Решение № 9735 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6205/2012 г.

Решение № 9735 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6205/2012 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "Софиягаз" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Филип Кутев" № 5, срещу решение № Ц-30 от 29.08.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С цитираното решение на ДКЕВР за дружеството е бил приет метод на регулиране чрез стимули "Горна граница на цени" при регулаторен период от две години, считано от 1.09.2011 г., и от същата дата е била утвърдена пределна цена на топлинната енергия и определена преференциална цена на електрическата енергия без ДДС - 224,53 лв./МВтч, в т. ч. индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия - 151,53 лв./МВтч и добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 73,00 лв./МВтч, както и еднокомпонентна цена на топлинна енергия с гореща вода без ДДС - 97,96 лв./МВтч, при конкретно посочени ценообразуващи елементи, вкл. и норма на възвращаемост - 4.32 %. Изложени са съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административно производствени правила, както и в явно противоречие с целта на закона. Твърди се, че ДКЕВР не сочи аргументи, нито обосновка, на какво основание и по каква причина изменя внесените от жалбоподателя данни за задължителни ценообразуващи елементи съгласно чл. 33, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), както и че при постановяване на процесното решение Комисията не е съобразила хипотезата на т. 31 от Указанията, която гласи, че за втория регулаторен период комисията определя норма на възвращаемост на собствения капитал след данъчно облагане не по-нисък от 7 %. В жалбата са изложени доводи, че одобрената в процесния акт на ДКЕВР среднопретеглена цена на капитала от 4,32 % лишава инвестициите в подобни енергийни проекти от икономически смисъл. Твърди се, че ДКЕВР е нарушила принципа, регламентирани в чл. 24 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осигуряване на баланс между интересите на енергийното предприятие и потребителите. Също така се твърди, че е налице дискриминационно определяне на цените спрямо дружеството - жалбоподател спрямо други дружества от същия сектор. По всички подробно изложени доводи се иска отмяна на обжалваното решение, както и връщане преписката на ДКЕВР за повторно решаване на въпроса по същество, със задължителни указания относно прилагането на нормативната уредба и спазване изискванията на материалния закон (чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ) и т. 31 от Указанията към него (т. 31). В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и отново моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, изразява становище за неоснователност и моли същата да бъде отхвърлена. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срок против акт, подлежащ на оспорване пред ВАС, поради което е допустима, но по същество е неоснователна. Като взе предвид изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, установи, че жалбата е подадена от надлежна страна, в установения от закона срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Делото се разглежда за втори път от тричленен състав на ВАС, след отменително решение № 6245/4.05.2012 г., постановено от петчленен състав на ВАС по адм. дело № 1511/2012 г. В мотивите към решението са дадени задължителни указания за назначаване на СТЕ, с оглед твърденията на жалбоподателя за несъобразяване от страна на ДКЕВР с разпоредбите на чл. 33, ал. 3 от ЗЕ и чл. 19б от НРЦЕЕ, относно определянето на преференциална цена на ел. енергия, произведена по комбиниран начин, изискваща това да става на базата на индивидуалните разходи за производство и добавка, определена от комисията по групи посочени критерии. Дружеството "Софиягаз" ЕАД е подало заявление за утвърждаване на цени, разгледано по реда на чл. 26 - 37 от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ) и Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Информацията и представените документи са били подробно анализирани в доклад с вх. № Е-Дк-312/15.06.2011 г. ДКЕВР (Комисията) е разгледала и приела доклада в закрито заседание. В съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 3, т. 2 и чл. 14 от ЗЕ във вр. с чл. 30 и чл. 31 от НРЦТЕ и чл. 30 и чл. 31 от НРЦЕЕ на 5.07.2011 г. и 19.07.2011 г., ДКЕВР е провела съответно открито заседание за разглеждане на доклада и обществено обсъждане на проект на решение за утвърждаване на цени на топлинна и електрическа енергия от комбинирано производство на "Софиягаз" ЕАД. На откритото заседание комисията е обсъдила с представителите на дружеството доклада, след което в рамките на законоустановения срок, дружеството е имало възможност да представи съответни писмени становища и обосновки. С писмо вх. № Е-15-02-9/5.07.2011 г. "Софиягаз" ЕАД е внесло в ДКЕВР възражение относно нормата на възвращаемост на собствения и на привлечения капитал, намаленото количество електрическа енергия за собствени нужди намалените технологични разходи на топлинна енергия по преноса. С писмо вх. № Е-15-02-1/2.08.2011 г. дружеството е внесло и възражение относно нормата на възвращаемост на собствения капитал. Комисията е счела възраженията за неоснователни. Посочила е, че в справка № 3 "НВК" е преизчислена нормата на възвращаемост на капитала след корекция на нормата на собствения капитал от 6 % на 4 % в съответствие с приложеният общ подход при утвърждаване на цените на дружествата от сектор "Топлоенергетика" с решение № Ц-21 от 29.06.2011 г. на ДКЕВР. Също така в справка № 4 - "ТИП в производството" е коригирана цената на природния газ от 630,02 лв./хил. н. куб. м на 663,07 лв./ хил. н. куб. м, съгласно решение № Ц 20/29.06.2011 г. на ДКЕВР за утвърждаване на цени на природния газ за III-то тримесечие на 2011 г. Комисията е посочила че добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ е определена в размер на 73,00 лв./МВтч в съответствие с критериите по чл. 19б от НРЦЕЕ и при спазване принципите на ценово регулиране, посочени в чл. 23 и чл. 31 от ЗЕ, съгласно приложеният общ подход при утвърждаване на цените на дружествата от сектор "Топлоенергетика" с решение № Ц-21 от 29.06.2011 г. на ДКЕВР - за топлофикационни дружества, работещи с газобутални двигатели до 10 МВт обща електрическа мощност, присъединени към газоразпределителната мрежа. В резултат на описаната административна процедура комисията е постановила решение № Ц-30 от 29.08.2011 г., като в мотивите към него подробно са описани всички извършени действия по разглеждане на преписката, анализирани са всички направени искания и получени документи от заявителя. От така възприетата фактическа обстановка се установява, че решението на ДКЕВР е прието при спазване на административно производствените правила предвидени в 36а ЗЕ и чл. 30, чл. 31, чл. 32а - 35 НРЦЕЕ. Решението е взето при спазване на изискването за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК при спазване на материалния закон в съответствие с правомощията на комисията, визирани в чл. 21, ал. 1, т. 6 и 17а във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 6а ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в редакцията й обн. ДВ, бр. 35/2011 г., действаща към момента на издаване на решението, комисията осъществява регулиране на цените в предвидените от закона случаи. Такова е предвиждането по чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3 от него в редакцията им, обн. ДВ., бр. 47/2011 г. - да се регулират цените, по които производителите и топлопреносните предприятия продават топлинната енергия. Ценообразуването се подчинява на правилата, предвидени в три източника: законът, наредбите за топлинна и електрическа енергия и приетите от ДКЕВР указания. В конкретния случай изцяло е спазен редът, предвиден в глава трета от НРЦТЕ, поради което съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган при спазване на специалните административно-производствени правила. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че липсва обосновка на какво основание и по каква причина комисията е изменила внесените от заявителя данни за задължителните ценообразуващи елементи. На стр. 7 до стр. 9 на процесното решение са посочени извършените от комисията корекции, като за всяка една от тези корекции е извършена обосновка. Тъй като цените на основната група от дружества от сектор "Топлоенергетика" са утвърдени с решение № Ц-21/29.06.2011 г. на ДКЕВР, то и общият подход при регулиране на тези цени е разработен и приложен чрез това решение, като в мотивите към него подробно са изложени и съображенията на регулаторния орган. В мотивите към решение № Ц-30/29.08.2011 г. е направена препратка именно към този вече разработен, приложен и обоснован единен регулаторен подход. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение и актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ документ, т. е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка (в този смисъл е Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, което не е изгубило сила). С други думи, издаването на административния акт и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едно или друго решение, не е необходимо да съвпадат по време, какъвто е настоящият случай. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му постановяване. В конкретната хипотеза такъв документ са решения Ц-21 от 29.06.2011 г. на ДКЕВР и № Ц-20/29.06.2011 г. на ДКЕВР. Неоснователно е и оплакването за дискриминационно определяне на цените на дружеството - жалбоподател спрямо други дружества от същия сектор, на които са определени по - високи цени. Като регулаторен орган ДКЕВР следва да определи цените, прилагайки единни критерии и методика, като се съобрази с нормативно установените изисквания и вземе предвид съдържащата се в заявленията на отделните дружества информация. Това изискване е изпълнено, а различните данни, подадени от дружествата обосновават и разликата в определените цени. Утвърдените от ДКЕВР цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ), т. е. Комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. Поради това са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и т. 4 от ЗЕ. Определената среднопретеглена норма на възвращаемост от 4,32 % е изчислена в резултат на направени корекции в справка № 3 "Норма на възвращаемост на капитала". Стойността на собствения капитал е намалена от 1038 хил. лв. на 219 хил. лв. в съответствие с балансовата й стойност към 31.12.2010 г. и текущия финансов резултат съгласно изискванията на Указанията справка № 3 "НВК" абзац първи. В справката е преизчислена нормата на възвращаемост на капитала след корекция на собствения капитал от 6 % на 4 % в съответствие с приложения общ подход при утвърждаване на цените на дружествата от сектор "Топлоенергетика" с решение № Ц-21/29.06.2011 г. Нормата на възвращаемост на собствения капитал е намалена при отчитане изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. Преценката на комисията за икономическата обоснованост на разходите по чл. 31, т. 2 от ЗЕ и за икономическата обоснованост на нормата на възвращаемост на капитала по чл. 31, т. 4 от ЗЕ се извършва при условията на оперативна самостоятелност, изхождайки от разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от НРЦТЕ и чл. 15, ал. 1 от НРЦЕЕ, които регламентират правомощие на комисията да определя нормата на възвращаемост на капитала. Като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има правомощие да регулира цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединените потребители (чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗЕ) като се ръководи от принципите, въведени с нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗЕ и осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ). Анализът на текстовете налага изводите, че електроснабдителните дружества нямат правомощия по определянето на цените и комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложените от тях цени за предоставяне на електроенергия. В изпълнение на предоставените и правомощия ДКЕВР извършва регулаторен преглед на заявителя, който включва анализ и оценка на отчетната и прогнозна информация, предоставена от енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността и възвращаемост на капитала, като в рамките на правомощията си тя може да утвърждава цени на електрическата и топлинната енергия на база на анализ и оценка. Утвърдените от ДКЕВР цени следва да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ), т. е. комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. Поради това са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и т. 4 от ЗЕ. В подкрепа на изводите на съда е и заключението на изготвената, неоспорена от страните и приета по делото съдебно- икономическа експертиза, в която вещото лице след анализ на предоставените материали е дало заключение по поставените от двете страни въпроси. Експертизата е установила, че утвърдените от ДКЕВР цени във връзка със заявените от "София газ" ЕАД цени и ценообразуващи елементи от втория регулаторен период са изчислени при равни на заявените условно - постоянни разходи, по-високи разходи за гориво за производство, по- висока регулаторна база за активите, намалена норма на възвращаемост на капитала в сравнение със заявената, намалена добавка в преференциална цена на електрическата енергия и по-големи количества топлинна и електрическа енергия за продажба. Установила е, че в определената преференциална цена на електрическата енергия ДКЕВР е включила добавка в размер на 73,00 лв./МВтч. Размерът на тази добавка е мотивиран с критериите по чл. 19б от НРЦЕЕ и приложения общ подход за дружеството в сектор "Топлоенергетика", чиито цени са определени с решение № Ц-21 от 29.06.2011 г. - вид на използваното гориво - природен газ или въглища; технология на комбинирано производство и отчитане на мощност на централата и при спазването на принципите по чл. 23 и чл. 31 от Закона за енергетиката. Вещото лице е извършило анализ на утвърдения от ДКЕВР размер на количеството електроенергия за собствени нужди и съответствието с изискванията за нейното изчисляване съобразно Указания на комисията за образуване на цените на топлинната и електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "Горна граница на цени", приети с протоколно решение на ДКЕВР № 30/25.02.2010 г. Според вещото лице предложената със заявлението на "София газ" ЕАД норма на възвращаемост на собствения капитал в размер на 8 % не съответства на определените за останалите дружества в сектор "Топлоенергетика" - 4 % и не би могла да осигури равнопоставеност между енергийните предприятия, произвеждащи електрическа и топлинна енергия по комбиниран начин. Посочено е, че намаляването като цяло на нормата на възвращаемост на собствения капитал допринася за балансирането на интересите между енергийните предприятия и потребителите на предоставените продукти, при отчитането на минималния риск при производство и реализация на електрическа енергия от комбинирано производство, гарантирано изкупувана по преференциални цени. В забележка към отговор към задача № 8, поставена от дружеството е отбелязано, че не би било коректно пряко сравнение на определената от ДКЕВР норма на възвращаемост на собствения капитал с доходността по държавни ценни книжа, тъй като не се отчита значително по- дългия срок при последните. Поради всичко изложено съдът приема, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на Комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение на топлинната и електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електрическа и топлинна енергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Затова и доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението с целта на закона са неоснователни. Настоящият състав счита, че не са налице основания за отмяна на административния акт. Жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,