Решение № 1865 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7193/2020 г.

Решение № 1865 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7193/2020 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на председателя на Патентното ведомство срещу решение № 1038 от 18.02.2020 г. по адм. д. № 10943/2019 г. на Административен съд София- град, с което е отменено решение № 94 от 22.08.2019 г. на председателя на Патентно ведомство, в обжалваната част, с която е отхвърлено като неоснователно искането на "Моана" ЕООД за отмяна на регистрацията на марка с рег. № 65954 Мона Лиза, словна, за услугите "медицинско обслужване, грижи за хигиената и красотата на хора" от клас 44. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационна жалба е подадена и от Г. И., собственик на марката. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът възприел изводите на експертизата и приел, че не е налице реално ползуване на марката. В съдебно заседание на 30.01.2020 г. процесуалният представител на "Моана" ЕООД направил изявление, че не оспорва, че марката е използувана през периода 2017 г. -2018 г. По делото е доказано реално ползване по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗМГО ; , респективно - чл. 13, ал. 2, т. 4 от сега действащия ЗМГО на словната марка "Мона Лиза" за услугите в клас 44, по отношение на които е отказано заличаването й с решението на ПВ. Периодът на ползване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО - като част от фирменото наименование е от 07.07.2015 г. до настоящия момент (видно от информацията в публично достъпния търговски регистър за ползвателя). Марката е ползвана и като търговско наименование на медицинския център на лицензополучателя (ползване по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО) през 2017-2018 г. Ползването на процесната марка в търговски книжа по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО ; , чл. 13, ал. 2, т. 5 от настоящия ЗМГО е доказано и от представените по делото фактури на лицензополучателя, както и от представените извлечения от фискалната памет на касовите апарати, както и договори с трети лица (за почистване, маркетингови услуги и прочие), които договори са подписани върху бланки, носещи търговската марка "Мона Лиза". Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО, в сила от 16.12.2019 г., посочването на регистрирана марка в търговското наименование или като част от търговското наименование на търговеца представлява ползване на марката. Безспорно по делото е установено, включително и от приетото експертно заключение, че словната марка "Мона Лиза" е част от фирменото наименование на лицензополучателя "Медицински център за красота "Мона Лиза" ЕООД, [ЕИК], както и че създадената и управлявана от лицензополучателя клиника за медицински и козметични услуги "Мона Лиза" също съдържа в наименованието си регистрираната марка, предмет на настоящото дело. С оглед на това и независимо от всички останали събрани доказателства за реалното ползване на марката, фактът на ползването й във фирменото наименование на лицензополучателя и съответното посочване на това наименование във всички счетоводни документи, съставяни от лицензополучателя, е достатъчно за установяване и доказване на факта на ползване на марката. ЗМГО, в сила от 16.12.2019 г., се прилага спрямо всички висящи производства по искания за отмяна на регистрирани марки, каквото е настоящото (§ 5, ал. 2 от ПЗР на ЗМГО), с оглед на което нормата на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО следва да бъде приложена от съда при определяне на основателността на жалбата и преценката на събраните доказателства за ползване на процесната марка. В нарушение на изискванията на материалния закон съдът се е позовал на практика на СЕС по дела, основани на чл. 5, пap. 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките, без да съобрази, че към момента на подаване на искането за отмяна, както и към момента на постановяване на съдебното решение посочената Директива е отменена и заменена с Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, в чл. 10, пар. 3, б. г) на която ползването на марката като част от търговското наименование или от фирменото наименование е вид ползване на търговската марка. Така цитираната Директива е транспонирана с новия ЗМГО, в сила от 16.12.2019 г., като текстът на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО е точно съответствие на чл. 10, пар. 3, б. г) от Директива (ЕС) 2015/2436. В светлината на § 5, ал. 2 от ЗМГО, съгласно който разпоредбите на ЗМГО, в сила от 16.12.2019 г., се прилагат към всички производства за отмяна на марки, които не са приключили с влязло в сила решение към момента на влизането на новия закон в сила, какъвто е и процесният случай, съдът е следвало да зачете промените в материално-правните разпоредби, уреждащи хипотезите, в които се приема, че е налице ползване на търговска марка. Събрани са доказателства, че ползването на марката в наименованието на търговския обект (клиниката "Мона Лиза") и във фирменото наименование на лицензополучателя е било свързано именно с популяризирането на предоставяните от лицензополучателя услуги в областта на медицинското обслужване и грижите за красотата на хората, така че е налице съзнателно, целенасочено и интензивно ползване на марката за изграждане на брандова идентичност на клиниката и предоставяните от нея здравни и козметични услуги през един продължителен период, така че по делото са налице всички данни за ползване по смисъла на чл. 21, ал. 5 от ЗМГО. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че член 19 от ЗМГО има предвид отмяната като основание за непрекъснат период от пет години от датата на регистрацията на марката, а не за пет години преди датата на искането за отмяна. Патентно ведомство незаконосъобразно приело, че периодът, за който следва да бъдат представени доказателства за използване на марката е от 01.11.2013 г. до 01.11.2018 г. /моментът на подаване на искането за отмяна/. Дори и за този период съдът приел, че няма доказателства за реално използване на процесната марка. Приел, че в приложените по делото доказателства словосъчетанието "Мона Лиза" е използвано в съчетание с други думи - "медицински център за красота", Академия за естетична медицина, "антиейджинг и клетъчни терапии", "дипломатическа клиника". като извод дали е запазила нейната отличителност сред потребителите. Не са представени доказателства, че марката е била използвана за периода 2008 - 2017 г., който съдържа петгодишен период, като предпоставка за отмяна на атакуваната марка. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са процесуално допустими, подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни. В административния акт е посочено, че всички представени от маркопритежателя доказателства за използване на процесната марка с peг. № 65954 МОНА ЛИЗА са за извършени услуги и реклама на тези услуги в периода 12.01.2017 г. - 30.10.2018 г. и са свързани с Медицински център за красота "Мона Лиза" ЕООД, наричан още в представените публикации Академия за естетична медицина, антиейджинг и клетъчни терапии "Мона Лиза" и Дипломатическа клиника "Мона Лиза". При направена служебна справка в Търговския регистър е установено, че Медицински център за красота "Мона Лиза" ЕООД, с [ЕИК] и адрес на управление: гр. София, [адрес], е регистрирано на 07.07.2015 г. и е еднолична собственост на притежателя на правото върху процесната марка Г. И. На 05.10.2018 г. в него се е вляло и дружество "Дипломат клиник Мона Лиза" ЕАД, чийто собственик е бил също Г. И. На 14.12.2017 г. е сключен и лицензионен договор за разрешение за използване на процесната марка с per. № 65954 МОНА ЛИЗА за неизключителна лицензия за всички стоки и услуги, за които е регистрирана, между Г. И. - лицензодател и Медицински център за красота "Мона Лиза" ЕООД, с адрес: гр. София, [адрес] - лицензополучател. Използването на процесната марка с peг. № 65954 МОНА ЛИЗА от Медицинския център за красота "Мона Лиза" ЕООД в периода 12.01.2017 г. -30.10.2018 г., който е част от релевантния за спора период 01.11.2013 - 01.11.2018 г., е осъществявано със съгласието на нейния притежател Г. И, което съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗМГО се счита за използване от самия него. Представени са общо 183 бр. фактури (Приложение 3), издадени от Медицински център за красота "Мона Лиза" ЕООД, в периода 19.01.2017 г. - 30.10.2018 г. за извършени козметични и/или медицински услуги. Всички козметични и медицински услуги, съгласно представените фактури (Приложение 3), са реализирани от Медицински център за красота "Мона Лиза" ЕООД, който видно от останалите доказателства - рекламни публикации и отзиви от клиенти (Приложения 4 и 5) е известен на потребителите още като Академия за естетична медицина, антиейджииг и клетъчни терапии "Мона Лиза", както и като Дипломатическа клиника "Мона Лиза". Отделните процедури във фактурите не са обозначени с наименованието "МОНА ЛИЗА", но всички извършени услуги в клиниката се свързват от потребителите с името "Мона Лиза", което съвпада с името на медицинския център. Следователно потребителите на услугите възприемат това име, което е идентично със словната марка е peг. № 65954 МОНА ЛИЗА, като знак, с който са означени съответните козметични и медицински услуги, извършвани в медицинския център. Въпреки че във фактурите данните на потребителите са заличени, представените доказателства показват, че в рамките на приблизително две години, в периода 19.01.2017 г. - 30.10.2018 г., в Медицинския център за красота "Мона Лиза"/Академия за естетична медицина, антиейджинг и клетъчни терапии "Мона Лиза"/Дипломатическа клиника "Мона Лиза", са осъществени множество и различни по вид козметични и медицински услуги. От направените он-лайн публикации става ясно, че "МОНА ЛИЗА" се свързва с процедури за разкрасяване, извършени от персонала на Медицинския център за красота "Мона Лиза", и тези услуги са с гарантирано качество. Разгледани съвместно представените доказателства показват, че използването на знака "МОНА ЛИЗА" е с голям интензитет и е гаранция за потребителите за произхода на козметични и медицински услуги. Налице са достатъчно доказателства, че посочените козметични и медицински услуги са предоставяни от дружеството Медицински център за красота "Мона Лиза" ЕООД, със съгласието на маркопритежателя Г. И., възмездно, срещу заплащане, на трети лица и знакът "МОНА ЛИЗА" е използван като знак за обозначаване на тези услуги. Предоставянето на услугите от Медицински център за красота "Мона Лиза" ЕООД е извършено в периода 12.01.2017 г. - 30.10.2018 г. и не е спорадично, а интензивно. С оглед естеството на предлаганите услуги е прието, че е налице реално използване на процесната марка от маркопритежателя за тези услуги, през последните две години от релевантния за спора период 01.11.2013-01.11.2018 г. От представените доказателства е видно, че в множество он-лайн публикации са рекламирани услугите, които предлага Академия за естетична медицина, антиейджинг и клетъчни терапии "Мона Лиза"/Дипломатическа клиника "Мона Лиза". Рекламата се приема за търговско използване на марката, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗМГО, когато може да бъде установена връзка между марката и съответните стоки, за които е регистрирана. Следователно марката с peг. № 65954 МОНА ЛИЗА е използвана през релевантния период и чрез реклама. В случая, всяка една от посочените "медицински услуги" попада в категорията медицинско обслужване" от клас 44 на МКСУ, за които е регистрирана марката, а всички изброени "козметични услуги" попадат в категорията "грижи за хигиената и красотата на хора" от същия клас. Процесната марка с peг. № 65954 МОНА ЛИЗА, словна, в релевантния за спора период 01.11.2013 - 01.11.2018 г., е реално използвана за означаване на услугите: медицинско обслужване; грижи за хигиената и красотата на хора и от клас 44, за които е регистрирана. Част от услугите, предоставени от Медицинския център за красота "Мона Лиза", като: "почистване на лице; бяла козметика; лазерна епилация; масажи; радиочестотен лифтинг; лазерен 4 D лифтинг; химичен пилинг; алготерапия; хидратираща терапия; премахване на целулит VelaShape II‘ са всъщност козметични услуги за тяло, лице и коса и те, както е видно от направена справка в общата търсеща система за класификация на марките TMclass, са услуги от клас 44. Тези услуги служат за разкрасяваме, както и за поддържане на добра хигиена (лазерна епилация) на хората, поради което фактически представляват "грижи за хигиената и красотата па хора" - един от видовете услуги от клас 44, за които е регистрирана процесната марка. Останалата част от предоставяните в процесния период услуги, като: "лазерна терапия на кръвоносни съдове; лазерно премахване на бенки, папиломи, кокоши тръни, брадавици, туморни образувания, фиброми, себорейна кератоза и ксантелазми; преглед - консултация с дерматолог/вътрешни болести/невролог; консултация здравословно хранене; хранителен тест; програма детокс; мезотерапия при косопад; масажи; Anti/acne терапия; птоза на клепача; лазерна терапия - розацея; пиодермия; лечение Асиметрия; С02 - премахване на образувания; терапия - Азот; Текар терапия; йонофореза с Карипиан; магнит; рехабилитационни и физиотерапевтични услуги; лазер/HIL с ударновълнова терапия" са услуги, свързани с грижа за здравето на хората. Те се осъществяват от професионален екип, в медицински център, снабден с модерно оборудване. Тези услуги могат да бъдат отнесени към категорията медицинско обслужване" от клас 44, за която е регистрирана процесната марка. Съдът е приел, че от значение за преценка използването на марката е именно петгодишният период, който предхожда датата на подаване на искането за отмяна. В процесния случай това е периода 01.11.2013 г. - 01.11.2018 г. Лицензионният договор от 14.12.2017 г. между маркопритежателя и медицински център за красота "Мона Лиза" ЕООД установява, че е налице съгласие на маркопритежателя марката да се използва от друго лице. За да отмени оспорения акт съдът е изложил мотиви, че всички представени по делото доказателства касаят ползването на марката именно от дружеството и са за период около година и десет месеца, който е много малък спрямо целия петгодишен период, обхванат от настоящето производство. Първата група доказателства в тази връзка са фактури за предоставени услуги, описани по вид, като услугата се индивидуализира чрез описание на използваната апаратура при извършване на услугата – прим. лазерна епилация; чрез описание на мястото, спрямо което се извършва терапията – прим. брич, бедра и задни части; или чрез допълнителни означения като "ААА", "А.", V., А. и др., които нямат никаква връзка със словосъчетанието от процесната марка. Това словосъчетание е употребено само в името на издателя на фактурата - "Медицински център за красота "Мона Лиза" ЕООД, т. е. като фирмено наименование, а не като наименование на предоставената по всяка фактура услуга. Тези доказателства следва да бъдат ценени в съвкупност с втората група представени по делото от маркопритежателя – онлайн публикации на рекламни съобщения, за да се прецени реалното използване на марката. Тези публикации са за месеците януари и декември 2017 и януари, февруари, март, май и юли 2018 г., като рекламират откриването и годишнината на академия "Мона Лиза", клиника "Мона Лиза" и медицински център "Мона Лиза", дипломатическа клиника "Мона Лиза". Съдът приел, че в тях присъства наименованието на клиниката и се споменават предоставяни в нея услуги, описани чрез техниката на прилагане – лифтинг, материала – ботокс, колаген, но не и със специфично наименование, свързано с процесната марка. Освен тях са налични и публикации за ползвани услуги в цитираната академия от март и април 2017 г. като самите услуги са описани по горепосочения начин – чрез използваната апаратура, мястото на прилагане или други означения, но не и със знака "Мона Лиза". Съдът е направил извод, че марката е използвана само като фирмено наименование, а не за означение на услуги, които заинтересованата страна предоставя. Съдът посочил, че третата група доказателства са договори – за почистване, за информационно и за рекламно обслужване, в които отново фигурира фирменото наименование "Мона Лиза", но не и услугите, предоставяни от тази фирма. Съдът възприел заключението на вещото лице, че доказателствата по делото установяват рекламиране и използване на името на търговеца и търговския обект, което е различно от използване на марката. В приложените по делото доказателства словосъчетанието "Мона Лиза" е използвано в съчетание с думите "медицински център по красота", Академия за естетична медицина, антиейджинг и клетъчни терапии, дипломатическа клиника. Поради това съдът приел, че не може да се установи дали така използван, знакът от марката запазва нейната отличителност сред потребителите. Не приел доводите, че понеже центърът, клиниката и академията са известни, то марката със същото означение е реално използвана. Решението е неправилно. Административният орган правилно е посочил, че релевантният период, в който следва да се докаже реално използване на атакуваната марка е 5-годишният период, предхождащ подаването на искането за отмяна, а именно 01.11.2013 г. - 01.11.2018 г. Съдът правилно е приел, че релевантния период, за който следва да се преценява наличието на реално използване на марка с peг. № 65954 "МОНА ЛИЗА" е 5-годишният период, предхождащ датата на подаване на искането за отмяна, а именно - 01.11.2013 - 01.11.2018 г. Неоснователни са доводите на ответната страна в противна насока. Съгласно чл. 12, § 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките марката може да бъде отменена, ако през непрекъснат период от пет години тя не е била реално използвана в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и не съществуват основателни причини за неизползването. Въпреки това никое лице не може да претендира, че правата на притежателя върху марката следва да бъдат отменени, ако през интервала между изтичането на този период и подаването на искането за отмяна, реалното използване на марката е започнато или възобновено. Разпоредбата на чл. 19, пар. 2 от Директива ЕС /2015/2436 също предвижда, че никое лице не може да претендира, че правата на притежателя върху марката следва да бъдат отменени, ако през интервала между изтичането на този петгодишен период и подаването на искането за отмяна реалното използване на марката е започнато или възобновено. С оглед цитираната разпоредба съдът правилно е приел, че от значение за преценка използването на марката е именно петгодишният период, който предхожда датата на подаване на искането за отмяна. За да достигне до извода, че в посочения период, марката не е използвана във връзка с услугите от клас 44 на МКСУ, съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Заключението от извършения анализ на отделните групи доказателства е в противоречие с извода, че всички доказателства следва да бъдат ценени в съвкупност. Съдът анализирал приложените фактури за предоставени услуги, които услуги са описани чрез различни указателни елементи. Използваните допълнения към конкретните видове услуги по представляват пояснителни термини за услугите, тъй като носят информация за използваната апаратура при тяхното извършване, частта от човешкото тяло, която е обект на процедурите, вида и марките на използваните средства за тяхното осъществяване, целения резултат от провеждането им и др. Представените счетоводни документи процесиите услуги не се свързват със знаци, различни от атакуваната марка. Според съда словосъчетанието "Мона Лиза" е използвано във фактурите единствено като фирмено наименование, но не и за означаване на предоставените услуги и доколкото първичните счетоводни документи сами по себе си не могат да установят реално използване на марка за услуги, то тези доказателства следва да се преценят във връзка с останалите доказателствени материали. Разглеждайки останалите доказателства, съдът неправилно приел, че процесната марка е използвана само като част от фирменото наименование на търговеца, който предлага посочените услуги. Посочен е § 21 от решение на Съда от 11.09.2007 г. по дело С-17/06, според който наименованието на дружество, търговското име или наименованието на търговски обект само по себе си няма за цел отличаването на стоки или услуги, ако то се ограничава до идентифициране на дружеството или означаване на търговско предприятие. Съгласно § 23 от същото решение, дори знакът да не е поставен върху стоките, е налице използване "за стоки или услуги", когато лицето използва посочения знак по начин, по който се установява връзка между знака, представляващ наименованието на дружеството, търговското име или наименованието на търговски обект и стоките, с които лицето търгува, или услугите, които същото предоставя. В случай, че такава бъде установена, то използването на знак като фирмено наименование се приема и за използване за услуги. В тази връзка, в решението е прието, че са представени рекламни материали относно откриването, дейността и видовете услуги, предлагани в "академия/клиника/медицински център/дипломатическа клиника "Мона Лиза". Това означава, че доказателствата показват популяризиране сред потребителите на конкретен търговски обект "Мона Лиза", чиито предмет на дейност е познат на релевантната публика. Има разлика между търговски обект и фирма, поради което изводът на съда, че е рекламирана единствено фирмата е неправилен. Дори да се приеме, че е рекламирана само фирмата, то според посочената съдебна практика, ако е налице връзка между услугите и фирменото наименование, то е налице и използване на знака за услуги. Ето защо, от значение за правилното решаване на спора е да се прецени дали наименованието "Мона Лиза", независимо дали е използвано като фирмено наименование или наименование на търговски обект, се свързва от потребителите с процесиите услуги от клас 44 на МКСУ. Касае използване на знак във връзка с услуги в която хипотеза марката не може да се използва директно върху услугите, за разлика от обозначаване на стоките с определен знак, поради което се явява неправилен изводът на съда, че услугите не са допълнително означени със знака МОНА ЛИЗА. В случая в производството са представени фактури за предоставени услуги, рекламни материали и публикации на търговския обект, в който същите се предлагат. Тези материали свидетелстват, че на вниманието на потребителите е представян търговски обект, означен с "МОНА ЛИЗА", в който се предлагат медицинско обслужване и грижи за хигиената и красотата на хора. Обектът е предмет на рекламна дейност за неговото популяризиране във връзка с услугите и от тях действително са се възползвали клиенти. Видно от доказателствата, този обект е наричан "Медицински център за красота", "Академия за естетична медицина, антиейджинг и клетъчни терапии" и "Дипломатическа клиника", което също е показател за вида на дейността, която се осъществява в него. Независимо от различните наименования на обекта, във всички случаи той е означен с процесната марка "МОНА ЛИЗА". Ето защо, в настоящия случай обозначението със знака на търговския обект, в рамките на който се предоставят съответните услуги, се приема за обозначение на самите услуги с него. Следователно потребителите възприемат атакуваната марка в качеството й на идентификатор за произход на посочените услуги, във връзка с които е използвана в релевантния период. Следва извод, че е налице връзка между услугите от клас 44 на МКСУ и знакът МОНА ЛИЗА, и тя се установява от всички приложени доказателствени материали, разгледани и преценени в тяхната съвкупност. Изводите на съда, че по делото не са представени доказателства за използване в достатъчен обем, количество и време са неправилни. По отношение на реалното използване не се изисква непременно висок праг на доказване. Въпреки че трябва да бъде доказана минимална степен на използване, какво точно представлява тази минимална степен зависи от обстоятелствата по всеки случай. Общото правило е, че когато служи за реална търговска цел, дори минималното използване на марката може да е достатъчно, за да се установи реално използване, в зависимост от стоките и услугите и съответния пазар (23.09.2009, Т-409/07, acopat, EU: T: 2009: 354, § 35 и цитираната там съдебна практика; и решение от 02/02/2012, Т-387/10, Arantax, EU: T: 2012: 51, § 42). Например при някои случаи, и по-специално по отношение на скъпите стоки или услуги, относително малки по обем продажби могат да са достатъчни, за да се стигне до заключението, че използването не е само символично (04.09.2007, R 35/2007-2, DINKY, § 22). Дори когато при определени обстоятелства, наред с другото, използване в съвсем малка степен може да се счита за достатъчно. В настоящия случай козметичните и медицински услуги са специфични. Те не се ползват ежедневно от потребителите, използват се за разкрасяване и поддържане на тялото в добро здраве и добър външен вид. Освен това, при реалното използване не е необходимо използването да е извършвано през целия 5-годишен период, а по-скоро да е в рамките на петте години. Разпоредбите относно изискването за употреба не изискват непрекъсната употреба (16.12.2008, Т-86/07, Deitech, EU: T: 2008: 577, § 52). Ето защо осъщественото използване в периода 12.01.2017 г. - 30.10.2018 г. на знака МОНА ЛИЗА във връзка с процесиите услугите не е спорадично, а интензивно. Към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт е приложим новият Закон за марките и географските означения , тъй като на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗМГО, същият се прилага за исканията за отмяна и заличаване на регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование също е форма на реалното използване (съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗМГО).