Решение № 9876 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13320/2011 г.

Решение № 9876 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13320/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 185 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Стоян Добринов Попов, гр. Варна, против чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица (Заг. изм. - ДВ. бр. 2/2010, в сила 1.01.2010 г.). Жалбоподателя поддържа, че посоченият текст, съгласно който годишния осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, която се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран облагаем доход е в противоречие с чл. 6, ал. 8 от КСО, в който не е предвидено месечно уравняване на доходите. Възразява срещу определеното понятие "средномесечния " в текста на чл. 2, ал. 4 от Наредбата, който според него уравнява месечните му доходи, които са били различни за всеки един от месеците, в които той е осъществявал дейност като адвокат и лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Счита че такова месечно уравняване на доходите не е предвидено в КСО поради което счита, че посочения текст от Наредбата противоречи на КСО.

Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Република България, чрез своя процесуален представител счита жалбата за неоснователна и претендира отхвърлянето й.

Представителят на Върховна административна прокуратура поддържа доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия тричленен състав, след като съобрази доводите на страните и направи правен анализ на оспорения текст от Наредбата, прие следното.

Жалбата е процесуално допустима. По силата на чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. Изискването е императивно и сочи, че за предявяване на жалба срещу подзаконов нормативен акт следва за жалбоподателя да е налице пряк и личен правен интерес, като положителна процесуална предпоставка за това. В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че Попов е вписан като адвокат от 1998 г. упражнява свободна професия и за него е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.

Оспорената наредба е подзаконов нормативен акт съгласно чл. 75, ал. 1 АПК и е издаден по прилагането на закон по смисъла на чл. 75, ал. 2 АПК. Компетентността на административния орган да издаде подзаконов нормативен акт е уредена с нормата на чл. 76, ал. 1 от АПК, съгласно която нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Съгласно § 2 от заключителните разпоредби на Наредбата тя е издадена на основание чл. 4, ал. 9 (бивша ал. 7) от КСО. При издаването й е спазена процедурата по чл. 77, чл. 78, ал. 1, т. 1 и ал. 2 АПК, както и е издадена в установената форма, и приетата наредба е обнародвана в ДВ, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5, изр. 1 от Конституцията и чл. 37, ал. 1 ЗНА, поради което с издаването й не са нарушени административнопроизводствени правила.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е чл. 2, ал. 4, изр. трето от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица, за което се твърди, че е в противоречие с чл. 6, ал. 8 от КСО и това противоречие се изразява в това тъй като в КСО не е предвидено месечно уравняване на доходите. Самоосигуряващ се по смисъла на КСО е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, в това число и адвокатите, са самоосигуряващи се лица. Редът за осигуряване на тази категория граждани е уреден именно в процесната Наредба, като осигурителни вноски се дължат върху доходите от трудова дейност. Според действително придобитите доходи от упражняване на съответната трудова дейност самоосигуряващите се лица определят окончателния размер на осигурителния си доход и годишен осигурителен доход за периода на упражняване на трудова дейност в рамките на календарната година.

Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

В съответствие с чл. 6, ал. 8 от КСО разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредбата определя, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии " и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски.

Анализирайки нормативната уредба се стига до извода, че основните принципи касаещи изплащането на осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица са:

1. осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО);

1. окончателния размер на месечния осигурителен доход се определя въз основа на данните декларирани в справка към годишната данъчна декларация и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8, изр. първо КСО );

1. окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход (чл. 6, ал. 8, изр. второ КСО);

1. годишния осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски (чл. 6, ал. 8, изр. трето от КСО).

В тази връзка следва да се приеме, че окончателния размер на осигурителния доход и годишен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя въз основа на действително придобитите доходи от упражняване на съответната трудова дейност в рамките на календарната година. Този принцип е залегнал в чл. 6, ал. 8, изр. трето от КСО и възпроизведен в атакуваната разпоредба на чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.

Жалбоподателят възразява срещу определеното понятие "средномесечния" в текста на чл. 2, ал. 4 от Наредбата, който според него уравнява месечните му доходи, които са били различни за всеки един от месеците, в които той е осъществявал дейност като адвокат и лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. При положение, че жалбоподателят е получавал осигурителни доходи като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО от свободна професия, а не от трудово правоотношение по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, формирането на осигурителния доход е този определен в чл. 2, ал. 4 от Наредбата в рамките на законоустановения максимален осигурителен доход, който се определя от разликата между сбора от средномесечния деклариран облагаем доход, тъй като независимо от различните месечни реални постъпления от адвокатската професия (един месец по-високи, друг по-ниски), единствения допустим начин нормативно да бъде определен годишния осигурителен доход, е различните месечни постъпления да бъдат уравнени, като се вземе средно месечния доход, върху който авансово са внасяни осигурителните вноски.

С оглед на това въведения текст в чл. 2, ал. 4 от Наредбата не е в нарушение на чл. 6, ал. 8 от КСО, който изисква внасяне на окончателната осигурителна вноска върху разликата между общия размер на дохода, по годишна данъчна декларация и сборуваните доходи върху които са внасяни авансово осигурителни вноски, и не е налице противоречие на оспорения текст от подзаконовата разпоредба с разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав,