Решение № 5828 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5145/2015 г.

Решение № 5828 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5145/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия (Комисията) против решение № 1605/13.03.2015 г. по адм. дело № 6299/2014 г. на Административен съд - София град, в частта му, с която е отменено Решение No 2 - 355/4.06.2014 г. на Комисията и същата е осъдена да заплати разноските по делото. Касационната жалба е подадена от председателя на Комисията с възражения за неправилност на съдебното решение относно тълкуването и прилагането на чл. 3, ал. 2, т. 9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Касаторът не приема за обосновани изводите на съда, че Общото събрание на дружество с ограничена отговорност не е орган на управление по смисъла на цитираната норма, респ. че лицата, участващи в този орган не извършват публична дейност по смисъла на закона. Ответната страна - С. М. П., представляван от адв. В. К., оспорва възраженията в касационнната жалба и поддържа като правилно първоинстанционното решение. В писмен отговор към касационната жалба са изложени пространни аргументи, касаещи правни положение относно регламентацията на отношенията между органите в дружествата с ограничена отговорност, достъпът до информация за сключваните сделки от дружеството "В. М. В." ООД и неистинността на документите по фирмено дело № 9476/1996 г. по описа на СГС, съдържащи подпис на П.. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за основателност на касационната жалба. Според прокурора, тълкуването на чл. 3, ал. 2, т. 9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА направено от АССГ е неправилно и следва да се приеме, че Общото събрание на дружеството е основен орган на управление, чийто решения се изпълняват от другия задължителен орган на дружеството - управителя. Върховният административен съд, тричленен състав, намира касационната жалба за допустима като редовно подадена в срок от надлежна страна и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваният съдебен акт на АССГ е отменено Решение No 2 - 355/04.06.2014 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на С. М. П., в качеството му на щатен служител в КДС, ДС, ПГУ и лице извършващо публична дейност като чл. на управителен орган (Общо събрание) - съдружник във "В. М. В." ООД, което дружество е придобило чрез приватизационна сделка обособена част от общинско предприятие. Административният акт е издаден в изпълнение на правомощията на Комисията по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА при извършена задължителна проверка на лица, извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката по см. на чл. 3, ал. 2, т. 9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА - членове на управителните, контролните и надзорните органи на дружества, както и еднолични фирми и еднолични търговци, придобили акции или дялове в приватизирани държавни и общински предприятия или обособени части от тях. Фактическото основание за издаване на административното решение е установената от Комисията принадлежност към структурите КДС, ДС и ПГУ към органите по чл. 1 от закона и участието на П. като съдружник, респ. чл. на Общото събрание на "В. М. В." ООД, закупила обособена част от общинска фирма "Хранителни стоки". За да отмени административният акт, съдът е приел, че Общото събрание не е управителен, контролен или надзорен орган на дружество с ограничена отговроност и в него (събранието) не е налице членство, а се формира по право от съдружниците. Приел е също, че управителен орган на дружество с ограничена отговорност е управителят, която длъжност във "В. М. В." ООД е изпълнявана от друго лице - В. М.. При така установеното е направен извод, че оспорващият Петков не е бил чл. на управителен орган и след като не е осъществявал публична дейност, то следва извод за незаконосъобразно извършена проверка за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, което обосновавало материална незаконосъобразност на оспореното решение. Решението е правилно по съществото на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА публична дейност е дейността, извършвана от членовете на управителните, контролните и надзорните органи на преобразувани и приватизирани държавни и общински предприятия и членовете на управителните, контролните и надзорните органи на дружества, както и еднолични фирми и еднолични търговци, придобили акции или дялове в приватизирани държавни и общински предприятия или обособени части от тях; членовете на управителните и контролните органи на приватизационните фондове. Спорния по делото въпрос, дали членовете на Общото събрание на съдружниците в дружествата с ограничена отговорност попадат в хипотезата на цитираната норма е разрешен правилно от административния съд. Настоящият съдебен състав на ВАС напълно споделя като краен резултат направения в обжалваното решение извод за материална незаконосъобразност на административното решение, но следва да бъде направено уточнение към мотивите на първоинстанционият съд. Общото събрание на съдружниците в дружествата с ограничена отговорност е "управителен" орган в широк смисъл на понятието, когато това понятие се използва в отношенията, регулирани от гражданското и в частност търговско право. С оглед компетентността на този орган, уредена в дружественият договор, както и общата разпоредби на чл. 137 от ТЗ, Общото събрание следва да се разглежда като "върховен" управителен орган, предопределящ с решенията си вътрешната организация на дейността в търговското дружество, насоките за неговото развитие, търговската и стопанска политика, целите за постигане, както и средствата и способите за тяхното осъществяване и най-вече съществуването на дружеството. С други думи, общото събрание "управлява" търговското дружество в най - прекия смисъл на думата. Управителят на дружеството е оперативният или изпълнителен орган на дружеството. По аргумент от чл. 141, ал. 1 и 2 от ТЗ, управителя организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание и представлява дружеството. В тази връзка, мотивите на административният съд следва да бъдат допълнени, че общото събрание не е управителен орган по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, без това да изключва или да противоречи на вече казаното, че събранието е управителен орган по см. на чл. 137 от ТЗ. ЗДРДОПБГДСРСБНА е специален закон, регулиращ специфични обществени отношения, поради което тълкуването на закона следва да бъде направено преди всичко в контекста на автономното му разглеждане. Тълкувателни изводи въз основа на аналогични съпоставяния или препращане към общите норми в правото, са допустими при установена празнота на уредбата в специалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. В тази връзка следва да бъде посочено, че специалния закон не дава определение на понятието "управителни органи", но тази липса не е пречка да се разкрие точния смисъл на разглежданата в настоящия съдебен спор т. 9 от чл. 3, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА при систематично и терминологично тълкуване на чл. 3, ал. 2 в цялост и при отчитане на целта на закона. В текста на т. 9, законодателят е посочил като публична дейността на "членовете на управителните, контролните и надзорните органи на дружества, както и еднолични фирми и еднолични търговци". При така направеното изброяване на органите и доколкото Общото събрание също е управителен орган ex lege, както вече посочено, то при буквален прочит на закона следва извод, че законодателят на практика е обхванал всички възможни органи (задължителни и факултативни) във всичките видове търговски дружества, допустими по националното ни законодателство. Следователно и като се отчете, че общото събрание включва собствениците на дружеството, може да се приеме, че целта на закона е да разкрие (обяви) принадлежност на българските граждани по смисъла на чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, притежавали дялове в дружествата, придобили от своя страна акции или дялове в приватизирани държавни и общински предприятия. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е уредена друга хипотеза на вид публична дейност предполагаща обявяване на принадлежност, а именно: собствениците, управителите, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори, водещите на предавания, водещите на рубрики в печатни издания или електронни медии; собствениците и ръководителите на социологически агенции; собствениците и ръководителите на рекламни агенции; собствениците на агенции и дружества за осъществяване на връзки с обществеността. Видно от тази разпоредба, законодателят ясно разграничава "собственици" на печатни издания, електронни медии, социологически агенции, рекламни агенции и агенции и дружества за осъществяване на връзки с обществеността от другите форми на съпричастност (управители, ръководители, директори и др.) към определено специфичната търговска и стопанска дейност на описаните "агенции", които от своя страна могат да бъдат единствено търговски дружества. Тези дружества при форма ООД или АД предполагат "собствениците" да са част от общото събрание на съдружниците или акционерите. Като краен правен резултат чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА допуска и предполага, разкриването на членовете на управителните органи "общи събрания" в търговските дружества, осъществяващи някоя от изброените в разпоредбата стопански дейности. При направеното съпоставяне между т. 1 и т. 9 от чл. 3, ал. 2 от закона, настоящият касационен състав намира, че в т. 9 законодателят целенасочено е изключил от обхвата на определението за "публични дейности" собственици на дружества, придобили акции или дялове в приватизирани държавни и общински предприятия или обособени части от тях, ограничавайки се до членовете на изпълнителните "управителни", контролни и надзорни органи на дружествата. Следва да се приеме, че ако законът целеше да разкрие собствениците на дружествата по т. 9, то щеше изрично да бъде посочено, както е сторено в т. 1 от чл. 3, ал. 2. Отделно от посоченото, но като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че "Общото събрание" не е управителен орган по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е обстоятелството, че ако законодателят искаше в обхвата на закона да бъдат включени и членовете на Общото събрание, то текста на закона нямаше да съдържа изрично видово изброяване на отделни органи. В този смисъл са издържани и текстовете на т. 10, 11, 12 и 13 от чл. 9, ал. 2 от закона. Съвсем друг смисъл биха имали коментираните текстове от закона, ако не съдържаха разделно изброяване на органите, а обобщаващото "органи". Очевидно е, че използваната законодателна техника за изрично изброяване на отделните органи е целенасочено използвана, не за да бъде постиганата всеобхватност на проверката, а напротив - за да бъде ограничена обхвата на публичната дейност, включваща се в проверката за принадлежност. С оглед изложеното, тълкуването на понятието "управителни органи", включващо се в хипотезата на чл. 9, ал. 2, т. 9 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предполага, че под такива органи следва да се разбират единствено изпълнителните (оперативни) органи на дружествата. Въз основа на изложеното, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила по съществото на спора. По отношение на възраженията на касатора за неправилността на решението, в частта му, касаеща разноските, касационната инстанция намира, че те са основателни. Съдът е приел, че жалбоподателят П. е доказал направени разноски от "800 лева - платено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие от 24.09.2014 г. (л. 123)". Този извод на съда не кореспондира с разглеждания документ. Посоченото възнаграждение е уговорено в тази размер, но отбелязване за неговото плащане липсва. Също така, по делото не са представени други доказателства, удостоверяващи плащането към адв. К. по договора от 24.09.2014 г. При така установеното, настоящия съдебен състав намира, че решението в тази му част, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго с намален размер на дължимите разноски от 190 лева. - заплатената държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Що се касае до претендираните разноски в настоящото производство, съдът намира за единствено дължима заплатената от ответната страна сума от 500 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС от 14.03.2016 г., съдържащ неоспорено отбелязване за заплащане на сумата. С оглед изхода на делото, наличието на произнасяне от страна на АССГ и на основание чл. 81 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е неоснователна претенцията на ответната страна за присъждане с настоящото решение на разноските, направени в първоинстанционното производство, съгласно приложения списък на разноските При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение