Решение № 3848 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13891/2008 г.
ВАСI отделение24.03.2009 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 605/22.08.2008 г. по ахд. № 473/2006 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, пети състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3848 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13891/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 605/22.08.2008 г. по ахд. № 473/2006 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, пети състав, с което е отменен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 1-23-957 от 5.12.2005 г. на данъчен орган при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 1371/10.02.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, в обжалваната част, с която на Атанас Христов Атанасов за 2004 г. е начислен допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 5 689, 35 лв. и лихви - 390, 14 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Атанас Христов Атанасов, гр. Каварна, не взима становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение като разгледа допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, ВОС, е приел, че с ДРА при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовия резултат на Атанас Христов Атанасов в качеството му на ЕТ "Атанас Христов - 48 - Окан" за 2004 година с разликата от суми, вписани в намерена в търговския обект тетрадка и отчетените от него обороти, тъй като сумите в тетрадката не представляват укрити обороти на едноличния търговец. До този извод съдът е стигнал след анализ на свидетелските показания на двамата разпитани свидетели - регистрирани земеделски производители, които са продавали земеделска продукция, произведена от тях, в същия обект и са записвали оборотите си в процесната тетрадка и на самите записвания - те се отнасят до всички дни от седмицата (включително и почивните за едноличния търговец), представляват кръгли суми, липсват каквито и да е вписвания, свързващи тетрадката с едноличния търговец. Решението е обосновано. Съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително и неподписания частен документ - тетрадка, а не го е игнорирал, както твърди касаторът. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил единствения възможен извод за установените факти, още повече, че чрез гласните доказателствени средства и документите за регистрация като земеделски производители на двамата свидетели са оборени фактическите констатации по ДРА. Данъчните органи не са ангажирали никакви доказателства в подкрепа на твърденията си относно авторството на записванията в тетрадката и значението им. В този смисъл е и влязлото в сила решение по нахд. № 238/2005 г. на Каварненски районен съд, с което е отменено наказателното постановление, издадено на жалбоподателя на основание чл. 137, ал. 1 от ЗДДС (отм.) - за неиздаване на фискални бонове за сумите по същата тетрадка. При така установените факти законосъобразен е изводът, че посочените от данъчните органи суми не са неотчетени приходи, нито положителна разлика между неотчетени приходи и разходи, с която по силата на действащата към 2004 година редакция на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) е следвало да бъде увеличен финансовия резултат на ответника по касационна жалба. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение,