Решение № 9763 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3710/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 43205/29.12.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 7498/2025 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С4145-0201414/19.06.2025 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалните правила. Счита, че неправилно съдът е приел, че определеният срок за налагане на ПАМ не е съобразен с принципа на съразмерност, а мотивите за определяне на срока са бланкетни и общо формулирани. Изтъква, че установеното нарушение е извършено в условията на повторност в рамките на едногодишен срок от влизане в сила на Наказателно постановление (НП) № 778625-F769813/11.07.2024 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция за същото по вид нарушение. Намира, че с така определената продъжителност на срока на мярката не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявената жалба, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – „Бар Уейв“ ООД, гр. София, не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на ЗНПАМ № ФК-С4145-0201414/19.06.2025 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – бар, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 63, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Първоинстанционният съд е съобразил, че при извършена от органи на НАП проверка на 14.03.2025 г. в стопанисвания от „Бар уейв“ ООД търговски обект – бар, е констатирано, че за две извършени продажби, заплатени в брой, не са издадени фискални касови бележки от монтираното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ). Така установеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС в тежест на търговеца е наложена ПАМ – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за определения в заповедта срок. Административният орган е приел, че неиздаването на фискални касови бележки препятства надлежното отчитане на реализираните приходи и създава предпоставки за отклонение от данъчно облагане, като продължителността на мярката е съобразена с тежестта на извършеното нарушение, неговите последици за фиска и целената превенция. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт, като е приел, че материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е налице, доколкото неиздаването на фискални касови бележки за двете продажби е безспорно установено. Независимо от това решаващият състав е счел, че административният орган не е изложил конкретни мотиви, обосноваващи продължителността на определения срок на запечатване на обекта. В тази връзка е съобразил стойността на неотчетените продажби, липсата на съпоставка с реализирания от дружеството оборот, както и липсата на данни за трайно поведение по неотчитане на продажби или за предходна практика на нарушения от същия вид. Приел е, че установеното нарушение има изолиран характер, поради което изложените в заповедта съображения не позволяват да се обоснове необходимостта от наложената продължителност на мярката и нейното съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. На това основание е достигнал до извод за незаконосъобразност на ЗНПАМ. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с ал. 3 ЗДДС предвижда налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно цитираната разпоредба ПАМ „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Нормата на чл. 118 ЗДДС въвежда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения /така и Решение № 6893/05.06.2024 г. на ВАС по адм. дело № 1516/2024 г., VIII отд., Решение № 3931/02.04.2024 г. на ВАС по адм. дело № 8841/2023 г. VIII отд., Решение № 1693/15.02.2023 г. на ВАС по адм. дело № 3681/2022 г., I отд./. Специално правило е предвидено в чл. 187, ал. 4, изр. трето ЗДДС за случаите на повторно нарушение, при които не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. Цитираната разпопедба сочи, че установената повторност е обстоятелство с нормативно определени последици за продължителността на фактическото действие на наложената мярка, което подлежи на съобразяване както от административния орган при определяне на срока, така и от съда при контрола за неговата законосъобразност /така и Решение № 15477/12.12.2018 г. на ВАС по адм. дело № 9595/2018 г., I отд., Решение № 8993/07.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 2352/2020 г., VIII отд./. При така очертания нормативен регламент основателно касаторът поддържа, че определеният от органа срок на ПАМ е съответстващ на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Този извод следва от обстоятелството, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизането в сила на НП № 778625-F769813/11.07.2024 г., с което дружеството е санкционирано за същото по вид нарушение. След като не е спорно, че предходното НП е влязло в сила на 30.07.2024 г., а процесното нарушение е извършено на 14.03.2025 г., то неправилно е заключението на първоинстанционния съд, че случаят е „единствен и изолиран“, както и, че липсват данни за предходни нарушения от същия вид. Напротив, именно доказаната системност на нарушенията е следвало да бъде съобразена от съда, тъй като същата изключва възприетата от съда инцидентност на деянията. Не може да бъде споделен и изводът на АССГ, че изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на мярката са общи и бланкетни. Административният орган е обосновал определения срок с конкретни обстоятелства, относими към проверяваното дружество и установеното нарушение, като е съобразил и предходното нарушение, установено с НП № 778625-F769813/11.07.2024 г. Последното обосновава извода, че неизпълнението на задължението за отчитане на продажбите не представлява инцидентно отклонение, а повторно нарушение в рамките на едногодишен период. За пълнота следва да се посочи, че в случая липсват данни издадените за същото нарушение НП № 831679-F821272/12.06.2025 г., № 831680-F821276/12.06.2025 г., № 831687-F821278/12.06.2025 г., № 831686-F821281/12.06.2025 г. и № 831684-F821289/12.06.2025 г. да са влезли в законна сила, поради което не може да се приеме, че е нарушен принципът ne bis in idem, забраняващ кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (Решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Като е приел друго и е отменил процесната ЗНПАМ, първоинстанционият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на „Бар уейв“ ООД да бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 евро за първоинстанционното и касационното производство, както и държавна такса в размер на 36 евро, т.е. общо 336 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение