Решение № 8860 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 796/2016 г.

Решение № 8860 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 796/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б енд Б трейдинг" ООД със седалище гр. Варна, чрез адв. Желязкова като процесуален представител, срещу решение № 2517 от 26.11.2015 г., постановено по адм. дело № 450/2015 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или за постановяване на друго, с което оспореният акт да се отмени. Ответникът - началникът на Митнически пункт (МП) "Варна Запад", чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова, в писмено становище оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против решение изх. № 32 - 11460/21.01.2015 г. към ЕАД № 13BG002002Н0024820/20032013, издадено от началника на МП "Варна Запад", с което са направени корекции и са определени допълнителни задължения за митни сборове, както следва: А00 (мито) - 10 706,99 лева, и В00 данък върху добавена стойност (ДДС) - 81 452,46 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съотвествие с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод, че не е доказан действителният произход на внесените стоки, тъй като в рамките на последваща проверка е оборена автентичността и редовността на представения от дружеството сертификат за произход, поради което същите не подлежат на преференциално (нулево) обмитяване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Направените от съда фактически констатации кореспондират със събраните по делото доказателства. Въз основа на правилно установените факти е извел законосъобразни и обосновани правни изводи. В оспореното пред Административен съд - Варна решение е прието, че за внесената стока - шапки, 29 947 броя, с произход Бангладеш и получател дружеството - жалбоподател, не следва да се приложи Общата система за тарифни преференции, състоящи се в нулева ставка на митото за внос на стоки с преференциален произход. Този извод е направен от административния орган след извършена последваща проверка на основание чл. 97у от Регламент 1063/2010 г. на Комисията от 18.10.2010 г. на представения сертификат за произход форма А № А1812619/04.02.2013 г., чрез запитване до съответните оторизирани власти в Бангладеш. В отговор е получено писмо № 26.02.0000.052.47 214 13/2016 от 30.10.2014 г. от Бюрото за насърчаване на износа, Дака, Бангладеш, в което е посочено, че представеният сертификат за произход не е издаден от посоченото бюро, както и че оригиналният екземпляр на този сертификат, форма А, изпратен от митническите органи, е фалшифициран документ, в който е използван фалшифициран печат и фалшифициран подпис на служителя от Бюро за насърчаване на износа в поле 11. В резултат на служебна проверка административният съд е установил, че Бюрото за насърчаване на износа е структурно звено към Министерство на търговията на Бангладеш и е приел, че изпратеното от него писмо има характер на официален документ като издадено от генералния директор, отговарящ за текстила на оторизирания орган на държавата бенефициер по смисъла на Регламент № 1063/2010 г. В първоинстанционното производство "Б енд Б трейдинг" ООД е оспорило автентичността на писмо № 26.02.0000.052.47 214 13/2016 от 30.10.2014 г., издадено от Бюрото за насърчаване на износа, Бангладеш, без да представи доказателства в тази насока в откритото производство по чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В касационната жалба се прави единствено довод за неправилно разпределение на доказателствената тежест във връзка с оспорването, както и че съдът не е допуснал оспореният документ да бъде легализиран съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Направените възражения са неоснователни. Съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта за доказване неистинността на официалния документ пада върху страната, която го оспорва. Съобразно тази разпоредба е и определението от заседанието, проведено на 19.06.2015 г., с което съдът е открил производство по оспорване на процесното писмо и е указал на дружеството - жалбоподател, че носи доказателствената тежест за установяване на неговата неистинност. Неоснователно е и възражението, че писмото на Бюрото за насърчаване на износа, Бангладеш представлява частен документ, тъй като не е легализиран съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. В процесуалните закони няма изискване за представяне на легализиран превод на документ. Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 3 АПК и чл. 185 ГПК, когато се представят документи на чужд език, те трябва да са придружени с точен превод на български език. Нормата в ГПК поставя изискване същият да бъде заверен от страната, което в случая е изпълнено. Правилно съдът е приел, че издаденият от Бюрото за насърчаване на износа, структурно звено към Министерство на търговията на Бангладеш, е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставлява годно доказателство за извършените от него действия. Той съдържа ясна и конкретна информация, която категорично опровергава данните от другия представен от касатора документ - сертификат за произход форма А № А1812619/04.02.2013 г. Предвид изложеното обоснован е изводът на съда, че не е доказан действителният произход на внесената стока и затова същата не може да се ползва от Общата система за преференции. Като е отхвърлил жалбата на дружеството, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и при своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника, на Митнически пункт "Варна Запад" следва да се присъдят разноски за тази инстанция, съставляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 686, 59 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,