Решение № 7164 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1106/2019 г.

Решение № 7164 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1106/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница В., чрез ст. юрк. А. Ш. против решение № 2381/10.12.2018 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 1680/2018 г., с което е отменено решение рег. № 32-154352/31.05.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0003984/14.03.2018 г. В хода на касационното производство като касационен жалбоподател е конституиран териториалния директор на Териториална дирекция Северна морска - Агенция Митници, поради закриване на административния орган, издал оспорения акт и подател на жалбата със заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на финансите. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон с подробно изложение на установените по делото факти. Касаторът твърди, че от събраните в хода на съдебното производство документи, придружаващи митническа декларация MRN 18 BG001007 H0008674/20.02.2018 г. и представената справка от "Система за предоставяне на информация за митнически цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА" е доказана митническата стойност на "сходни стоки". Сочи, че в случая се касае за определяне на митническа стойност не по реда на чл. 70, пар. 1 от Регламент № 952/2013, а по чл. 74, пар. 2, б. б) от същия регламент, при съобразяване на решение от 16 юни 2016 година на Съда на ЕС по дело-С-291/2015 г. Искането е за отмяна на обжалването решение и потвърждаване на оспорения административен акт. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - "Милки Груп Био" ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. С. Ж. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Ответникът поддържа, че предмет на спора е митническата стойност на стока, допусната до свободно обращение с произход Индонезия и за разлика от други митнически решения по митнически декларации за внос на палмова мазнина, оспореният административен акт не съдържа каквито и да било мотиви за сходство на стоките, чиято митническа стойност е послужила като основание за приложение на метода по чл. 74 пар. 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., включително сравнение на характеристиките на стоките. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение рег. № 32-154352/31.05.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0003984/14.03.2018 г. издадено от началника на митница В., с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната от Милки Груп Био ЕАД стока - палмова мазнина 36/39, с произход Индонезия, условие на доставката FOB Tanjung Perak, с код по ТАРИК 1511909900, нето тегло 110 900 кг, определена е митническа стойност от 1. 24 лева/кг, установена по MRN 18 BG001007 H0008674/20.02.2018 г., коригирани са стойностите в кл. 46 и кл. 47 и са определени допълнителни задължения за мито в размер на 3 821. 95 лева и за ДДС в размер на 9 257. 61 лева. След извършена проверка митническият орган е приел, че съмненията в декларираната от дружеството митническа стойност по чл. 70 пар. 1 от Регламент № 952/2013 не са отпаднали и е определил митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, пар. 2, б. б) от Регламент № 952/2013 - въз основа на митническата стойност на сходна стока по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от същия регламент. Съмненията са обосновани с разлика във фактурите, посочени в представения сертификат за произход и тази, приложена към митническата декларация, с непредставянето на износната митническа декларация, с обстоятелството, че сделката е тристранна и не е представена фактура между производителя в Индонезия и продавача PLINER CONSULT Ltd., както и с неизпълнение на задължението на купувача - вносител да застрахова стоката. Въз основа на тези фактически основания, митническият орган е приел, че митническата стойност на процесната стока не може да се определи съгласно чл. 70, поради което следва да се определи чрез последователното прилагане на методите по чл. 74, пар. 2 от б. а) до б г ) от Регламент 952/2013. След справка в "Система за предоставяне на информация за митнически цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА" органът е установил сходна стока с произход Индонезия, внасяна в същия период от друго дружество - ПИК и КО ООД по MRN 18 BG001007 H0008674/20.02.2018 г. - 36-39, палмово масло в разфасовки от 20 кг - 205 200 кг с митническа стойност 1. 24 лева/кг при условия на доставката FOB. Сходството между стоките е определено въз основа на описанието на стоката, мястото на натоварване и износ - пристанище в Индонезия, използването на морски транспорт и количеството стоки, изнесени в същия момент или приблизително същия момент. За да отмени оспореното митническо решение, първоинстанционният съд е приел, че е издадено в нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК, без изясняване на всички факти и обстоятелства по случая и служебно събиране на доказателства. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до нарушение на материалния закон. Според съда, митническият орган не е обсъдил представените от вносителя писмени доказателства съставляващи търговското досие на сделката, които установяват определянето на митническата стойност на стоката по договорната й стойност. Общата фактурна стойност на стоката е 56 559 щатски долара, както е посочена и в приложената към митническата декларация фактура № 0000125090/26.12.2017 г. и е платена еднократно. По делото е установено, че стоката е закупена от посредник, поради което според съда, към митническата декларация законосъобразно е приложена фактурата, издадена от продавача, а в сертифика за произход е посочена фактурата, издадена от производителя. От съвкупния анализ на доказателствата по делото, съдът е обосновал извод, че митническата стойност на процесната стока може да се определи въз основа на договорната й стойност по чл. 70 от Регламент № 952/2013, който метод съгласно т. 30 от решението по дело С-291/15 се счита за най-подходящ и най - често използван. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза съдът е приел, че реално платената от вносителя цена е тази, която е договорена и декларирана в митническата декларация. Другият аргумент за незаконосъобразност на оспорения административен акт е за нарушение на чл. 74, пар. 2 б. б) от Регламент № 952/2013 г. Според съда от страна на митническия орган не е посочено по какви причини е използван метода на договорната стойност на сходни стоки. В конкретния случай в решението липсват мотиви защо не е използван метода по чл. 74, пар. 2, б. а) от регламента - договорната стойност на идентични стоки. Посочените в митническото решение данни за митническата стойност на сходни стоки от 1. 27 лева до 1. 32 лева, при условие на доставката FOB, са дадени без анализ на конкретните данни по критериите на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент № 952/2013 г. Позоваването на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 съдът е приел за неотносимо към установените по делото факти, тъй като в разглеждания случай вносителят е представил доказателства за договорната и платената цена на стоката, за разликата от фактите в главното производство по това дело. Решението е правилно постановено. В касационната жалба не се сочат конкретни нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, нито се представят нови писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК свързани с митническата стойност на декларираните стоки. Доводите по същество се свеждат до неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Стоката, предмет на остойностяване е поставена под режим "допускане до свободно обращение" на 14.03.2018 г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент (ЕС) № 952/2013" или "МКС"), в сила от 01.06.2016 г. По силата на чл. 70 от този регламент основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74 § 2 от буква а) до буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447") е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Кодекса и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181 а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. При постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 220 от Закона митниците и е приложил правилно материалния закон. Съдът е обсъдил всяко от изложените в акта обстоятелства и законосъобразно е приел, че не са обосновани съмненията на митническите органи в декларираната от Милки Груп Био ЕАД договорна стойност на стоката по MRN 18 BG002005 H0003984/14.03.2018 г. В случая митническото решение не съдържа позоваване на конкретни статистически данни за митническата стойност на идентични/сходни стоки внасяни на митническата територия на Съюза. Посочени са само митнически стойности на "сходни стоки" с произход Индонезия, при условия на доставката FOB от 1. 27 лева и 1. 32 лева, без каквито и да било статистически данни за стоките. Законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай митническият орган не е изложил мотиви, защо не прилага метода на договорната стойност на идентични стоки по чл. 74, пар. 2, б. а ) от регламента. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, пар. 2 от Регламент № 952/2013 е судсидиарно, чрез последователно прилагане на методите от б. а) до б. г) на цитираната разпоредба. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че не е извършен анализ на процесната стока и стоката, предмет на остойностяване по MRN 18 BG001007 H0008674/20.02.2018 г. - 36-39 палмово масло в разфасовки от 20 кг - 205 200 кг с митническа стойност 1. 24 лева/кг при условия на доставката FOB, декларирано от ПИК и КО ООД, гр. С.. Липсва съпоставка по критериите за сходство, предвидени в легалната дефиниция на това понятие по чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент № 952/2013 г., включително и качеството на стоките по двете декларации. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да установи фактическите и правни основания за определяне на митническата стойност по посочения в решението вторичен метод. В случая това задължение не е изпълнено, поради което правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Решението, като валидно, допустимо и правилно постановено, следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 104 лева, платено адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът е съобразен с обжалвания материален интерес. В. от горното, Върховният административен съд, първо отделение,