. В мотивите му са обсъдени събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на които е прието, че "Оптикоелектрон" гр. П. е имало отделено самостоятелно помощно стопанство (наричано "Агроцех") на територията на с. М., което е било с отделно счетоводство и са водени и съхранявани на място отделни разплащателни (разчетно-платежни) ведомости, в които Я. Я. е фигурирал като работник, надлежно удостоверено в издадените от главния счетоводител на Ликвидационния съвет (където тези ведомости са се съхранявали) на 06.01.1994 г. въз основа на тях УП–30 и УП-2. По случая по сигнал на длъжностно лице от ТП на НОИ – П. е извършена и проверка от прокуратурата в рамките на образувано досъдебно производство, в хода на което е установено, че ведомостите заедно с цялата архива на Ликвидационния съвет са изгорели при пожар на 04.05.1995 г., но са били налични при издаването на обсъжданите УП, които са били издадени въз основа именно на данните от ведомостите за заплати. При проверката е установено и длъжностното лице, което ги е издало (разпитано като свидетел и в хода на първоинстанционното съдебно производство), както и това, че те отразяват реално положен стаж. Въз основа на това и на извършената от първоинстанционния съд в хода на съдебното производство самостоятелна проверка на истинността на тези документи, в мотивите на проверявания съдебен акт е изведен извод, че липсват основания тези удостоверения да не бъдат възприети при определяне на общия осигурителен стаж на Я., поради което съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ – П. в оспорената му част и е върнал преписката на пенсионния орган, като му е наредил да се произнесе отново по заявлението на лицето, давайки за целта в мотивите си съответните указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Разноските е присъдил в полза на страната, за която изходът от спора е благоприятен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК касационният съдебен състав препраща към мотивите на Пловдивския административен съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът правилно е разрешил ключовия за изхода на спора въпрос, пряко рефлектиращ върху индивидуалния коефициент и съответно размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Я., като коректно е приел, че компетентните административни органи не са изяснили и установили всичкия придобит от лицето осигурителен стаж. На базата на това е извел надлежно мотивиран извод за материална незаконосъобразност на решение № 2153-15-114 от 03.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П. и на потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 15 N203 от 28.05.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – П., в частта, с която при обсъждането на въпроса за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, на Я. Я. не е зачетен целият придобит осигурителен стаж. За пълнота следва изрично да се посочи, че не намира опора в нормативната уредба и установената по делото фактическа обстановка подържаното от касатора твърдение, че непризнаването на осигурителния стаж на Я., положен от него в "Агроцех" с. М. към "Оптикоелектрон" гр. П. през периодите 01.03.1974 г. – 26.08.1974 г. и 01.04.1975 г. – 30.12.1993 г., удостоверен с представените УП-30 и УП-2 от 06.01.1994 г., е законосъобразно с оглед на това, че с влезлите в сила съдебни актове не са дадени изрични указания в тази насока. В тази връзка трябва да се има предвид, че въпросът за наличието на този стаж не е бил обсъждан във визираните по-горе съдебни актове, доколкото централен в производствата, по които са били постановени, е бил друг въпрос, а именно следва ли изслужената наборна военна служба от Я. да му се зачете като действителен осигурителен стаж. Изложеното налага извод, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд – П. е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Предвид установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на сторените разноски за държавна такса, а ответникът по касация, за когото изходът на спора е позитивен, не е претендирал разноски, поради което репарирането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,