Решение № 404 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12019/2011 г.

Решение № 404 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12019/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Петра Златинова Атанасова от гр. Варна, срещу решение № 1307/31.05.2011 г., постановено по адм. д. № 223/2011 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, както и постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се отмени като неправилно с произтичащите от това последици. Ответниците, н-к РДНСК, Североизточен район и министърът на земеделието и храните, чрез процесуалните си представители, изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата във връзка с оглед касационните оплаквания и провери решението, счита за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Петра Златинова Атанасова, срещу Заповед № ДК-02-СИР-78/25.11.2010 г. на н-к РДНСК, Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "едноетажна сграда", находяща се в част от поземлен имот № 000011, м. "Орехчето" /рибарско селище "Чайка"/, землище с. Звездица, община гр. Варна. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без строителни книжа, че не е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, който е собственост на жалбоподателката, поради което като незаконен подлежи на премахване. Решението е допустимо. В процесната заповед като адресат на същата е посочена жалбоподателката, по чиято жалба, която е подадена в законовия срок он надлежна страна, е постановено решението и поради това то е допустимо. На неконституиране на страни могат да се позоват само лицата, които считат, че е следвало да бъдат конституирани в съдебното производство по оспорване на заповедта, поради което жалбоподателката не е оправомощена да се позовава на чужди права. Решението е и правилно. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че процесната сграда представлява едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м, поради което е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Установено е също така, че е изпълнен без за него да са одобрявани проекти и въз основа на тях да е издавано разрешение за строеж, както и че е изпълнен върху терен, за който не са одобрявани регулационни и застроителни планове, включително и частично застроително решение по реда на чл. 98, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). Такива планове и решения не представлява одобреният план на новообразувани имоти от областния управител. Установено е също така, че имот 000011 е държавна собственост, като държавата не е отстъпвала право на строеж на жалбоподателката, която е собственик на процесния строеж, съгласно представен по делото нотариален акт. С оглед на тези безспорно установени факти и обстоятелства, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано е прието от съда, че се касае за констатиран незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, извършен без строителни книжа, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Правилно е прието, че за строежа е неприложим и § 16 ДР на ЗУТ, но по различни съображения от тези изложени от съда. Преценката за търпимост на строеж може да се преценява с оглед дали е допустим по действуващите подробни градоустройствени планове, а такива не са одобрявани, поради което на това основание той е нетърпим. Представеното по делото у-ние за търпимост е без значение за това обстоятелство, тъй като административният орган в административното производство по констатиране на незаконен строеж и издаване на заповед за премахването му, е този който преценява налице ли са основанията за прилагане на § 16 ДР на ЗУТ, тъй като издадените у-ня за търпимост нямат доказателствена стойност пред тях за този факт. Те имат стойност само пред съответните нотариални с-би при прехвърлителни сделки. Както се каза и по-горе в случая строежът не е търпим по смисъла на посочения параграф. За същия е неприложима и разпоредбата на чл. 108 ППЗТСУ (отм.), тъй като за терена не е одобрявано частично застроително решение. Като собственица на строежа правилно заповедта е насочена като адресат спрямо нея. Като се има предвид изложеното решението е допустимо, обосновано, постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Незаконосъобразно като страна по делото е конституирана държавата, призовавана чрез министъра на земеделието и храните. В производството по премахване на незаконен строеж страни са органът, издал заповедта и адресатът на същата, чиито права и интереси се засягат от нея и за когото последната създава задължение да премахне незаконния строеж. По отношение на собственика на терена, когато той е различен от собственика на строежа, заповедта за премахване не създава права и задължения и не засяга законни права и интереси. Решението по отношение на държавата, в случая представлявана от министъра земеделието и храните, следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. Освен това съгласно чл. 144 АПК във връзка с чл. 31, ал. 2 ГПК, по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК