Решение № 11502 от 13.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Никола Габровски 25А (Сдружението), чрез адв. Р. Пенчева, против Решение 401/14.12.2021 г., постановено по адм. д. 512/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С него е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) Р-04000420005340-091-001/19.04.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - Велико Търново, потвърден с Решение 82/26.07.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на ответната страна в размер на 1 800 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според аргументите, решаващият съд е направил погрешен извод, че целевата вноска в размер на 180 000 лв., получена от Ники 2017 ООД представлява авансово плащане по облагаеми доставки и същите не са освободени на основание чл. 44 ЗДДС. Поддържа становище, че членовете на Сдружението са длъжни, освен членски вноски, да правят и целеви такива, които могат да бъдат имуществени или парични и същите категорично нямат възнаградителен характер. При това положение не е логично да се приеме различно данъчно третиране по договорите с Ники 2017 ООД и Добруджа 7 ООД в случая. С касационната жалба е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за съответната инстанция. Ответникът - директор на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Георгиева, оспорва касационната жалба по аргументи в представен писмен отговор. Формулира искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 800 лв. за касационната инстанция. Редовно уведомен за насроченото открито съдебно заседание не се представлява и не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа аргументирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА Р-04000420005340-091-001/19.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение 82/26.07.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за м. 12.2019 г. са определени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 37 533,19 лв. и лихви за просрочие в размер на 4 806,72 лв., в резултат от допълнително начислен ДДС в размер на 30 000 лв. и отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 533,19 лв. Първостепенният съд е приел, че оспорването срещу РА е допустимо и е пристъпил към изясняване на фактическата обстановка по делото. Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-04000420005340-020-001/04.09.2020 г., изменена впоследствие със ЗИЗВР Р-04000420005340-020-002/23.12.2020 г. и Р-04000420005340-020-003/29.01.2021 г. След извършена проверка на валидността на издадения РА съдът е направил извод, че актът е издаден от компетентните за това органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо ДОПК, при спазване на изискванията на ДОПК за форма и съдържание, като в хода на ревизията не са констатирани съществени нарушения на процедурните правила, водещи до отмяна на акта. В решението са разгледани резултатите от извършените процесуални действия от ревизиращия екип и изводите, довели до определяне с РА на данък за м. 12.2019 г. Обсъдени са обстоятелствата по повод на сключените два договора за целеви вноски от 17.12.2018 г. с Добруджа 7 ООД и Ники 2017 ООД и отказът да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит за извършените разходи по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с Държавен фонд Земеделие. Решаващият съд е анализирал условията на договора с Ники 2017 ООД и е достигнал до заключение, че органите по приходите правилно са начислили ДДС в размер на 30 000 лв. по фактура 10/28.12.2018 г., на основание чл. 86 вр. с чл. 9 и чл. 25 ЗДДС. Размерът на дължимата сума между страните е била определена по норма, приета от управителния орган на Сдружението във връзка с оказване на консултантски, счетоводни и административни услуги. Дружеството е превело съответната сума по банков път на 31.12.2018 г. като действителното предоставяне на услугите и останалите факти в тази насока не са били спорни по делото. Съдът е потвърдил извода на приходната администрация, че с договора от 17.12.2018 г. е уговорено възнаграждение за възложените услуги, които не са предмет на членствените правоотношения. Тези услуги имат стопанска същност, тъй като се осъществяват от други лица, извършващи търговска дейност или упражняващи свободна професия по занятие с цел реализиране на печалба/доход. Констатациите и отговорите на вещото лице по ССЕ са отнесени в подкрепа на крайното заключение по спорния въпрос. В мотивите на решението е посочено, че доставката в случая не е освободена от облагане по ЗДДС и че ревизираното лице е извършило доброволна корекция на счетоводния финансов резултат. Последното също налага извода, че извършените услуги по договора формират приходи от стопанска дейност. В съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗДДС и представените в хода на ревизията месечни отчети за дейността на Сдружението през 2019 г., данъчното събитие в случая е настъпило на 31.12.2019 г. и в този момент е възникнало задължението за начисляване на ДДС за извършени текущи облагаеми доставки на обща стойност 180 000 лв. Административният съд е обосновал решение за законосъобразност на РА по отношение на отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.12.2019 г. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС по 39 бр. фактури за извършени разходи за участие в събор Рожен 2019. Предметът на отчетените доставки включва реклама, транспорт, гориво, наем на оборудване и други материали, свързани с участието в събора. С цел организация на събитието от Сдружението е сключен договор с ДФ "Земеделие" с 04/721256/0176351 от 03.07.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 40 000 лв. по ПРСР 2014 2020 г., схема Помощ за участие в изложения. В мотивите на съдебния акт е направено тълкуване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 1303/201З г. на Европейския парламент и на Съвет и съответното национално законодателство относно обхвата на възстановимите и невъзстановими разходи по договора, но същите са приети за неотносими към процесното право на данъчен кредит. При липса на законовите условия за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, регистрираното по ЗДДС лице не може да го упражни, независимо дали данъкът представлява невъзстановим разход по смисъла на европейското и националното законодателство, регламентиращо предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. С оглед на гореизложеното първоинстанционният съд е достигнал до крайното си заключение, че оспореният РА е издаден в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон, а жалбата на Сдружението е отхвърлена като неоснователна. Постановеното решение от Административен съд Велико Търново е валидно, допустимо и правилно. Наведените оплаквания с касационната жалба не се установяват след извършена проверка на обстоятелствата по делото, която по арг. от чл. 218, ал. 2 АПК задължително включва и съответствието на решението с материалния закон. Крайните заключения на административния съд са логически издържани и формирани след съвкупна и обективна оценка на фактите и доказателствата. Възраженията на жалбоподателя срещу РА са обсъдени последователно от решаващия съд при спазване на съдебнопроизводствените правила. Не е спорно, че Сдружение Национална овцевъдна и козевъдна асоциация е юридическо лице с нестопанска цел. Както се изтъква отново в касационната жалба, в чл. 19, ал. 1 от Устава на Сдружението е предвидено задължение за членски внос, а в ал. 2 са уредени и допълнителни целеви вноски, които могат да бъдат имуществени или парични и да се използват за постигане на целите на Сдружението. Само по себе си това обстоятелство не обосновава касационния аргумент за превратно тълкуване на условията по договора от 17.12.2018 г. с Ники 2017 ООД от съда и органите по приходите. Възражението за допуснато нарушение на принципа на договорната автономия между частноправните субекти чл. 20 вр. с чл. 9 ЗЗД, е неоснователен. Жалбоподателят не е доказал твърденията си за връзка между услугите, целевата вноска в размер на 180 000 лв. и поставените идеални цели пред Сдружението. Преценката на административния съд в тази насока е обоснована и правилна по същество. Както е изяснено по делото, Ники 2017 ООД е имало над 100 членове-фермери през 2019 г., които извършват дейност на територията на Северна България. Същото е регистрирано по реда на Наредба 12/05.05.2015г. на МЗХГ като организация на производители на земеделски продукти, асоциация на организации и междубраншови организации на групи производители. Според обясненията в хода на ревизията, за организиране и текущо осъществяване на дейността на дружеството е икономически по-изгодно да ползва изцяло услугите на външни експерти при кандидатстване и реализация на проекти за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. От позицията на данъчноправната уредба този факт не следва да се тълкува като част от състава на доставките с нестопански характер по чл. 44, ал. 1, т.т. 1-5 ЗДДС. Независимо че на практика е възприет подход, според който съответните дейности се организират и превъзлагат чрез Сдружение Национална овцевъдна и козевъдна асоциация, това не води до отпадане на задължението за начисляване на ДДС върху консултантските, счетоводни и административни услуги, доколкото липсва спор, че същите са реализирани при пазарни условия. Изразеното от съда тълкуване на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДДС относно нарушаването на правилата на конкуренцията е правилно. Касаторът не оспорва обстоятелството, че с коригираща справка-декларация по ДДС от 07.08.2020 г. е начислен ДДС в размер на 9 666,67 лв. по фактура 11/31.12.2018 г., издадена на Добруджа 7 ООД. В тази насока са противоречиви доводите за наличие на различно данъчно третиране по договора с Ники 2017 ООД и издадената въз основа на него фактура 10/28.12.2018 г. Напротив, постановеното от първоинстанционния съд решение в тази част на спора отстранява възможността от различно данъчно третиране на две сходни по характер и вид доставки. В негова подкрепа е и заключението по въпрос 2 от поставената от страна на жалбоподателя ССЕ, приета без оспорване по делото. Срещу решението на административния съд, потвърждаващо процесния РА в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 533,19 лв. за м. 12.2019 г. не са изложени касационни аргументи. При извършената от касационната инстанция проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК в тази част на делото не се откриват несъответствия с изискванията на материалноправната уредба. Получените доставки и разходите на Сдружението за участие в събор Рожен са обвързани изцяло с договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с ДФ Земеделие" от 03.07.2019 г. Правилно е заключението на съда, че същите не са свързани с осъществяване на независимата икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. последно ЗДДС и за тях не е налице право приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2, пр. второ ЗДДС (в приложимата редакция на ДВ, бр. 88/2016). След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано в съответствие с установената по делото фактическа обстановка и като такова следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Крайните изводи на решаващия съд се споделят от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на съда, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. С оглед изхода от спора следва да бъде уважено заявеното искане от процесуалния представител на ответника и на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК) да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 800 лв., съгласно представен списък с отговора на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,