Решение № 17129 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 495/2011 г.

Решение № 17129 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 495/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от "Куин" ООД, гр. М., представлявано от управителя П. К. П. против Решение № 546 от 14.12.2010 г. на Административен съд - гр. В. Търново, седми състав, постановено по адм. д. № 129 за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 1200900249/25.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град М., поправен с РАПРА № 1000107/15.01.2010 г., потвърден с Решение № 40/26.01.2010 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град В. Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска съдебният акт да бъде отменен, като незаконосъобразен и да се отмени ревизионният акт с потвърждаващото го решение като се присъдят разноските за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалният си представител оспорва жалбата в приложен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу посочения ревизионен акт като е приел в подробни мотиви, че не били събрани необходимите доказателства, с които да бъде доказана реалността на доставките по процесните фактури. Решението е неправилно, постановено при неправилна обща преценка на събраните административното и в съдебното производство доказателства. Изложените доводи в касационната жалба са основателни. Видно от мотивите на атакувания РА, спорът се отнася за данъчен период м. 04.2008 г. непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 58674.90 лв. по фактура № 3/30.04.2008 г., издадена от "Агрокомерс" ЕООД с предмет комисионна по договор от 15.01.2008 г., допълнително определено задължение по ЗДДС за данъчен период м. 03.2009 г. в размер 7269.32 лв. и лихва за забава 150.44 лв., резултат от включване на кредитно известие № 4162/31.03.2009 г. с издател "Тексар България" ЕООД в дневника за покупките за м. 03.2009 г.; определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер 29337.45 лв. и лихва за забава 2336.26 лв. Съдът, подобно на приходния орган е приел, че липсва реална доставка и процесната фактура № 3/30.04.2008 г. е издадена без основание, поради което е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДДС. З. данъчен период м. 03.2009 г. е прието, че не са налице основания за корекция на данъчната основа на получените доставки и данъчен кредит. Прието е, че кредитно известие № 4162/31.03.2009 г. е отразено в дневника за покупки за м. 05.2009 г., върху който период е оказало влияние при определяне на резултата за същия и който период не е включен в обхвата на ревизията и е определена лихва за периода от 15.04.2009 г. до 12.06.2009 г., когато е внесен декларирания ДДС. В частта по ЗКПО е прието, че фактурата за извършена консултантска услуга е послужила за неправомерно отчитане на разходи и посочените в нея данни не съответстват на обективната действителност. Предвид на това, че документът е резултат и произтича от търговски взаимоотношения, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане сумите по фактурата следвало да се третират като такива по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. В съответствие с разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и чл. 77, ал. 1 от същия закон е преобразуван финансовият резултат на жалбоподателя и е установен корпоративен данък за внасяне. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са допуснати съдебно - счетоводна експертиза, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели. Вещото лице от съдебно - счетоводната експертиза е отговорило на въпросите на жалбоподателя, както следва: с осчетоводената фактура № 3/30.04.2008 г. е отчетен разход на жалбоподателя по сделка - продажба на недвижим имот, който разход е документиран с комисионен договор за посредничество и анекс, както и с двустранна кореспонденция между жалбоподателя и доставчика. Във връзка с отчетения разход е осчетоводен и приход от продажба на недвижим имот, като взетите счетоводни записвания са включени в ГДД на жалбоподателя за 2008 г. Вещото лице е констатирало, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно. При извършена проверка при доставчика на жалбоподателя вещото лице е констатирало, че същия е включил процесната фактура в дневника за продажби, осчетоводен е облагаем приход при редовно водено счетоводство. За процесния данъчен период на доставчика на жалбоподателя е издаден РА, в който за периода 18.04.2008 - 30.04.2008 г. е прието, че не са констатирани основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък. Това обстоятелство е видно от приложения РА № 900177/24.07.2009 г. на "Агрокомерс" ЕООД. В допълнително заключение вещото лице е отговорило, че органите по приходите не са извършвали корекция за резултата на жалбоподателя за данъчен период м. 05.2009 г. по подадената справка - декларация и че същата не включва кредитно известие № 4162/31.03.2009 г. в дневника за покупките за този данъчен период. Разпитаните свидетели Н. А. Н. и А. П. Т. установяват в показанията си както следва: първият, че е посредничил на доставчика на жалбоподателя, което посредничество се е изразявало в търсене на недвижим имот при определени параметри. Чрез свои познати той извършил оглед в град М. и намерил собственика на сградата, която счел, че отговаря на зададените критерии. Предложената цена устройвала собственика, т. е. жалбоподателя и той се съгласил на продажба. Преговорите се водили относно цената и необходимите според купувача паркоместа. За това посредничество той получил сумата 30000 евро, като договорът за посредничество сключил по-късно, когато станало ясно, че сделката ще бъде осъществена. Вторият свидетел заявява, че поради липса на възможност да се занимава с търсене на място за супермаркет е поръчал на Н. да търси подходящ имот. Твърди, че последния е водил преговорите, и той не е присъствал на същите, а само е писал писма до продавача и купувача, но не си спомня текста на същите. Комисионната била уговорена след уточняване на цената. Съдът, който е приел нереалност на доставката е игнорирал установените по делото факти с приети без оспорване доказателства, включително официални документи, а именно: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.04.2008 г. Видно от него, предметът на посредническия договор е осъществен - продажба на недвижимите имоти на дружеството; плащане на посредническата услуга по банков път - от "Куин" ООД на "Агрокомерс" ЕООД и от "Агрокомерс" ЕООД на Н. А. Н.. Налице е документиране на посредническа услуга с договори за посредничество и писмена кореспонденция. Тези неоспорени по делото писмени доказателства установяват извършената посредническа услуга, същността й и конкретното нейно изпълнение. Тази услуга е декларирана пред НАП от доставчика "Агрокомерс" ЕООД в отчетните му регистри по ЗДДС и е отразена във воденото от него счетоводство (както прихода, така и начисления ДДС). Не се спори по делото, че счетоводството е водено редовно, както от "Куин" ООД, така и от доставчика "Агрокомерс" ЕООД. Съгласно чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК, редовно воденото счетоводство представлява доказателство за отразените в него данни и вписвания. Посредническата услуга пред НАП е декларирана и от фактическия изпълнител Н. А. Н. - в Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. Не се спори, че е налице заплащане на всички дължими и свързани с посредническата услуга данъци, включително авансов данък по ЗДДФЛ за получения доход от физическото лице - посредник. От всички тези доказани по делото факти, преценени в тяхната съвкупност, се налага безспорния извод, че "Куин" ООД е получило от "Агрокомерс" ЕООД посредническа услуга по продажба на недвижими имоти и е заплатило дължимото на посредника възнаграждение. Посредническата услуга е надлежно отразена в счетоводството на доставчика и е вече проверена и потвърдена от НАП с ревизионен акт. Уговорката между "Куин" ООД и "Агрокомерс" ЕООД е договор да бъде сключен след окончателно съгласие за нотариална продажба и при постигане на определени параметри на продажната цена (видно от разменените писма от 15.10.2007 г. и 17.10.2007 г.). Дейността на посредника е по проучване на пазара на недвижими имоти и търсене на купувачи/продавачи за конкретен имот. Тя предхожда сключването на посреднически договор, а до такъв се стига единствено при успешно договорена покупко-продажба, за която обосновано се очаква да приключи с нотариално изповядване. При непостигане на договорена покупко-продажба, каквито и предварителни усилия да е извършил посредника, те са за негов риск и за тях той не получава възнаграждение. По тази причина сключването на посреднически договор обичайно се извършва след като посредническата дейност вече е започнала и на практика част от нея е изпълнена. По делото не са спорни обстоятелствата, че между "Куин" ООД и "Агрокомерс" ЕООД е сключен договор за посредничество за продажба на недвижим имот и дължимото по него възнаграждение е заплатено по банков път след нотариалната продажба. Установено е чрез неоспорена съдебно - счетоводна експертиза и това, че посредническата услуга е отразена в счетоводствата на доставчика и получателя с необходимите счетоводни записвания и техните счетоводства са водени редовно. По делото е представена писмена кореспонденция между "Агрокомерс" ЕООД и "Вараконсултинг България" ООД относно желанието на последния да закупи недвижим имот за търговски обект в района на гр. М., предоставената от "Агрокомерс" ЕООД информация за възможността за придобиване на собствените (тогава) на "Куин" ООД недвижими имоти в този район, по-нататъшното провеждане на преговори по продажбата, оглед на имотите, постигане на съгласие по продажната цена и финализиране на сделката между "Куин" ООД и "Вараконсултинг България" ЕООД чрез нотариалното й изповядване; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.04.2008 г., с който "Куин" ООД продава на "Вараконсултинг България" ЕООД недвижимия имот и сграда в гр. М., и приемо-предавателен протокол от 24.04.2008 г. за предаване владението на имота на купувача; Протокол от 30.04.2008 г. за отчитане и приемане на извършената посредническа услуга по договора; Банково извлечение от банковата сметка на "Агрокомерс" ЕООД за получено на 09.05.2008 г. плащане на възнаграждението за посредническата услуга и начисления ДДС; Анекс от 03.06.2008 г. към комисионния договор за изпълнение на поетите с него задължения на двете страни; Договор за посредничеството от 17.01.2008 г., сключен между "Агрокомерс" ЕООД и Н. А. Н., ангажиран от доставчика да проучи условията и да подготви покупко-продажбата на недвижимите имоти на "Куин" ООД; Доклад от Н. А. Н. относно извършеното в изпълнение на договор за посредничество от 17.01.2008 г.; Приемо-предавателен протокол от 10.05.2008 г., подписан между "Агрокомерс" ЕООД и Н. А. Н. за приемане на извършеното по договор за посредничество от 17.01.2008 г.; Банково извлечение от банкова сметка на Н. А. Н., удостоверяващо получено от "Агрокомерс" ЕООД на 10.05.2008 г. плащане на възнаграждението по договора за посредничество от 17.01.2008 г.; ГДД, с вх. № 060005807/25.04.2009 г. на Н. А. Н. за 2008 г., в която е деклариран получения от "Агрокомерс" ЕООД доход от посредническата услуга; Преводно нареждане от 13.05.2008 г. за заплатен от Н. А. Н. авансов данък върху получения доход; Писмено обяснение на управителя на "Агрокомерс" ЕООД, съгласно което за осъществяване на сделката дружеството е ангажирало лицето Н. А. Н.; Писмено обяснение на Н. А. Н., дадено в хода на ревизията за извършената посредническа услуга по договора с "Агрокомерс" ЕООД; Счетоводни документи на "Агрокомерс" ЕООД, в които е отразена посредническата услуга към "Куин" ООД - дневник за покупките, дневник за продажбите, справка-декларация за ДДС и протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС за данъчен период м. април 2008 г., ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2008 г., годишен баланс и отчет за приходите и разходите, хронологични регистри за периода 1.01.2008 г. 31.12.2008 г. на счетоводни сметки 411 "Клиенти", 703 "Приходи от продажба на услуги", 504 "Разплащателна сметка", оборотни ведомости на синтетични сметки с натрупване за периодите 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. и 1.04.2008 г. - 30.04.2008 г. Посочените по-горе писмени доказателства установяват, че "Куин" ООД е получило посредническата услуга по продажба на недвижимите имоти от "Агрокомерс" ЕООД и е заплатило дължимото на посредника възнаграждение. Съдебното решение е в противоречие с официален документ, изходящ от приходната администрация - РА № 1200900177/02.10.2009 г., издаден на "Агрокомерс" ЕООД. Липсата на корекции на начисления ДДС по доставката се установява от самия РА на доставчика, при ревизията на който не са констатирани основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък. РА на прекия доставчик е официален документ, издаден от органите по приходите в кръга на дейността им и като такъв се ползва с предвидената за него доказателствена тежест. В него органите по приходите не са констатирали нарушение по продажбите на доставчика, включително към "Куин" ООД и корекции по продажбите не са извършени със съставения РА. Липсата на корекции означава, че самите органи по приходите са приели доставката с предмет посредническа услуга за реална, съответно ДДС по нея за правилно и законосъобразно начислен. След като е налице официален документ (влязъл в сила административен акт), с който не се извършва корекция на начисления ДДС при доставчика, по същата тази доставка следва да се признае право на данъчен кредит на получателя. Различното третиране на една и съща доставка противоречи на основните принципи на ДДС като некумулативен, и го превръща в кумулативен данък при всяка отделна реализация на стоката или услугата по данъчната верига. Също така. на практика, в правния мир са налице и два административни акта: влязъл в сила административен акт (на доставчика), съгласно който доставката е реална; оспорен административен акт (обжалвания РА на "Куин" ООД), в който по отношение на същата доставка се предполага нереалност. Съгласно практиката на ВАС, липсата на корекции в РА на доставчика означава наличие на реална доставка, по която ДДС е правомерно начислен. Също така, ВАС приема, че след като един факт е удостоверен с официален документ, с който е завършила ревизия, той следва да се приеме за безспорен и е недопустимо в друга ревизия да се прави обратен извод по отношение на същия факт. Съдебното решение не е съобразено със заключението на основната съдебно-счетоводна експертиза, също прието без оспорване по делото. След проверка в счетоводството на доставчика "Агрокомерс" ЕООД, вещото лице дава заключение, че: "Агрокомерс" ЕООД е включил процесната фактура в дневника за продажбите за м. април 2008 г. и е отразил вписания в нея ДДС в справката-декларация за ДДС за периода и в счетоводството си като задължение към бюджета; процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на "Агрокомерс" ЕООД - дебитирана е счетоводна сметка 411 "Клиенти" със сумата 352 049.40 лв. и са кредитирани счетоводни сметки 703 "Приход от продажба на услуги" със сумата 293 374.50 лв. и 4532 "Начислен ДДС на продажбите" със сумата 58 674.90 лв. По фактурата е констатиран осчетоводен приход в счетоводството на доставчика; извършено е плащане по банков път на 9.05.2008 г.; счетоводството на "Агрокомерс" ЕООД за процесния данъчен период е водено редовно. След като счетоводството е водено редовно, то извършените записвания в него са годни да докажат реалността на спорната доставка. След проверка в счетоводството на "Куин" ООД, вещото лице дава заключение, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на "Куин" ООД - дебитирана е счетоводна сметка 609 "Други разходи" със сумата 293374.50 лв., дебитирана е и счетоводна сметка 4531 "Начислен ДДС на покупките" със сумата 58674.90 лв. и е кредитирана счетоводна сметка 401 "Доставчици". Набраният разход по счетоводна сметка 609 "Други разходи" е отнесен по дебита на счетоводна сметка 611 "Разходи за дейността", която е приключена срещу дебитиране на сметка 709 "Други приходи"; Фактура № 3/30.04.2008 г. е заплатена по банков път на 9.05.2008 г. За продажбата на недвижимия имот са били издадени данъчни фактури № 67/25.04.2008 г. и № 68/29.05.2008 г. и протокол № 1/29.05.2008 г., с който е коригирана сгрешена данъчна основа при продажбата на поземления имот; Съдебното решение е в противоречие със свидетелските показания на А. П. Т. - управител на "Агрокомерс" ООД и Н. А. Н.. Свидетелят Н. А. Н. при разпита е потвърдил, че есента на 2007 г. управителят на "Агрокомерс" ЕООД му е възложил търсене на имот в района на гр. М., подходящ за търговски обект (за магазин Т-маркет). Свидетелят е проучил недвижимите имоти в района и се е ориентирал към имота на "Куин" ООД, тъй като е бивш супермаркет. Въпреки липсата на предварителна нагласа за продажба, дружеството се е съгласило на такава, поради предложената добра продажна цена. След извършени огледи на имота и решаване на възникнал проблем с паркоместа са доуточнени окончателните параметри на сделката и е постигнато съгласие такава да се сключи. Подписан е и договор за посредничество с "Агрокомерс" ЕООД. Последвало е снабдяване с всички необходими за нотариалната продажба документи и същата е била извършена през м. април 2008 г. Съгласно дадените показания от свидетеля А. П. Т., същият е получил информация за желанието на "М. Б." да закупи обект в района на гр. М. и да изгради магазин "Т-маркет". Възложил е намирането на такъв имот на Н. А. Н.. Последният е осъществил търсенето на имота, присъствал е на огледа и е организирал всичко необходимо за покупко-продажбата, а управителят на "Агрокомерс" ЕООД единствено е водил писмената кореспонденция с "Куин" ООД и "Вараконсултинг България" ЕООД. Предвид на събраните по делото доказателства се установява, че "Куин" ООД е получило от "Агрокомерс" ЕООД посредническа услуга по продажба на недвижими имоти, данъкът за която е станал изискуем след нотариалното изповядване на покупко-продажбата. Доставчикът е издал фактура № 3 от 30.04.2008 г. при възникнало данъчно събитие и правомерно е начислил дължимия за услугата ДДС. И. са всички предвидени в чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС условия за възникване и упражняване право на данъчен кредит, като не са налице установените в чл. 70 от ЗДДС ограничения. Като е достигнал до друг извод и е потвърдил отказаното с РА право на данъчен кредит в размер 58674.90 лв. за данъчен период м. 04.2008 г. по фактура № 3/30.04.2008 г., съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, ведно с РА. Неправилно и необосновано със съдебното решение АСВТ потвърждава допълнително определеното с РА задължение по ЗДДС за данъчен период м. 03.2009 г. в размер 7269.32 лв. Дружеството е отразило кредитно известие № 4162/31.03.2009 г. в дневника за покупки за м. 05.2009 г., обстоятелство, което е видно от РА и не е спорно по делото. Въпреки наличието на такова отразяване от "Куин" ООД за м. 05.2009 г., с РА кредитното известие е отразено втори път и за м. 03.2009 г. Органите по приходите не са изключили кредитното известие от дневника за покупки за м. 05.2009 г. - нито с РА, нито впоследствие по подадената от "Куин" ООД коригираща справка-декларация, обстоятелство, установено от допълнителното заключение на ССЕ. Съдебното решение е в противоречие с чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Т. норма от ЗДДС дава право на лицата да отстранят допуснати грешки при декларирането, вследствие на неотразени документи в отчетните регистри, като сами извършат необходимите корекции. Грешката се отстранява чрез включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния период, през който грешката е установена. В случая, "Куин" ООД не е отразило полученото от "Тексар България" ЕООД кредитно известие № 4162/31.03.2009 г. в дневника за покупки за периода на издаването му - м. 03.2009 г. През м. 05.2009 г. дружеството е установило допуснатата грешка в подадената справка-декларация за м. 03.2009 г. и е поправило същата по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС чрез включване на неотразения документ в дневника за покупки за м. 05.2009 г. Съгласно дадените от НАП задължителни указания относно приложението на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС - разяснение № 5-20-00-481/10.08.2010 г., писмо, изх. № 24-32-67/18.04.2007 г. и разяснение № 3-3120/30.06.2008 г., случаите, когато грешката се дължи на неотразяване в отчетните регистри на документи, са уредени в т. 1 на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС. С. се коригира от задълженото лице чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния период на установяване на грешката. Съдебното решение е в противоречие със заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, прието без оспорване по делото, видно от което: кредитно известие № 4162/31.03.2009 г. е включено от "Куин" ООД в дневника за покупки за м. 05.2009 г. със съответните стойности; след издаване на процесния РА "Куин" ООД е подало коригираща справка-декларация, с вх. № 1200000098/07.12.2009 г. за м. 05.2009 г. с цел кредитното известие да бъде изключено от дневника за покупки за този данъчен период; няма данни по делото по тази коригираща справка-декларация от 7.12.2009 г., офис М. да са предприели действия по извършване на корекцията, която е заявена с нея. Тъй като кредитно известие № 4162/31.03.2009 г. е отразено в дневника за покупките за м. 05.2009 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, извършената с РА корекция - отразяване на същото и в дневника за покупките за данъчен период м. 03.2009 г., е незаконосъобразна, а съдебното решение - неправилно. Това обстоятелство, води до двукратно задължаване на дружеството със стойността на данъка по него - за м. 03.2009 г. и за м. 05.2009 г. Това не само е в пълно противоречие със ЗДДС (чл. 126, ал. 3, т. 1), но на практика неоснователно облагодетелства бюджета със стойността на данъка. Неправилно и необосновано със съдебното решение АСВТ потвърждава определеният с РА допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер 29337.45 лв. и лихви за забава 2336.26 лв., резултат от извършено преобразуване с отчетените разходи по фактура № 3/30.04.2008 г., издадена от "Агрокомерс" ЕООД с предмет комисионна по договор от 15.01.2008 г. Съдебното решение е в противоречие с приетите без оспорване по делото писмени доказателства, заключение на съдебно-счетоводна експертиза и гласни доказателства, установяващи реално извършена посредническа услуга. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Изискванията, при наличието на които разходът е документално обоснован за данъчни цели, са изчерпателно регламентирани в чл. 10 от закона. Необходимо е разходът да е документиран чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Отчетеният от "Куин" ООД разход за посредническа услуга е документиран от гледна точка на ЗСч и документално обоснован с първичен счетоводен документ (фактура № 3/30.04.2008 г.), съдържащ всички необходими реквизити; плащане по банков път; комисионен договор за посредничество при сделки с недвижими имоти от 15.01.2008 г., сключен с "Агрокомерс" ЕООД. По делото са налице и доказателства относно реалността на посредническата услуга, обективирана в нотариална покупко-продажба на недвижимия имот в гр. М.; разменена писмена кореспонденция между "Куин" ООД и посредника "Агрокомерс" ЕООД и между посредника и купувача на имота; счетоводна документация за отчитане на насрещен приход при доставчика "Агрокомерс" ЕООД, отразяваща както възникването на вземане от "Куин" ООД при начисляването на приход, така и полученото по банков път плащане; счетоводна документация за отчитане на съпоставим приход при "Куин" ЕООД от продажбата на недвижимия имот; доказателства за фактическо изпълнение на услугата чрез ангажираното от "Агрокомерс" ЕООД лице - Н. А. Н.; доказателства, че това лице също е декларирало и обложило в собствената си данъчна декларация по ЗДДФЛ полученото от "Агрокомерс" ЕООД възнаграждение и е заплатило за него авансов данък още през 2008 г. Издадената фактура с всички необходими реквизити, плащането по банков път, сключеният договор за посредничество и нотариалната продажба обосновават документално отчетения разход по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. Фактът, че недвижимите имоти са продадени и възнаграждението за посредничество е заплатено, осъществява предмета на посредническия договор и хипотезите на чл. 16 от ЗКПО не са приложими. По делото е прието без оспорване и заключение на основна съдебно- счетоводна експертиза. След проверка в счетоводството на доставчика "Агрокомерс" ЕООД и в счетоводството на "Куин" ООД, вещото лице дава заключение, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на доставчика "Агрокомерс" ЕООД - дебитирана е счетоводна сметка 411 "Клиенти" със сумата 352 049.40 лв. и са кредитирани счетоводни сметки 703 "Приход от продажба на услуги" със сумата 293 374.50 лв. и 4532 "Начислен ДДС на продажбите" със сумата 58 674.90 лв.; по фактурата е осчетоводен приход в счетоводството на доставчика; плащането по фактурата е извършено по банков път на 9.05.2008 г.; счетоводството на "Агрокомерс" ЕООД за процесния данъчен период е водено редовно. Процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на "Куин" ООД - дебитирана е счетоводна сметка 609 "Други разходи" със сумата 293 374.50 лв., дебитирана е и счетоводна сметка 4531 "Начислен ДДС на покупките" със сумата 58 674.90 лв. и е кредитирана счетоводна сметка 401 "Доставчици". Набраният разход по счетоводна сметка 609 "Други разходи" е отнесен по дебита на счетоводна сметка 611 "Разходи за дейността", която е приключена срещу дебитиране на сметка 709 "Други приходи". За продажбата на недвижимия имот "Куин" ООД е издало данъчни фактури № 67/25.04.2008 г. и № 68/29.05.2008 г. и протокол № 1/29.05.2008 г., с които е коригирана сгрешената данъчна основа при продажбата на поземления имот. Продажбата на недвижимия имот е осчетоводена от дружеството, както следва: кредитирана е счетоводна сметка 709 "Други приходи" и 4532 "Начислен ДДС на продажбите" и е дебитирана счетоводна сметка 411 "Клиенти"; осчетоводен е облагаем приход от продажбата на недвижимия имот, съответстващ на отчетения разход. Съдебното решение е в противоречие с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО. От установените обстоятелства при ревизията и от описаното в самия РА е очевидно, че липсва задължителното за фактическия състав на чл. 16 от ЗКПО отклонение от данъчно облагане (в смисъл на ощетяване на фискалния интерес в резултат от действията на контрагентите), тъй като срещу отчетения от "Куин" ООД разход е налице документиран и отчетен в същия размер насрещен приход при доставчика (надлежно документиран с приложени към преписката ПИНП и събрана счетоводна документация). Недопустимо е нееднаквото преценяване на едни и същи доказателства и нееднаквото третиране на една и съща доставка, за която едновременно на доставчика е признат приход от извършената услуга, а на получателя по нея не е признат разходът за същата услуга, като в първия случай се твърди, че услугата е реално осъществена именно от доставчика, посочен в процесните фактури, а във втория случай се твърди точно обратното, а именно, че услугата не е извършена от този доставчик. В РА не е посочена нито една съпоставима сделка, нито пък е обоснован конкретен размер на твърдяно отклонение от облагане при "Куин" ООД от обичайните пазарни параметри за подобни сделки в същия регион и за същата 2008 г. За да се приеме, че конкретния казус попада в нормите за избягване от данъчното облагане, е необходимо изискваната от закона цел да бъде конкретно и изрично доказана, а не да бъде предполагана. В случая данъчните органи са извели тази презумпция за фиктивност на сделките от факта, че доставчикът не е разполагал с кадрова, ресурсна и техническа обезпеченост за извършване на доставката. Всички тези констатации на данъчните органи не биха могли обаче сами по себе си да обусловят извода, че сключените сделки са с цел отклонение от данъчно облагане, след като няма доказателства за това. Предвид на това, следва да се приеме, че не е налице хипотезата нито на чл. 14, нито пък на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, тъй като разходите са документално доказани и съответно правилно счетоводно отразени както в счетоводството на изпълнителя по сделката, така и в счетоводството на получателя. Съгласно действащото за 2008 г. счетоводно законодателство (ЗСч и приложимите счетоводни стандарти МСС/СС), прединвестиционните и предпроектни проучвания представляват текущ счетоводен разход за извършващото ги предприятие (по аргумент от СС 16 и СС 38) и не се включват в цената на придобиване на съответните активи. Всякакви разходи по продажбите са признати като текущ разход в периода, в който са отчетени и съпоставимите им приходи. По силата на т. 7.1. от СС 18 "Приходи", принципът за съпоставимостта на приходи и разходи е изрично възприет по отношение на извършването на услуги, като в т. "г" се казва, че приходът се признава тогава и само когато "разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката могат надеждно да бъдат измерени". Именно при спазване на действащото счетоводно законодателство са извършените и потвърдени и при "Куин" ООД, и при неговия доставчик - "Агрокомерс" ЕООД счетоводни записвания, отразяващи спорната услуга. Спорната услуга представлява съпоставим разход по нотариалната сделка за "Куин" ООД и като такъв подлежи на признаване (в счетоводен и данъчен аспект) в отчетния период, през който е признат и приходът от продажба на недвижимите имоти - 2008 г. Разходите, възникнали в непосредствена връзка с извършени продажби, от които са отчетени и съпоставими приходи, не са сред тези, за които е налице специфично данъчно третиране. Именно за тях, е постановено в чл. 25 от ЗКПО (в сила за 2008 г.), че са данъчно признати и с тях не се извършва преобразуване нито за текущата, нито за следващи години. Спазването на принципа за съпоставимост на приходите и разходите налага извода, че признаването на отчетените приходи от продажба на стоките/услугите обуславя признаване и на разходите за придобиване на същите стоки/услуги. Постановявайки неправилно решение по съществото на спора, АСВ е постановил неправилно решение и в частта за разноските, което следва да бъде отменено. Тъй като настоящата инстанция е такава по съществото на спора, следва да се отмени като незаконосъобразен и необоснован ревизионен акт (РА) № 1200900249/25.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. М., потвърден с решение № 40/26.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, досежно: непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 04.2008 г. в размер 58674.90 лв. и лихва за забава 12519.63 лв. по фактура № 3/30.04.2008 г., издадена от "Агрокомерс" ЕООД; допълнително определено задължение по ЗДДС за данъчен период м. 03.2009 г. в размер 7269.32 лв. и лихва за забава 150.44 лв., резултат от включване на кредитно известие № 4162/31.03.2009 г. с издател "Тексар България" ЕООД в дневника за покупките за м. 03.2009 г.; определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер 29 337.45 лв. и лихва за забава 2 336.26 лв. Следва да се присъдят на "Куин" ООД всички направени разноски по делото и за двете съдебни инстанции общо в размер на 8478 лв. - 630 лв. съдебно-деловодни разноски (50 лв. държавна такса за съдебно обжалване на РА, 5 лв. държавна такса за съдебно удостоверение, 400 лв. депозит за основна ССЕ, 150 лв. депозит за допълнителна ССЕ, 25 лв. държавна такса за касационно обжалване) и адвокатско възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК на стойност 7848 лв. за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,