Решение № 13826 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2016 г.

Решение № 13826 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10133/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 8 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба от Е. Д. Д. от гр. В. против решение № 1130/25.05.2016 г. по адм. д. № 577/2016 г. на Административен съд - В. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и иска да бъде отменено. Възразява, че съдът е изложил мотиви за законосъобразността на акта, различни от посочените от административния орган. Твърди, че тя няма връзка с вписания и досега настоящ адрес в регистъра на общината и поради това е поискала вписването на действителния и настоящ адрес. О. по чл. 92, ал. 1 ЗГР няма право да изследва дали заявеният настоящ адрес е адрес на имот, който се ползва по предназначението му, определено в ЗУТ, а се съобразява само с изискванията на ЗГР. Касае се за формални изисквания, при наличието на които административният орган няма право да откаже извършването на услугата. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Информационно и административно обслужване", редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Налице са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В случая от значение е ЗГР, който е специален по отношение на ЗУТ, а в разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗГР е дадена дефиниция на понятието "адрес" на физическите лица, както и задължителните реквизити на адреса. Като не е обсъдил тези обстоятелства, първоинстанционният съд е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на Е. Д. Д. от гр. В. срещу отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо рег. № АУ006305ВН_003ВН/05.02.2016 г. на Директора на Дирекция "Информационно и административно обслужване" при О. В., във връзка с подадена от жалбоподателката адресна карта с вх. № АУ006305ВН/21.01.2016 г. с искане за промяна на вписания и настоящ адрес. С обжалваното решение, Административен съд - В. е отхвърлил жалбата. Мотивирал се е с това, че в регистъра на класификатора на адресите, сградата на ул. "М." ..№... е вписана като жилищна сграда. Видно от схема № 23095/31.08.2011 г. на самостоятелен обект в сграда, имотът на жалбоподателката е въведен в експлоатация като офис. С. разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Следователно след като процесният имот е бил въведен в експлоатация като офис, то същият не може да се ползва като жилище за постоянно обитаване. Решението е правилно. Към изложените от административния съд мотиви, касационната инстанция излага и допълнителни съображения. Производството е по реда на чл. 21, ал. 3 АПК във вр. с § 8 от ПЗР на АПК. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката е подала на 21.01.2016 г. до кмета на О. В. адресна карта, с която е заявила за свой настоящ адрес гр. В., ул. "М." ..№..., офис 2, вместо досегашния в гр. В., ул. "Б." ..№.... Към адресната карта е приложено копие на нотариален акт № 48, т. II, рег. № 12157, дело № 224/2011 г., с което жалбоподателката се легитимира като собственик на офис № 2, находящ се на първия етаж на жилищна сграда с административен адрес - гр. В., ул. "М." ..№.... Законът за гражданската регистрация /ЗГР/, като специален закон, разграничава регистрацията на постоянен и настоящ адрес според това къде лицето живее и къде то получава кореспонденцията си. Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗГР, постоянният адрес е адресът, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението и съгласно чл. 93, ал. 5 ЗГР постоянният адрес е адресът за кореспонденция на лицето с органите на държавна и местна власт. Съгласно чл. 89, ал. 5 ЗГР кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация. С оглед на това правилно съдът е изискал справка от НБД "Население" - Класификатор на адресите на община В., от който е видно, че класификаторът включва адреса - ул. "М." ..№.... Касационният жалбоподател признава, че има вписан постоянен адрес в гр. В. и това е адресът на бул. "С." ....., ет. ..., ап. .... Съгласно посочената разпоредба на закона, това е адресът за кореспонденция на Е. Д.. За да регистрира настоящ адрес на ул. "М." ....., офис 2 в гр. В., тя е следвало да докаже, че фактически живее само и единствено на този адрес. Т. извод следва от разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗГР, която гласи, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Касационният жалбоподател не е представил по делото доказателства, че живее на посочения адрес на ул. "Македония". С оглед на това административният съд правилно е отхвърлил както първоначалната жалба, така и допълнителната молба от 24.06.2016 г. Разпоредбата на чл. 93, ал. 7 ЗГР допуска постоянният адрес да съвпада с настоящия адрес. Н. за да бъде заличен настоящият адрес на ул. "Б." ..№..., ет. ..., ап. ... и бъде регистриран настоящ адрес в гр. В., бул. "С." ....., ет. ..., ап. ..., касационният жалбоподател Е. Д. следва да подаде молба до административния орган с такова искане. Без да бъде спазена административната процедура, съдът няма право да подменя волята на молителя, изразена в адресната карта за настоящ адрес, подадена на 21.01.2016 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,