Решение № 4362 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 59/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор РЗОК Бургас, чрез гл. юриск. Василева, срещу Решение 8474 от 31.10.2024 г., постановено по адм. дело 60/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25-1863/22.12.2023г. на Директор РЗОК Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на лечебното заведение срещу оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът УБМАЛ Дева Мария ЕООД, чрез адв. Кокаларова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да уважи жалбата на болничното заведение срещу издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, като не е конкретизирал коя точно част от визираните КПр. 3 и КПр. 4 са нарушени. Освен това е приел, че доколкото цитираните клинични процедури включват дейности по медицински стандарт Анестезия и интензивно лечение , то липсата на действащ такъв в обследвания период, предпоставя и липсата на задължителни правила, респ. и липсата на ясен алгоритъм по отношение на тези клинични процедури. Настоящият касационен състав намира този извод за незаконосъобразен. Не е спорно, че между УБМАЛ Дева Мария ЕООД и НЗОК е бил сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури 020903/ 20.02.2020г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение 17 "Клинични пътеки" на Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 г. Със Заповед РД-25-1187/28.08.2023 г. на Директор на РЗОК Бургас, на основание чл.20 ал.1,т.2, чл.54 ал.8 и чл.72, ал. 2 и ал.3 от ЗЗО и глави 20 и 21, е наредено извършването на тематична проверка на УМБАЛ Дева Мария ЕООД. За резултатите от извършената проверка е бил съставен и Протокол 1072 от 29.09.2023г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, установили общо два случая на извършени нарушения на действащия НРД за МД, за което последващо е била издадена и оспорената тук Заповед за налагане на санкции. С касационната жалба защитата на Директор РЗОК Бургас излага доводи, че първостепенният съд е извел погрешни изводи, резултат на неправилно прилагане на закона. По направените с жалбата конкретни оплаквания. По пункт 3.1 и 3.2 по Протокола от 29.09.2023г. са вменени нарушения, касаещи неизпълнение на алгоритъма по КПр. 3, респ. КПр. 4, при лечение на ЗОЛ Г. М. по КП 74.1, като на дати 31.07.2023г. и 01.08.2023г. същият е бил преведен в друго лечебно заведение УМБАЛ Бургас АД за изпълнение на процедури по периодична [заличен текст], като в това лечебно заведение е била изпълнена КПр. 1. Посочено е от органа, че тези процедури е следвало да се извършат на място в лечебното заведение, като по този начин не е приет за изпълнен и разписания в съответната клинична процедура алгоритъм. Визирани са за нарушени нормите на чл.55 ал.2,т.2 и т.3 ЗЗО, чл.280, чл.283 ал.1 и чл.316 ал.1 от приложимия НРД за МД, а наложените две санкции финансова неустойка с размери от по 200 лева са с основание на чл.414 ал.3 от същия НРД за МД. Касае се за два идентични случая по отчетена КПр. 1 в друго лечебно заведение в рамките на КПр. 3 и КПр. 4 при ответника по касация за едно и също ЗОЛ Г. М.. От страна на Касата е прието, че проведеното [заличен текст] в алгоритъма на КПр. 3 или КПр. 4 е следвало да са осъществи на място в УБМАЛ Дева Мария ЕООД, а не в УМБАЛ Бургас АД. В тази връзка касационният жалбоподател неизменно поддържа, че [заличен текст] на пациента е била извършвана в друго лечебно заведение по силата на договор между двете лечебни заведения, съгласно посоченото в самите КПр. 3 и КПр. 4, позволяващи на УБМАЛ Дева Мария ЕООД да осигури дейността на съответното задължително звено чрез договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти за тази клинична процедура и има договор с НЗОК. От страна на административният орган е прието, че такова съглашение не е било допустимо, а в разглежданите случаи [заличен текст] е следвало да се извърши на място (в сградата) на УБМАЛ Дева Мария ЕООД, а не в УМБАЛ Бургас АД. Настоящият състав намира, че са ясни насоките, дадени в изискванията при всяка от двете клинични процедури, според които изпълнителят следва да има задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, налични и функциониращи на територията на лечебното заведение, вкл. 5. Структура за [заличен текст] I, II или III ниво на компетентност или осигурена възможност за провеждане на [заличен текст] на място (за КАИЛ/ОАИЛ III ниво на компетентност) и 7. Структура по [заличен текст] I, II или III ниво (за КАИЛ/ОАИЛ II ниво на компетентност). Видно е от публично достъпния Регистър на лечебните заведения за болнична помощ, ЦПЗ, ЦКВЗ, КОЦ, ДМСГД, диализните центрове и тъканните банки на сайта на Министерство на здравеопазването, че за процесните дати(31 юли и 01 август 2023г., архива от дата 24.01.2023г.) в болницата е функционирало Отделение по анестезиология и интензивно лечение(ОАИЛ), без обаче за него да е посочено ниво на компетентност(такива нива няма посочени за тези отделения или клиники за нито едно болнично заведение в същия регистър). И това е било съвсем резонно с оглед констатираното и от административния съдия обстоятелство, че приложимият медицински стандарт Анестезия и интензивно лечение , въведен с Наредба 10 от 04 март 2010г. на МЗ е бил отменен след решение на ВАС на РБ, като последващ не е бил приет. Именно с последноцитираната Наредба са били уредени и нивата на болнична компетентност и обем на дейността по анестезиология и интензивно лечение, осъществявана в лечебните заведения в страната. Въпреки това обаче ясни са насоките в двете клинични процедури, че независимо от другите условия, при превеждане на лицето в отделението(ОАИЛ), което ответникът по касация е разкрил и е функционирало в релевантния за преценката момент, то същият е следвало да разполага или със структура за [заличен текст] I, II или III ниво на компетентност, или да е била осигурена възможност за провеждане на [заличен текст] на място. Не е спорно, че лечебното заведение не е имало структура за [заличен текст], при това положение органът правилно се е насочил да изследва другата възможност да е осигурено извършването на [заличен текст]. В тази връзка е твърдението на изпълнителя, за което се представя и е приет в о.с.з. на 19.06.2024г. срочен едногодишен договор, сключен на дата 07.04.2023г., между УМБАЛ Дева Мария ЕООД и УМБАЛ Бургас АД, с който ЕООД-то е възложило на АД-то да извършва [заличен текст] за пациенти, настанени в първото лечебно заведение. Проблемът с това съглашение е, че то предвижда(клауза 3.1) пациентите на ответника по касация да се превеждат за [заличен текст] в другото лечебно заведение неговото отделение по [заличен текст], т.е. както е постъпено и в случая двукратно със ЗОЛ М., а не както е предвидено в клиничните процедури на място в лечебното заведение, където същите са хоспитализирани. Възможността дейността да се осъществява на място, но в другото лечебно заведение в същото населено място, досежно периодичната [заличен текст], обаче не е уредена в двете клинични процедури, като единственото изключение касае работата на: отделение/лаборатория по клинична патология или КАТ и/или МРТ с осигурен 24-часов достъп, вкл. в условията на спешност. Или следва да се обобщи, че съглашението е било допустимо само, ако превъзлаганата дейност се е осъществявала на място в УМБАЛ Дева Мария ЕООД, а не в УМБАЛ Бургас АД, която освен всичко е отчела извършената дейност като собствена такава по КПр. 1. При това положение Директор РЗОК много точно е посочил в обжалваната заповед за налагане на санкции, че и двата случая не е бил изпълнен алгоритъма на клиничните процедури, изискващи [заличен текст] да се проведе на място в болницата, където ЗОЛ е било хоспитализирано. В този смисъл, според касационната инстанция, не е налице соченото от първостепенния съд нарушение липса на конкретизация на неспазената част на процедурата. Що се отнася до изложените от административния съдия доводи за незаконосъобразност, свързани със самата липса на утвърден медицински стандарт Анестезия и интензивно лечение , то аргументите, изложени от съда са без съществено значение за извода за законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на санкции, след като извършените нарушения са обвързани само с условия, поставени в самите договорени клинични процедури. Т.е. тези изисквания са разписани чрез НРД за МД(по-специално неговото приложение 19а), като изпълнителят болнично лечебно заведение е поело ангажимент за тяхното спазване, чрез сключения от него индивидуален договор, независимо дали следва да има разписани такива и с общата правна рамка, дадена със самия медицински стандарт, покриващ съответната медицинска специалност. С оглед на изложеното решението на първоинстанционния съд е неправилно, налице е касационното основание по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и вместо него се отхвърли подадената жалба. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОЗК, които се констатираха да се в размер на общо 400 лева(200 лева платена ДТ за касационно обжалване и общо 200 лева за осъществената защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции). По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение