Решение № 9177 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4236/2018 г.

Решение № 9177 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4236/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на ЕТ "И.-И. М." и кмета на О. А. против решение № 231 от 06.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3022/2016 г. по описа на Административен съд гр. П. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му, като първият касатор претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - В. А. П. и А. Б. П., в писмено становище и в писмена защита, оспорват касационните жалби. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отменя заповед № А-1637/07.10.2016 г. и заповед № А-1721/18.10.2016 г. за поправка на първата заповед, издадени от кмета на О. А., с които е одобрено изменение на ПУП - ПЗ и РУП за УПИ III-515.246 и УПИ IV-515.247 в кв. 121 по плана на гр. А. с контактен УПИ II-1458 и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът приема, че не е налице посоченото в заповедта правно основание за издаването й, а именно чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ като липсва съгласие на собствениците на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Съдът констатира, че не е спазено изискването на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и че е направена промяна в предназначението на имота, без да е налице изменение на плана за регулация едновременно с плана за застрояване. По тези съображения съдът прави изводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилни и обосновани са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в нарушение на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не е спазено разстоянието на новопредвидената сграда в УПИ III - 515.246, в частта й непокриваща калкана на сградата в УПИ II - 1458, до страничната регулационна линия с УПИ II - 1458, което е 3 м., т. е под изискващото се по закон 1/3 от височината на сградата, което е 3.33 м. при Н=10 м. и 4 м. при Н = 12 м. Такова намалено отстояние би било допустимо ако проекта за изменение беше одобрен при условията на чл. 36 от ЗУТ, допускащ отклонения от правилата и нормативите за застрояване. Действително в текстовата част на заповедта е посочен чл. 36, ал. 1 ЗУТ, но без да се излагат каквито и да било фактически основания за приложението на тази норма, а в графична част на оспорения план не са отразени отстоянията съобразно изискването на чл. 36, ал. 1 ЗУТ, за да се приеме, че тази хипотеза е налице. В графичната част на заповедта за новопредвиденото застрояване в УПИ III - 515.246 не са отразени намалени отстояния до странични регулационни граници и какви са те. Предвиденото застрояване в последния УПИ е свързано по отношение на съществуващото основно застрояване в УПИ II - 1458 и след покриване на реализираната в него сграда следва да се съобрази с изискването на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ, което в случая не е сторено, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон. Доводът в касационната жалба на ЕТ "Иватом - И. М." за приложимост на разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗУТ, е неоснователен. Съгласно цитираната норма плътността и интензивността на застрояване не се ограничават в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване на двете странични регулационни линии. В случая от една страна в графичната част на заповедта не са нанесени улици, а от друга страна се предвижда изцяло ново застрояване до страничната регулационна линия на целия УПИ III - 515.246 като след като покрие напълно калканната стена в УПИ II - 1458, сградата продължава по цялата страна на регулационната линия до тази на УПИ IV -515.247. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗУТ сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. Непокриване на част от заварена калканна стена може да се допусне при условия и по ред, определени с правилата и нормативите по чл. 13, когато покриването на калканната стена води до нарушаване на други нормативи за височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени специфични дадености. В случая не са посочени фактически основания за прилагане на изключението на цитираната норма. Неоснователно е позоваването на чл. 82, ал. 1 от Наредба № № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно който при свързано застрояване на сгради на основното застрояване се допуска преход в етажността на разстояние най-малко 3 м от регулационната линия, тъй като това правило не изключва изискването за покриване на калкана, както и за спазване на законоустановени разстояния в останалата част. Законосъобразно съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед. Независимо, че в последната УПИ II - 1458 е посочен като контактен, то от графичната част на заповедта се установява, че същият е предмет на заповедта, като не е налице никаква разлика с графичната част към заповед № А-225/28.02.2012 г. на кмета на О. А., с която е одобрено изменение на ПУП - ПЗ с РУП за УПИ III - 515.246, УПИ II - 1458 и УПИ IV -515.247 отменена с влязло в сила съдебно решение. Ето защо доводите в касационните жалби, че собствениците на УПИ II - 1458 не са сред лицата, посочени в чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, са неоснователни. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че с проекта за ПУП - ПЗ е променено и предназначението на УПИ III - 515.246, спрямо това по действащия ЗРП от 1992 г., а именно от "обществено обслужване" се отрежда за "жилищно строителство", която промяна е елемент от плана за регулация. Следователно без да бъде изменен плана за регулация едновременно с плана за застрояване, не може да се предвижда жилищно строителство в УПИ III, отреден за "обществено обслужване". Посоченото нарушение също обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Фактът, че вещото лице не фигурира в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица, не обосновава съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като чл. 396, ал. 2 ЗСВ допуска при необходимост за вещо лице или преводач да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък. Съдът правилно кредитира заключението на вещото лице независимо, че е оспорено, тъй като същото е в съответствие с всички събрани по делото доказателства в т. ч. и тези по приложеното адм. д. № 3022/2016 г. по описа на Административен съд гр. П.. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на В. А. П. и А. Б. П. не следва да се присъждат, тъй като по делото не са приложени доказателства, установяващи, че такива са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,