Решение № 3214 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2016 г.

Решение № 3214 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "О. М." АД против решение № 59/15.06.2016 г. по адм. д. № 20/2016 г. по описа на Административен съд Ш. с молба за отмяната му като неправилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Ново стъкло" АД поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, представлява се от адв. Маринков, изготвил писмена защита, претендира разноски. Ответникът началник РДНСК Североизточен район, представляван от юрк. И. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Ш. е отхвърлил оспорването на касатора "О. М." АД срещу заповед № ДК-10-СИР-74/23.12.2015 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е отхвърлена жалбата му срещу разрешение за строеж № 9/04.03.2015 г., издадено от главния архитект на община Нови пазар на "Ново стъкло" АД в качеството му на възложител за строеж "директен газопровод за снабдяване на небитов клиент от ГРС "Нови пазар" до ПИ 52009.504.66 по КК на гр. Н. пазар /УПИ IV, кв. 185/, собственост на възложителя. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в производството по чл. 216 ЗУТ компетентният административен орган е изяснил релевантните факти и като ги е привел към относимите материалноправни норми обосновано и в съответствие с материалния закон е приел оспорването като неоснователно, а оспореното разрешение за строеж - законосъобразно издадено. Решението е правилно. Установено по делото е, че за нуждите на производствения си процес "Ново стъкло" АД, е предприел осъществяване на инвестиционно намерение за изграждане на собствен газопровод за присъединяване към газопреносната и газоразпределителна мрежа на обществения доставчик "Булгартрансгаз" ЕАД. По заявление на дружество с решение № 156-11 от протокол № 11/3.08.2012 г. на Общински съвет -Нови пазар е одобрен проект за ПУП-парцеларен план за техническа инфраструктура- присъединителен /захранващ/ газопровод извън урбанизирана територия в землището на гр. Н. пазар до ПИ 52009.504.66 и специализирана план-схема за участъка в урбанизираната територия до ПИ 52009.504.64, двата собственост на заявителя. Административното решение е влязло в сила след проведено от "О. М." АД оспорване за незаконособразност, отхвърлено с решение № 42/23.05.2013 г. по адм. д. № 335/2012 г. по описа на Административен съд Ш., оставено в сила с решение № 16247/6.2.2013 г. по адм. д. № 10210/2013 г. описа на Върховния административен съд. След съгласуване на представен инвестиционен поект, главният архитект на община Нови пазар е издал процесното разрешение за строеж № 9/4.03.2015 г. за строителство на " директен газопровод за снабдяване на небитов клиент от ГРС "Нови пазар" до ПИ 52009.504.66 по КК на гр. Н. пазар /УПИ/ IV, кв. 185, строеж втора категория, с възложител "Ново стъкло" АД. В хода съдебното оспорване на издадената по реда на чл. 216, ал. 6 ЗУТ отхвърлителна жалбата на "О. М." АД заповед са релевирани доводи за незаконосъобразност на разрешението за строеж, идентични с доводите, мотивирали оспорването пред началника на РДНСК Северозоизточен район. Тези доводи първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност с доказателствата по делото, вкл. писмено заключение на съдебно техническа експертиза, при което ги е счел за неоснователни. Приел е, че липсата на предварителен договор с "О. М." АД за присъединяване към съществуващата газопреносна мрежа не обосновава незаконосъобразност на инвестиционния проект. В допълнение към изложеното в мотивите следва да се има предвид, че съгласуване с това експлоатационно дружество не би могло да бъде изобщо постигнато, тъй като целта на инвестиционното предложение е снабдяване с природен газ от обществения оператор "Булгартрангаз" ЕАД и прекъсване търговските взаимоотношение с досегашния доставчик "О. М." АД, за което, както и съдът е посочил, липсва законова забрана. Констатациите в писменото заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза са обосновали извода за неоснователност и на възраженията за нарушен сервитут и пресичане на новопредвидения газопровод със съществуващия на "О. М." АД такъв. Отчетено е, че при издаване на разрешението за строеж са спазени специалните изисквания на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, във връзка с които към преписката са приложени надлежни писмени доказателства, изходящи от компетентни административни органи. Ето защо, решаващият правен извод за неоснователност на оспорването срещу заповедта по чл. 216, ал. 6 ЗУТ е обоснован и материално законосъобразен. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Разпоредбата на чл. 197, ал. 6 ЗЕ дава възможност небитови клиенти да изграждат за своя сметка газопровод до газопреносната мрежа. Процедурата по осъществяване на инвестиционното намерение ответникът по касация е предприел при действието на Наредба № 7 от 9.06.2004 г. за присъединяване към газопреносната и газоразпределителните мрежи /обн. ДВ бр. 63/2004 г. в сила до 6.12.2013 г. - ДВ бр. 105/2013 г./ и на чл. 180, ал. 1 /ред ДВ бр. 107/2003 г/ от Закона за енергетиката /ЗЕ/, допускащи присъединяване на "привилегировани потребители", а съгласно § 4 от ПЗР на сега действащата Наредба № 4 от 5.11.2013 г. за присъединяване към газопреносните и газоразпределителните мрежи, обн. ДВ бр. 105/2013 г. в сила от 6.12.2013 г. производствата, образувани до влизането й в сила, се довършват по досегашния ред. Разрешения с оспореното пред началника на РДНСК Североизточен район строеж "газопровод" с инвеститор "Ново стъкло" АД не предстявлява "енергиен обект" по смисъла на § 1, т. 23 ДРЗЕ, тъй неговото предназначение е единствено свързване с газопреносната мрежа на обществения оператор и изграждането му е допустимо на основание цитирания текст на чл. 197, ал. 6 ЗЕ. Обоснован и в съответствие с материалния закон е решаващият правен извод за законосъобразност на заповедта, издадена при проведения по реда на чл. 216 ЗУТ контрол за законосъобразност на разрешението за строеж. Не издържа тезата за неправилност на решението в контекста на чл. 168 АПК - решението съдържа мотиви по всички доводи на оспорващия с конкретно становище по всеки идин от тях. Задърженията си по чл. 168 АПК е изпълнил, обсъждайки в мотивите си всички правно релевантни за решаване на казуса факти, обосновал е законосъобазността на решаващите изводи, обосновали отхвърлителната оспорването на "О. М." АД срещу оспореното разрешение за строеж заповед. При постановяване на обжалваното решение нарушения на съдопроизводсдтвените правили във връзка с приемането на писменото заключение на съдебно техническата експертиза не са допустати. Същото е приобщето към материалите по делото в унисон с изскванията на чл. 195-203 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК. Процесуален представител на касатора е присъствал в съдебното заседание на 18.05.2016 г., не е имал въпроси към експерта, изрично е заявил мнение за приемане на заключението. Съставеният по делото протокол представлява официален удостоверителен документ относно отразяванията в него, предвид което доводите относно обема на поставената на експертизата задача и указанията за извършването й не обективират допуснати от съда процесуални нарушения. Касаторът е имал възможност да реагира по начина на поставяне на задачата в хода на делото, съответно да поиска уточнения при устния доклад на вещото лице, допълнителни справки и пр. Тези процесуални възможности е пропуснал, предвид което това оплакване се преценява единствено като защитна теза, без опора в доказателствата по делото. Изложеното налага извод, че обжалваното първоинстанционно решение е постановено прилипса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат претенцията на процесуалния представител на ответника "Ново стъкло" АД за присъждане на разноски се явява неоснователна, тъй като не са представени писмени доказателтства, че страната е направила разходи във връзка с участието си в касационното производство. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд