Решение № 11295 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11923/2023 г.
ВАССедмо отделение22.10.2024 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1287/31.10.2023 година на Административен съд - София-област по адм.д. 1042/2023 година.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, ЕИК 131071587, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Елин Пелин, [населено място], [адрес] чрез адв. Георгиев срещу решение 1287/31.10.2023 година на Административен съд София-област (АССО) по адм.д. 1042/2023 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, обжалваното съдебно решение било лишено от мотиви. Съдът цитирал приложените от органа правни норми, без на практика да анализира възраженията на дружеството жалбоподател. Неправилно не било допуснато доказателственото искане за изслушване на експертиза, която да отговори на въпроси, релевантни за решаване на спора по същество. Фактическите констатации, отразени от административния орган, не отговаряли на действителната фактическа обстановка. Но съдът не събрал поисканите доказателствени средства за установяване на фактите по спора. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на друг състав на АССО за ново разглеждане. При условията на евентуалност се прави искане за решаване на спора по същество при отмяна на обжалваното решение за определяне на принудителна административна мярка, като се съобрази твърдението на жалбоподателя за значението на израза само сега . Претендира разноски.
Ответникът, председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП), не взема становище.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.
Производството пред АССО е образувано по жалба на Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, ЕИК 131071587, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Елин Пелин, [населено място], [адрес] срещу Заповед 560 от 30.05.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), издадена на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, във връзка с чл. 68д, ал.1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал.1 т.1 и чл. 8, ал.1 и ал. 2, т.9 от Устройствения правилник на Комисия за защита на потребителите към министъра на икономиката и нейната администрация и решение на комисията съгласно т. 43 от Протокол 18 от 18.05.2023г. С оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка забрана на търговеца Лидл България ЕООД енд Ко при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика.
Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, съгласно чл. 68л от ЗЗП. Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона форма, като съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити наименование на органа, наименование на акта, адресат, фактически и правни основания, разпоредителна част. В заповедта точно е описано в какво се изразява нелоялната търговската практика, която е в разрез с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност. Според АССО, не се установяват съществени процесуални нарушения в административното производство. Изводите си решаващият орган е направил въз основа на констативен протокол, съставен от длъжностно лице при осъществяване на правомощията му по чл. 165, ал. 3, т. 2 и чл. 193 от ЗЗП. Към констативния протокол е приложено становище на жалбоподателя. При издаване на акта, административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 34, ал. 3, чл. 35, чл. 36 от АПК. Въз основа на установената фактическа обстановка, АССО е направил извод, че заповедта е издадена след съответно решение на КЗП, в съответствие с изискването на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП. Жалбоподателят е уведомен за започване на административното производство, като му е дадена възможност да предостави обяснения, видно от връчения му констативен протокол. Административният орган правилно е приложил материалния закон и наведените в този смисъл доводи от жалбоподателя за незаконосъобразност на акта се явяват неоснователни.
При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни: 1. Процесуалният представител на жалбоподателя не е направил (както твърди в касационната жалба) искане за допускане на експертиза по делото пред АССО, за да бъде обсъждано възражението му за неправилност на определението на съда за неуважаване на това доказателствено искане. Такова определение съставът на АССО не е постановявал. 2. Неоснователно е възражението на касатора за липса на мотиви на оспорения съдебен акт. Съдът е установил съответстваща на доказателствата по делото фактическа обстановка. Въз основа на нея е направил изводи от правна страна. Решението има нормативно регламентираното съдържание по чл. 172а от АПК.
По възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт:
В жалбата пред АССО и пред касационната инстанция дружеството поддържа, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът поставя на обсъждане рекламното твърдение само сега , като според него, то се прилага с едно и също съдържание, независимо дали стоките, обозначени с него, са в брошура или не. Под само сега се представяли хранителни и нехранителни стоки, които се предлагали в магазините на принципа ин/аут. Тези стоки не били от постоянния асортимент, те се пускали за продажба за ограничен период от време, като повечето от тях се представяли на потребителите в седмична брошура. Зарежданите количества били разчетени да покрият прогнозното търсене през промоционалния период. В тези случаи била изключена възможността за заблуда на средния потребител и не можело да става дума за изпълнение на фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д от ЗЗП.
Касационната инстанция приема, че първоинстанционния съдебен състав е приложил правилно материалния закон, като решението му е обосновано:
Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68д, ал.1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика и съгласно текста на чл. 68д, ал.2, т.4, пр.1 от ЗЗП Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за: цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената . Нелоялна заблуждаваща търговска практика в хипотезата на чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП е налице при наличието на две кумулативни предпоставки: Търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика.
Правилен е изводът на АССО, че в случая дружеството жалбоподател предоставя невярна и подвеждаща информация върху етикет с надпис само сега на предлагани за продажба стоки, както следва:
Плодов сок Olimpus 1 л, арт. 7206676, 4,49 лв.;
Микс от морски дарове 0,3 кг, арт. 1022801, 7,49 лв.;
Минерална вода Банкя 1,5 л, арт. 0006059, 0,79 лв.;
Кисело мляко Боженци" 3,6%, арт. 7203049, 1,49лв.
Чрез надписа: само сега търговецът въвежда потребителя в заблуждение, доколкото:
- За тези стоки е представена настояща цена, но не и информация за предишна цена в тази насока липсва яснота дали стоката сега е на цена по-ниска от предишна такава;
- За тези стоки липсва информация за условия, при които се предлагат на тази цена дали стоката се предлага при преференциални условия;
- За тези стоки липсва информация за срок, за който се предлагат на тази цена дали стоката е налична на посочената цена само за този момент или за период от време.
Неоснователно е възражението на касатора, че така предложените с надпис само сега стоки не са с постоянен асортимент (възможно е никога повече да не се предлагат в Лидл, твърди касатора), а прогнозните количества са за период от седмица или от четвъртък до неделя, разчетен, за да покрие прогнозно търсене и по тази причина не може да се говори за нелоялна търговска практика, в смисъл на заблуждаваща такава.
Напротив, съдът е изяснил фактите по спора, като е установил, че:
От представените изискани справки за движението на 4-вида стоки е видно, че тези стоки са се предлагали в търговския обект и значително време преди датите на проверките и то на по-ниска цена (при 3 вида от тях), в случая: минерална вода Банка 1,5 л на 0,89 лв. за период от 09.11.2022 г. до 09.02.2023г., а от 10.02.2023г. е на цена: 0,79 лв.; Коктейл от морски дарове 0,3 кг - от 16.11.2022 г. до 10.01.2023 г. на цена: 5,49 лв., а от 11.01.2023 г. е на цена: 7,49лв.; Кисело мляко Боженци" 3,6% се е предлагало в обекта от 03.11.2022 г. до 07.02.2023 г. на цена: 1,35 лв., а от 08.02.2023 г. е на цена: 1,49лв.; Плодов сок Olimpus 1л - от 27.09.2023 г. до 07.02.2023 г. на цена: 3,79 лв., а от 08.02.2023 г. е на цена: 4,49 лв.
В случая, както правилно посочва АССО, обявената цена за тези стоки с надпис: само сега нито е по-ниска от цените, прилагани за тях през предходни периоди, нито пък стоките са налични само сега/към този момент, а са били налични и преди това, както и след проверката.
Правилен е изводът на АССО, че от визуалния преглед на издадените рекламни брошури, валидни и приложени към констативните протоколи при двете извършени проверки и направените констатации при същите е установено, че търговецът Лидл България ЕООД енд Ко" КД приканва потребителите в издадените брошури, както и чрез поставените етикети пред стоките, по горепосочения начин да закупят само сега" обозначените стоки, като при това продължава да предлага за продажба с този надпис и вече рекламирани стоки в предходни брошури - за неопределен срок. Доказателства за това са: установените наличности на стоките: плодови сокове Olimpus" 1 л. различни видове и Микс от морски дарове 0,3 кг, както и представените справки за движението на 4-те вида стоки. Освен това, в брошурите търговецът е отбелязал цените на стоките с надпис: само сега" като в най-долната част на 1-ва страница е пояснил, че: *Този артикул може да бъде изчерпан още в 1-я ден на търговската акция", с което цели допълнително привличане на вниманието на потребителите към тях, с цел: насърчаване и бързо вземане на решение за покупка от този вид стока.
Касационният състав приема за правилен извода на АССО, че чрез този си вид практика търговецът създава заблуждение у потребителите, че стоките с надпис само сега ще бъдат налични само за момента, или ще бъдат налични само сега на тази цена, с което провокира потребителите да вземат незабавно решение да ги закупят, което решение те не биха взели, ако им е предоставена вярна информация за цена/период на предлагане на тази цена.
Като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касационната жалба не прави искане за присъждане на разноски за касационна инстанция.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд