Решение № 143 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 836/2014 г.

Решение № 143 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 836/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С влязло в сила решение № 4820 от 28.06.2012 г. по гр. д. № 15609/2011 г. на Софийски градски съд е признато за установено по отношение на Б. М. М. и П. Ц. М. от [населено място], че Й. В. М. и Р. А. М., двамата от [населено място] са собственици на реална част от УПИ .. от кв. 19 по плана на [населено място], която реална част Б. М. М. и П. Ц. М. са осъдени да предадат на Й. В. М. и Р. А. М. на основание чл. 108 ЗС. С молба от 12.11.2013 г., подадена от П. Ц. М. и Б. М. М. се иска отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр. д. № 15609/2011 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че след влизане на решението в сила са им станали известни документи и са успели да се снабдят с копия от тях - споразумения от 23.11.1997 г. и от 17.12.1997 г., които са от съществено значение за делото. Ответниците по молбата за отмяна Й. В. М. и Р. А. М. я оспорват като неоснователна. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и е процесуално допустима - приложените към молбата за отмяна споразумения съставляват частни документи, намиращи се в държане на трето по отношение на молителите лице (община, район "Нови Искър), които не са били публично огласени и няма данни да са станали известни на молителите преди посочената от тях дата в молбата за отмяна. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна предвид следните съображения: В решение № 4820 от 28.06.2012 г. по гр. д. № 15609/2011 г. на Софийски градски съд е прието за установено, че с нот. акт № 66 от 1990 г. ищцата Й. В. М., по време на брака и с ищеца Р. А. М. е закупила парцел VIII-438 с площ от 1260 кв. м. с неуредени сметки по регулация за 335 кв. м. С нот. акт № . от 14.03.2005 г. ответниците П. Ц. М. и Б. М. М. са закупили от Е. К. Е. и Б. Е. Е. парцел с площ от 656 кв. м. На 17.08.2005 г. с нот. акт № . ответниците М. са закупили от Е. Е., Б. Е., Л. Б. Т. и П. Х. Т. и правото на собственост върху реална част с площ от 80 кв. м. от имот № 437, целият с площ от 1180 кв. м. Прието е, че към 1987 г. собствениците на имоти № 437 и № 438 са уредили регулационните си сметки по упълномеряването на парцели по реда на чл. 111, ал. 1 З. (отм.) чрез доброволно отстъпване на придаваемите части, удостоверено в нотариално заверена декларация № 69 от 24.04.1978 г.; че към момента на съставяне на нот. акт № 134 от 2005 г., имот VI-437 с площ от 1180 кв. м. не е съществувал, поради което продавачите по акта не са могли като негови съсобственици да го прехвърлят на ответниците Б. и П. М. Признато е за установено по отношение на Б. М. М. и П. Ц. М. от [населено място], че Й. В. М. и Р. А. М., двамата от [населено място] са собственици на реална част от УПИ . от кв. 19 по плана на [населено място], която реална част ответниците са осъдени да предадат на ищците на основание чл. 108 ЗС. Приложените към молбата за отмяна писмени доказателства удостоверяват, че със споразумения от 23.11.1997 г. и от 17.12.1997 г., сключени между ищцата Й. В. М., Л. Б. Т., Е. К. Е. и Б. Е. Е. (последните трима праводатели на молителите) по реда на чл. 32, ал. 2 З. (отм.) е постигнато съгласие за имотните граници между процесните съседни имоти - приета за имотна е регулационната граница по плана на [населено място] от 1991 г. при уредени сметки за придаваемите места по регулация. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд е основателна. Представените към молбата споразумения по чл. 32, ал. 2 З. (отм.) съставляват ново доказателство за обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на делото по иска за установяване правото на собственост върху гранична реална част от УПИ . от кв. 19 по плана на [населено място]. Влязлото в сила решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на Софийски градски съд, който при новото разглеждане на делото следва да съобрази доказателствата за приложена регулация от 1991 г. и има ли данни за промяната, извършена със съгласие на всички съсобственици. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени и въведените с отговора на молбата за отмяна възражения, в т. ч. относно формата и правните последици на споразумението по чл. 32, ал. 2 З., при съобразяване както на презумптивната представителна власт на съпрузите, така и на правната му характеристика, която не е на акт за разпореждането, а акт на изпълнение на влязъл в сила административен акт. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение