Решение № 837 от 4.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6904/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите /НАП/, представлявана от изпълнителния си директор, чрез процесуален представител, срещу решение 982/29.03.2024 г. по адм. дело 1033/2022 г. на Административен съд - Благоевград, в частта, която НАП е осъдена да заплати на Т. С. Д. сумата от 15656 лв., представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за времето, през което не е заемала държавна служба, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 01.11.2023 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което се уважава иска за сумата от 13 376 лв. и отхвърляне на иска за разликата до предявения размер, както и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Т. С. Д., с адрес в гр. Петрич, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмена молба, иска оставяне в сила на решението в обжалваната част и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ на адв. Димитров, оказал безплатна адвокатска помощ. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да постанови обжалваната част от решението, е взел предвид, че е сезиран с иск, предявен от Т. С. Д., с адрес в гр. Петрич, за сумата 22 344 лева / след молбата за увеличение на иска от 16.01.2024 г./ срещу Национална агенция за приходите, представляваща обезщетение по чл.104 ЗДСл за оставането й без работа за период от 6 месеца за периода от 05.11.2022 г. до 05.05.2023 г., заедно със законната лихва от 01.11.2023 г. АС е осъдил НАП да заплати на Д. сумата 15 656 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2023 г. и с останалата необжалвана част от решението е отхвърлил иска до предявения размер. В мотивите си съдът е посочил, че с влязлото в сила на 01.11.2023 г. решение 668/12.04.2023 г. по адм.дело 1005/2022 г. по описа на АС Благоевград, оставено в сила с решение 10512/01.11.2023 г. по адм.дело 6823/2023 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, е отменена заповед 3769/28.10.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.104, ал.1, т.2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Т. С. Д. на длъжност началник на сектор в ЦУ на НАП, отдел Оперативни дейности София, сектор ГКПП и мобилни групи София 1. Видно от приетото по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза, неоспорено от страните и прието и кредитирано от съда, към 01.11.2023 г. размерът на основаната заплата на служителите, заемащи длъжността началник сектор в НАП е 3 724 лв. Със заповед 2877/06.12.2023 г. на изпълнителния директор на НАП Д. е възстановена на длъжност началник на сектор с основна заплата 3344 лв. АС, за да определи размера на дължимото от НАП обезщетение е посочил, че същото е в размера на основната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно съгласно чл.104, ал.1 ЗДСл за 6 месеца, през които Д. е била без работа а именно 3724 лв. съгласно заключението на вещото лице, умножено по 6. От тази сума е приспадната сумата 6 688 лв. изплатено обезщетение по чл.106, ал.2, изр. първо от ЗДСл - изплатено обезщетение за период от два месеца при прекратяване на служебното правоотношение за периода, в който служителят е останал без работа по направеното възражение за прихващане на НАП. АС не е уважил възражението за прихващане на НАП за сумата 3 344 лева обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл. за неспазено предизвестие, тъй като ако срокът на предизвестието беше спазен Д. би полагала труд още един месец, поради което правното му основание не отпада с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с влязло в сила решение. Решението е правилно в обжалваната част. Доводите на АС кой е правнорелевантният размер на основната заплата за обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСЛ съответстват на доказателствата и приложимата материалноправна норма чл.104, ал.1 ЗДСл в редакцията след изменението в ДВ бр.38/2012 г., постановяваща че се дължи обезщетение в размер на основната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно в случая към 01.11.2023 г. , който е е 3 724 лв., съгласно неоспореното от страните и прието от съда заключение. Размерът на работната заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение и към 06.12.2023 г. повече от месец след правнорелевантния момент са без значение за определяне размера на обезщетението, предвид изричната и недвусмислена законова норма. АС правилно не е извършил прихващане със сумата сумата 3 344 лева обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл., тъй като, това обезщетение има различен характер, не репарира вреди от незаконно уволнение, а касае неспазения срок на предизвестие, поради което същото и обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл се дължат на различни основания и обезщетяват различни вреди. Правилно АС е приел, че с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не е отпаднало правното основание на което се дължи обезщетението за неспазено предизвестие и правилно не е извършил прихващане с него. Предвид изложеното решението като правилно в обжалваната част следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за уважаване претенцията на касатора за заплащане на разноски. Независимо от изхода на делото, няма възможност за присъждане на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касация по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като цитираният текст обвързва дължимостта на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна плавна помощ с осъждането на насрещната страна за разноски в съответното производство. В настоящето производство пред ВАС ответникът по касация не е направил разноски, поради което касаторът не може да бъде осъден за разноски и следователно липсва кумулативно необходима предпоставка по чл.38, ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение