Решение № 629 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10693/2012 г.

Решение № 629 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10693/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Марияна Димитрова Найденова от гр. Ловеч срещу решение № 476 от 24.07.2012 г. по адм. дело № 483/2012 г. по описа на Административния съд - гр. Плевен, четвърти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 476 от 24.07.2012 г. по адм. дело № 483/2012 г. Административният съд - гр. Плевен, четвърти състав, е отхвърлил жалбата на Марияна Димитрова Найденова от гр. Ловеч срещу решение № 18 от 25.04.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, и потвърденото с него разпореждане № 519 от 14.03.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - град Плевен. Обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - гр. Плевен, е било решение № 18 от 25.04.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 519 от 14.03.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен. Това производство е било образувано по жалба рег. № МП-4276 от 10.02.2012 г., с която Найденова е поискала да бъде преустановено събирането на сумите по разпореждане № 2194 от 29.11.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен. С това разпореждане е постановено Найденова да възстанови сумата 5396,21 лв., представляваща неправилно изплатена сума за пенсия, ведно с лихва в размер на 10 718,12 лева. В жалбата от 10.02.2012 г. е направено възражение за погасяване на вземането поради изтичане на давностния срок по чл. 115, ал. 1 КСО. С разпореждане № 519 от 14.03.2012 г. ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, е отказал да преизчисли задължението, установено с разпореждане № 2194 от 29.11.2011 г. Както ръководителят на "Пенсионно осигуряване", така и директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, са приели, че не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. 2 от КСО 10-годишен давностен срок. Този извод е направил и първоинстанционният съд. Тези констатации са неправилни по отношение на част от задълженията. Съгласно чл. 115, ал. 1, предл. 2 КСО с изтичане на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. Следователно към 1.01.2012 г. давностният срок за възстановяване на неоснователно получената пенсия за 2001 г. е бил изтекъл. Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, разпореждането на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което се отказва преизчисляване на задължението, е от 14.03.2012 г. Предвид посочения текст на КСО съдът не е следвало да коментира прекъсването на давността. Без значение, с оглед приложението на цитираната разпоредба, е и обстоятелството, че разпореждането от 29.11.2011 г. е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано от Димитрова. Няма пречка възражението, че вземането е погасено по давност, да бъде релевирано в хода на производството по изпълнението на административния акт. След изтичането на визирания в закона давностен срок се погасява правото на защита за процесното вземане, независимо от съществуването на правото. Това е така, защото законът приема, че държавна защита може да бъде дадена на субективното право само в определен срок. След този срок държавната защита отпада, независимо че субективното право, съответно задължението остават. Последното може да бъде изпълнено само доброволно. Погасяването на част от задължението по давност изисква преизчисляване на задължението, което преизчисляване незаконосъобразно е било отказано от органите на НОИ. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се отменя. Делото е изяснено от фактическа страна. Ето защо вместо отмененото решение се постановява ново, по съществото на спора, с което обжалваният административен акт се отменя. При повторното разглеждане на жалбата административният орган следва да се съобрази и с изтичането на давностния срок за последващи периоди. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, направеното искане и договори за правна защита и съдействие от 11.06.2012 г. и от 31.07.2012 г. в полза на Найденова се присъжда сумата 1000 лв., представляваща разноски за двете инстанции. В тази връзка се съобразява, че ответникът по касация не е направил възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,